Добрият лош Филчев
Публикувано на: 07 Фев 2006, 12:37
ДОБРИЯТ ЛОШ ФИЛЧЕВ
На изпроводяк на мандата на Никола Филчев, все повече сe коментира: успешен ли беше той като главен прокурор, приближи ли се водената от него прокуратура към Европа, или пък - не дай боже, към Казахстан, изобщо – добър или лош прокурор беше той?
Най – възторжени в адмирациите си за него са, разбира се, колегите му от ръководството на прокуратурата. И как да бъде иначе – идете в кабинетите им, и ще видите, че там една луксозно издадена биографична книга за Филчев, заема мястото, където обикновено поставят библията…В Асоциацията на прокурорите пък са си избрали за почетен председател най – добрия прокурор - това е Филчев, разбира се. До кога ли? Може би, до поредното слагачество, когато наложителния избор на новия шеф за пореден почетен председател, ще наложи да срутят кумира, който сами са си изградили…
Само с добро ще запомнят Никола Филчев и размножилите се през последните 7 години корумпирани министри, депутати и магистрати - от няколко парламента и кабинета, от множество нароили се партии, приятелски кръгове, обръчи от фирми и други котила.
Ще помнят добрините му и добре облечените бизнесмени, в комплект със прилежащите им митничари, общинари и разни специалисти по бюджетоизточване, бюджетоизцеждане и дори бюджетооблизване, които чрез обществени поръчки и други сладки пинизи, и до днес се радват на благинките на антипазарния капитализъм.
Само добрините му ще споменат, и инак виновно умълчаните /пред него/ главни редактори, в услужливите си многотиражни вестници.
С благодарност трябва да го тачат и още цели глутници от гладни герои на нашето време, покриващи с активността си отделни текстове, пък и цели раздели от Наказателния кодекс…
Но – няма добро ненаказано, няма благодарност по тия географски ширини!
Сега, когато ръката Филчева морно отпуска вече страшната калъчка на властта прокурорска, все по – силно се чуват други гласове: Че той всъщност имал злобен, отмъстителен нрав, че бил сталински мнителен, че не зачитал човешкото достойнство на всеки, който е под него, че превърнал прокуратурата в продължение на политиката с други средства…Ровичкат разни сенчесто – мрачни истории за недоказани / от кого ли?/ негови грехове. По стар български обичай, наблюдава се вече десетосептемврийски бум в броя на борците с филчевизма, и сигурно скоро няма да можем да вземем думата от такива…
Затова – сега му е времето, да кажем няколко хубави думи за господин Филчев! Слава богу - не за бог да прости, а само за на добър път – към Казахстан, Киргистан или Къдетоможестан... На яростните му критици, сочещи истинските или мними лошотии, които той бил направил, ще кажем: Неправилен, ненаучен е такъв подход, другари! И ще дам пример с великия Ленин. Всеизвестно е, че той е бил много добър човек. Потвърждава го дори и жена му – самата Надежда Крупская! Тя умилително си спомня, как веднъж Ленин, с добре наточен бръснач, се бръснел край прозореца. Току пред него минавал отряд пионерчета, които възторжено го поздравили. Другарят Ленин, с трогателната си усмивка и човешка доброта, също ги поздравил. А е можел да ги заколи!!!... Ех, добър човек беше другаря Ленин! Та направо да си го кажем: Добър човек беше и господин Филчев! Спомнете си с какви властови възможности разполагаше: над него - само бог! / според друг един добър човек, господин Татарчев/.
А никого не закла!
Никого не наби дори! /Клюката за спаринг с високо поставени прокурори, които самоотвержено отричат да са били бити, всъщност показва, че съвсем основателно, заслужено, са бити – ако са бити…/
А можеше - какви несънувани, кошмарни гадости, можеше да поднесе г-н Филчев - на всеки един от нас, дори на организираната престъпност, пък и на цялата нация, ако искаше…Но нали е добър човек… Изкарайте верни, докажете, ако можете, дори и най – гадните клюки и клевети срещу него на разни „боси” дисиденти. Е, и: един убит, един самоубит, един /два пъти/ гърмян прокурор, още няколко, дето им се изкара акъла от страх, че сериалът може да има продължение. И толкоз! При около хиляда прокурори и около седем милиона потенциално обвиняеми, какво тук значат няколко, отделно взети личности…
Снабдени с такъв правилен, марксистко – ленински, мироглед и подход, прокурорите, пък и обикновените, редови граждани, вече не са наивните песимисти, които след ерата на Татарчев казваха: „ По – лошо не може да бъде”.
Сега, след ерата на Филчев, вперили поглед в бъдещето, всички сме мъдри оптимисти: „Може, може, и още как!”
