forum.lex.bg

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2464027

ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

Съдия в Окръжен съд Плевен

Години наред се качвах и слизах по разпаднали се и натрошени стълби на входа на съдебната палата като след бомбардировки. От няколко дни ремонтът е факт. Настилките във фоайетата и по стълбите са захабени, но няма пари да се изчистят. А това е съд, а не бунище. И трябва да вдъхва респект.
При всеки определен хонорар за някое вещо лице от бюджета на съда очаквам смразяваща реакция на счетоводителката и се чувствам като крадец. А законът го изисква от мен. Аз съм магистрат. А не счетоводител. Трудно ВСС разрешава назначаване на служители на свободни длъжности. Защото няма средства. Аз пиша много бързо. Още от времето, когато си пишехме решенията на пишещи машини. Всъщност още в гимназията взех категория по машинопис. Все по-често си мисля, че мога едновременно и да правораздавам, и да пиша протокола. Така и така съм в залата, освен да говоря, мога и да пиша.
Сградата се пука по шевовете и се преграждат фоайетата, за да се направят помещения. За канцеларските материали, тоалетната хартия и други просто не си заслужава да се говори. От години не ми е увеличавана заплатата и не съм получавала бонуси. Както се оказва, на доста места това се е случвало и се случва и сега. Но всички се занимават с моите евентуални бонуси. И незаслужени, пак според всички.

Аз съм обикновен човек. По съвместителство - магистрат. Имам два кредита, двама студенти в български университети, няколко болежки, един апартамент, една кола, нямам дори айфон, но и мен ме спохождат ежедневни грижи за куп неща. Но винаги съм била на мнението, че има и по-страшно.
Законодателят ми е забранил да правя каквото и да било освен да си гледам делата и да си пиша решенията. И така е редно. Изпълнявам отговорна държавна функция и не изпитвам угризения, че не получавам минимална работна заплата. Защото получавам само заплатата си. Защото така е редно. Но по тази причина държавата има редица задължения. И трябва да ги изпълнява.

Аз изпълнявам моите. От години преживявам всякакви съдебни реформи, нямам забавени преписки, статистическите ми показатели са отлични, честно и почтено разглеждам делата си по закон и вътрешно убеждение. Отговарям за това. И уча децата си, че в този живот човек живее за едната чест. Нищо, че се чувствам като изчезващ вид.
В замяна получавам единствено последователно и непрестанно утвърждаване на обществено любимата теза за липса на правосъдие и гнилост на съдебната система. От всички. Независимо кой, колко и от какво разбира. Това стана като темата за мира по света в конкурсите за “Мис”. На мен обаче не ми хрумва да откажа на някого освобождаване от държавна такса, щом законът го позволява, защото трябва да мисля и да осигуря собствените приходи на системата. Но пък май ми хрумва да дам акъл как и от какво да икономисват в парламента, а имам мно-о-ого идеи. Защото всички солидарно трябва да поемем тежестите на кризата. Те го казаха и аз съм съгласна.
Знам, че и на други им е трудно. На много им е страшно трудно. Основната им мисъл е за прехраната и покрива над главата. Шапка им свалям за издръжливостта. Но аз поемах, поемам и ще поемам солидарно тежестите на кризата. И през цялото време си вършех, върша и ще върша пак честно и почтено работата си. И заслужавам уважение. И има още доста колеги като мен. И е крайно време това да се осъзнае. В замяна обещавам да уважавам всеки, който честно и почтено си върши работата. Защото само тогава тази държава ще върви напред.

Аз съм обикновен български магистрат. Вече 20 години. Видяла съм доста в съдебните зали. Чула съм какво ли не. Прочела съм чудеса между кориците на делата. Нищо не може да ме изненада. Или почти нищо. Не ме изненада и правната комисия на българския парламент. Още повече че съм съгласна с нейния призив съдебната власт да поеме солидарно тежестите на кризата заедно с всички други в държавата.
Служебният ми телефон може да ме свърже само с телефон в същия град. Заради икономии. Правна литература, закони, коментари, монографии... Ако не си купиш сам, няма кой да ти купи. О, излъгах. Добре, че преди няколко години приеха нов ГПК, та служебно ни снабдиха с него, че и с един коментар за разкош.
Години наред се качвах и слизах по разпаднали се и натрошени стълби на входа на съдебната палата като след бомбардировки. От няколко дни ремонтът е факт. Настилките във фоайетата и по стълбите са захабени, но няма пари да се изчистят. А това е съд, а не бунище. И трябва да вдъхва респект.

