ТИПИЧНО БЪЛГАРСКО ПРАВО
Публикувано на: 09 Юли 2006, 19:59 Да, правилно четете заглавието. Не става дума за обичайното право, нито за някакво ново определение на такова право. Не става дума точно и за законодателството, в което поне пожелателно се съдържат норми в членове, алинеи, точки, букви (справка ЗНА). Става дума за нещо друго. За практическото отражение на правото върху работата на адвоката - нещо което клиентите не могат, дори и да искат, да разберат.
Сега вече мисля, че Ви става ясно за какво ми е думата.
Жертва за пореден път съм на ВЕЛИКОТО и НЕСРАВНИМО ГПК. В което има 501 члена, като не броим падналите в борбата със законите за изменението и допълнението му.
Искам (то затова се казва "иск") и претендирам трудово възнаграждение, неплащано две години на една средностатистическа българка, с много под средностатистическите за страната (защото и статистиката ни е СТЪКМИСТИКА) доходи - с две думи, жената спешно се нуждае да получи парите си, но ...бързото производство не може да се прилага в случаите на обективно съединяване на искове (макар и в случая да се касае за повтарящи се претенции за период от 24 месеца, в които има само 3 дни болнични и 10 дни платен годишен отпуск), но така е според ГПК.
Здраве да е, казвам си и предявявам иска, смело и безотговорно. Но то да пуснеш иск не е като "бучнеш пръчка, пиеш вино". Иска се да посочваш падежите на всяко плащане, а интересно, че макар и да нямаш друга претенция освен за плащане на лихва върху глобалната сума от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се оказва, според стожера на правната мисъл - районен съдия .........няма значение коя, че трябва да посочиш по отделно лихвата върху всяка сума от датата на падежа й до исковата молба, според съобщението за оставяне без движение, макар и изобщо да не си имал такова искане преди това. Както и да е. То четенето на искови молби не е като писането на разпореждания за оставяне без движение, я.
Отстраняваш "нередовностите" и се оказва, че след като си пуснал иска си през април, когато си отстранил и нередовностите, най-рано ще имаш дата през октомври. Е, в първата десетдневка
Чудиш се да пуснеш ли жалба за бавност... Но, сещаш се - ако пуснеш такава жалба делото ще се забави. Е, това ако не е абсурд, друго няма какво да е.
През това време клиентката ти, която понеже е социално слаба и понеже ти, като добросъвестен адвокат, спазващ ЗАдв. си поел без да ти плаща възнаграждение, остава да ти се обади да те моли за заем. Гротескно. Сигурно би обещала да го върне, като си получи парите. Е, не е в размер на пълната главница...
Едновременно с това, бях пуснала и друг иск. Не го бързах. При същата районна съдийка. Вече имахме три заседания. На третото го обяви за решаване.
Добре, че в ГПК няма изричен принцип за точното разстояние във времето между две заседания. Ако и за това трябваше да се чудя дали да пускам жалба, която да забавя процеса... Нямаше да издържа.
Накрая да завърша с истинска случка, превърната в анекдот. Точно по темата е:
Възрастен адвокат чака на опашка пред деловодството на фирмено отделение. Млад стажант го гледа през цялото време с видимо страхопочитание и накрая се престрашава да го попита:
- Сигурно от много време упражнявате тази професия? Колко ли години ще ми трябват и на мен, за да съм спокоен, че имам рутината да се справям. Колко е стажът Ви ако не е тайна?
- Три години, младежо - след покашляне отвръща възрастният колега.
- Е, как три години - невярва стажантът - та аз като Ви гледам дори на външен вид, сигурно сте упражнявали професията поне 25-30години.
- Да, колега, но само 3 от тях са ми стаж, останалите са чакане.
....
Колко точно, нали?
Сега вече мисля, че Ви става ясно за какво ми е думата.
Жертва за пореден път съм на ВЕЛИКОТО и НЕСРАВНИМО ГПК. В което има 501 члена, като не броим падналите в борбата със законите за изменението и допълнението му.
Искам (то затова се казва "иск") и претендирам трудово възнаграждение, неплащано две години на една средностатистическа българка, с много под средностатистическите за страната (защото и статистиката ни е СТЪКМИСТИКА) доходи - с две думи, жената спешно се нуждае да получи парите си, но ...бързото производство не може да се прилага в случаите на обективно съединяване на искове (макар и в случая да се касае за повтарящи се претенции за период от 24 месеца, в които има само 3 дни болнични и 10 дни платен годишен отпуск), но така е според ГПК.
Здраве да е, казвам си и предявявам иска, смело и безотговорно. Но то да пуснеш иск не е като "бучнеш пръчка, пиеш вино". Иска се да посочваш падежите на всяко плащане, а интересно, че макар и да нямаш друга претенция освен за плащане на лихва върху глобалната сума от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се оказва, според стожера на правната мисъл - районен съдия .........няма значение коя, че трябва да посочиш по отделно лихвата върху всяка сума от датата на падежа й до исковата молба, според съобщението за оставяне без движение, макар и изобщо да не си имал такова искане преди това. Както и да е. То четенето на искови молби не е като писането на разпореждания за оставяне без движение, я.
Отстраняваш "нередовностите" и се оказва, че след като си пуснал иска си през април, когато си отстранил и нередовностите, най-рано ще имаш дата през октомври. Е, в първата десетдневка
Чудиш се да пуснеш ли жалба за бавност... Но, сещаш се - ако пуснеш такава жалба делото ще се забави. Е, това ако не е абсурд, друго няма какво да е.
През това време клиентката ти, която понеже е социално слаба и понеже ти, като добросъвестен адвокат, спазващ ЗАдв. си поел без да ти плаща възнаграждение, остава да ти се обади да те моли за заем. Гротескно. Сигурно би обещала да го върне, като си получи парите. Е, не е в размер на пълната главница...
Едновременно с това, бях пуснала и друг иск. Не го бързах. При същата районна съдийка. Вече имахме три заседания. На третото го обяви за решаване.
Добре, че в ГПК няма изричен принцип за точното разстояние във времето между две заседания. Ако и за това трябваше да се чудя дали да пускам жалба, която да забавя процеса... Нямаше да издържа.
Накрая да завърша с истинска случка, превърната в анекдот. Точно по темата е:
Възрастен адвокат чака на опашка пред деловодството на фирмено отделение. Млад стажант го гледа през цялото време с видимо страхопочитание и накрая се престрашава да го попита:
- Сигурно от много време упражнявате тази професия? Колко ли години ще ми трябват и на мен, за да съм спокоен, че имам рутината да се справям. Колко е стажът Ви ако не е тайна?
- Три години, младежо - след покашляне отвръща възрастният колега.
- Е, как три години - невярва стажантът - та аз като Ви гледам дори на външен вид, сигурно сте упражнявали професията поне 25-30години.
- Да, колега, но само 3 от тях са ми стаж, останалите са чакане.
....
Колко точно, нали?