2.02.2006г. ДиСиДент
На изпроводяк на мандата на Никола Филчев, все повече сe коментира: успешен ли беше той като главен прокурор, приближи ли се водената от него прокуратура към Европа, или пък - не дай боже, към Казахстан, изобщо – добър или лош прокурор беше той?
Най – възторжени в адмирациите си за него са, разбира се, колегите му от ръководството на прокуратурата. И как да бъде иначе – идете в кабинетите им, и ще видите, че там една луксозно издадена биографична книга за Филчев, заема мястото, където обикновено поставят библията…В Асоциацията на прокурорите пък са си избрали за почетен председател най – добрия прокурор - това е Филчев, разбира се. До кога ли? Може би, до поредното слагачество, когато наложителния избор на новия шеф за пореден почетен председател, ще наложи да срутят кумира, който сами са си изградили…
Само с добро ще запомнят Никола Филчев и размножилите се през последните 7 години корумпирани министри, депутати и магистрати - от няколко парламента и кабинета, от множество нароили се партии, приятелски кръгове, обръчи от фирми и други котила.
Ще помнят добрините му и добре облечените бизнесмени, в комплект със прилежащите им митничари, общинари и разни специалисти по бюджетоизточване, бюджетоизцеждане и дори бюджетооблизване, които чрез обществени поръчки и други сладки пинизи, и до днес се радват на благинките на антипазарния капитализъм.
Само добрините му ще споменат, и инак виновно умълчаните /пред него/ главни редактори, в услужливите си многотиражни вестници.
С благодарност трябва да го тачат и още цели глутници от гладни герои на нашето време, покриващи с активността си отделни текстове, пък и цели раздели от Наказателния кодекс…
Но – няма добро ненаказано, няма благодарност по тия географски ширини!
Сега, когато ръката Филчева морно отпуска вече страшната калъчка на властта прокурорска, все по – силно се чуват други гласове: Че той всъщност имал злобен, отмъстителен нрав, че бил сталински мнителен, че не зачитал човешкото достойнство на всеки, който е под него, че превърнал прокуратурата в продължение на политиката с други средства…Ровичкат разни сенчесто – мрачни истории за недоказани / от кого ли?/ негови грехове. По стар български обичай, наблюдава се вече десетосептемврийски бум в броя на борците с филчевизма, и сигурно скоро няма да можем да вземем думата от такива…
Затова – сега му е времето, да кажем няколко хубави думи за господин Филчев! Слава богу - не за бог да прости, а само за на добър път – към Казахстан, Киргистан или Къдетоможестан... На яростните му критици, сочещи истинските или мними лошотии, които той бил направил, ще кажем: Неправилен, ненаучен е такъв подход, другари! И ще дам пример с великия Ленин. Всеизвестно е, че той е бил много добър човек. Потвърждава го дори и жена му – самата Надежда Крупская! Тя умилително си спомня, как веднъж Ленин, с добре наточен бръснач, се бръснел край прозореца. Току пред него минавал отряд пионерчета, които възторжено го поздравили. Другарят Ленин, с трогателната си усмивка и човешка доброта, също ги поздравил. А е можел да ги заколи!!!... Ех, добър човек беше другаря Ленин! Та направо да си го кажем: Добър човек беше и господин Филчев! Спомнете си с какви властови възможности разполагаше: над него - само бог! / според друг един добър човек, господин Татарчев/.
А никого не закла!
Никого не наби дори! /Клюката за спаринг с високо поставени прокурори, които самоотвержено отричат да са били бити, всъщност показва, че съвсем основателно, заслужено, са бити – ако са бити…/
А можеше - какви несънувани, кошмарни гадости, можеше да поднесе г-н Филчев - на всеки един от нас, дори на организираната престъпност, пък и на цялата нация, ако искаше…Но нали е добър човек… Изкарайте верни, докажете, ако можете, дори и най – гадните клюки и клевети срещу него на разни „боси” дисиденти. Е, и: един убит, един самоубит, един /два пъти/ гърмян прокурор, още няколко, дето им се изкара акъла от страх, че сериалът може да има продължение. И толкоз! При около хиляда прокурори и около седем милиона потенциално обвиняеми, какво тук значат няколко, отделно взети личности…
Снабдени с такъв правилен, марксистко – ленински, мироглед и подход, прокурорите, пък и обикновените, редови граждани, вече не са наивните песимисти, които след ерата на Татарчев казваха: „ По – лошо не може да бъде”.
Сега, след ерата на Филчев, вперили поглед в бъдещето, всички сме мъдри оптимисти: „Може, може, и още как!”
2.02.2006г. ДиСиДент