При всеки определен хонорар за някое вещо лице от бюджета на съда очаквам смразяваща реакция на счетоводителката и се чувствам като крадец. А законът го изисква от мен. Аз съм магистрат. А не счетоводител. Трудно ВСС разрешава назначаване на служители на свободни длъжности. Защото няма средства. Аз пиша много бързо. Още от времето, когато си пишехме решенията на пишещи машини. Всъщност още в гимназията взех категория по машинопис. Все по-често си мисля, че мога едновременно и да правораздавам, и да пиша протокола. Така и така съм в залата, освен да говоря, мога и да пиша.
Сградата се пука по шевовете и се преграждат фоайетата, за да се направят помещения. За канцеларските материали, тоалетната хартия и други просто не си заслужава да се говори. От години не ми е увеличавана заплатата и не съм получавала бонуси. Както се оказва, на доста места това се е случвало и се случва и сега. Но всички се занимават с моите евентуални бонуси. И незаслужени, пак според всички.
Аз съм обикновен човек. По съвместителство - магистрат. Имам два кредита, двама студенти в български университети, няколко болежки, един апартамент, една кола, нямам дори айфон, но и мен ме спохождат ежедневни грижи за куп неща. Но винаги съм била на мнението, че има и по-страшно.
Законодателят ми е забранил да правя каквото и да било освен да си гледам делата и да си пиша решенията. И така е редно. Изпълнявам отговорна държавна функция и не изпитвам угризения, че не получавам минимална работна заплата. Защото получавам само заплатата си. Защото така е редно. Но по тази причина държавата има редица задължения. И трябва да ги изпълнява.
Аз изпълнявам моите. От години преживявам всякакви съдебни реформи, нямам забавени преписки, статистическите ми показатели са отлични, честно и почтено разглеждам делата си по закон и вътрешно убеждение. Отговарям за това. И уча децата си, че в този живот човек живее за едната чест. Нищо, че се чувствам като изчезващ вид.
В замяна получавам единствено последователно и непрестанно утвърждаване на обществено любимата теза за липса на правосъдие и гнилост на съдебната система. От всички. Независимо кой, колко и от какво разбира. Това стана като темата за мира по света в конкурсите за “Мис”. На мен обаче не ми хрумва да откажа на някого освобождаване от държавна такса, щом законът го позволява, защото трябва да мисля и да осигуря собствените приходи на системата. Но пък май ми хрумва да дам акъл как и от какво да икономисват в парламента, а имам мно-о-ого идеи. Защото всички солидарно трябва да поемем тежестите на кризата. Те го казаха и аз съм съгласна.

Знам, че и на други им е трудно. На много им е страшно трудно. Основната им мисъл е за прехраната и покрива над главата. Шапка им свалям за издръжливостта. Но аз поемах, поемам и ще поемам солидарно тежестите на кризата. И през цялото време си вършех, върша и ще върша пак честно и почтено работата си. И заслужавам уважение. И има още доста колеги като мен. И е крайно време това да се осъзнае. В замяна обещавам да уважавам всеки, който честно и почтено си върши работата. Защото само тогава тази държава ще върви напред.

Не можах да разбера идеята, с която е постнато тук това есе. Мислите едва ли биха могли да се нарекат празни, магистрата - също. Явно Съдията споделя болката си от недооценения му труд, защото едва ли всички съдии си вършат работата еднакво лошо.
Какво искаше да ни кажеш, птичко лекокрила ?

Птичката се опитва да обясни че споделя мнението изразено в есето. А именно че към храма на Темида трябва да се възкача само по мраморни стъпала - чисто нови, излъскани. Че тогите трябва да са изгладени, че всички явяващи се пред взора на съдията трябва да са избръснати, в изгладени костюми, изкъпани, подстригани. Няк'ъв Бай Ганю с дисагите на рамо, миришещ на чесън е неприемлив за правораздаване.
Не, не това е идеята разбира се... Но аз бачкам за 500 лева да месец. И бачкам по 8-10 часа на ден. След това още 2-4 часа отделям за "самоподготовка" за да мога да изпълнявам задълженията си още по-добре. Но понеже аз не съм съдия, или не съм някакъв-си - да, не съм учил, за мен 500 лева са "справедливо" възнаграждение. Да съм учил повече ...
Според някакви полуизветрели спомени в пияната ми глава за догодин заплата на съдия под 1500 лева няма. Това от разчетите за бюджета го изкарах. Аре ... 1000 лева да са. Ма аз карам с 1/2 от тия пари. И успявам да отделя "от залъка си" да сменя крушката на стълбището, дето е "обща част". Просто щот не ща да се спъвам в стъпалото.
Ае... откъде мислите че идват парите за тоалетна хартия в частните фирми? Ако си мислите че държавния бюджет признава за разходи парите за тоалетна хартия... е да знаете - не ги признава. Ако искам да си избърша г*за с мека тоалетна хартия - трябва да си я изработя. И за разлика от съдебната система, която си има "твърда клиентела" щото за едно свидетелство за съдимост трябва да плата така или иначе - в частната фирма за всяка стотинка трябва да спечелиш състезание с други частни фирми. И трябва и да свършиш някаква работа, и (евентулано) да си вземеш парите с които да си купиш г*зпапир-а. Иначе ... дращиш със смачкани вестници.
"Преживявали реформите" разбираш ли ... Аланкоолу... ние да не би да не ги преживяваме? С'я ми искат да мина кошника през КАТ да ми запишат че го карам на гзз. А го карам на газ не щото ми харесва, а щото нямам пари да го карам на бензин. Чий (член) налага това?
И кат съм ви погнал... някой може ли да ми посочи за последните 20 години съдия, който е уволнен поради "намаление на обема на продукцията"? Как може един съдия изобщо да се озове на борсата за безработни? Вие замислили ли сте се какво означава да се окаже, че няма какво да работите? Да ви уволнят защото няма достатъчно работа? И кой преценява колко качествена е вашата работа? Аз ако ос*ра нещо - ще ме уволнят. Някой ще ми посочи ли пример за съдия, който е уволнен щото е одрискал нещо? Да, има, но се броят на пръстите на едната ръка. Докато при другите професии това е ежедневие - виси ви над главата като Дамоклев меч.
Аре моля ... аман от мелодрами. Гушкайте си пачките и не се оплаквайте. Ако не са ви достатъчни пачките, дето ви го дава държавата - огледайте се.. все ще има някоя търкаляща се пачка на пода.
Конкретно - к'ви са тия "полицаи" които пазят протестите в София? Нито един от тях няма нагръден знак. Ако аз фана един един от тях го го направя у мутрата такъв че майка му не мое го познае - какво ще отсъдите? Той според закона не е служител на реда. Как аз да разбера кой орган ми е ограничил гражданските права? Чие задължение е да се спазват законите?
Кой и защо проверява масово документите на протестиращите? Кой е издал тази заповед? Защо се ограничават конституционно гарантираните права на гражданите за свободно придвижване? Защо хората без лични карти се задържат при условие че в Закона за МВР (чл. 72 ако не се лъжа) е указано, че самоличността на дадено лице може да бъде установена освен с лична карта и със свидетелски показания на хора с вече установена ссамоличност? Къде да се оплачем от полицейския произвол?
Да... "не е ваша работа, вашата е да следите само съблюдаването на закона"... Ами разтегнете го тоя закон бре... ама в посока на бедния бай Ганю, не в посока на корпорациите. Знаем че можете.
И ако питате "Ко? Нье!" ... да ви напомня за енергоразпределитерните дружества. Що не им зехте лиценза бре? Така ... да се самосезирате.

Харесах написаното и за това го постнах тук. Не съм търсила коментари- беше опит да се погледне на магистратите, техния живот и проблеми от друг зрителен ъгъл. Техния.
Рядко чета ( може и малко да чета, но няма да излъжа, че статиите, които съм чела се броят на пръстите на едната ми ръка) магистрат да пише нещо изобщо по въпроса- работят без да се жалват до втръсване. Хора, чужди на системата възможно никога да не разберат, каква е същината на работата им.

Въпреки, че не написах и ред- пак криво съм разбрана, защото все ще се намери някой трети, чиито проблеми трябва да са приоритет и доминанта за всички.

Който където го стяга. Според мен главното е това:

Аз изпълнявам моите [задължения]. ...
В замяна получавам единствено последователно и непрестанно утвърждаване на обществено любимата теза за липса на правосъдие и гнилост на съдебната система. От всички. Независимо кой, колко и от какво разбира. Това стана като темата за мира по света в конкурсите за “Мис”.

При положение, че на това се отговаря: "аз пък работя за по-малко*, дръжте си пачките и си трайте, щот имате вина за хала на бедния бай Ганю, за цената на тока и действията на полицията, които не отърват на бай Ганю", как да не си помислиш, че човека просто го е яд, задето хем се чувства истински бай Ганю, хем за разлика от "оригиналния" не е достатъчно кадърен, че да забогатее. Не че не е разбрал, че съвсем не от ниско заплащане се оплаква авторката, дори в известен смисъл напротив - обяснява защо заплащането не е ниско; но и "пачките" от бюджета някак си не са достатъчно основание да бъдеш обявен за главно препятствие пред напредъка на държавата.

*Работила съм и за по-малко от 500, ако е от значение. Знам, че и способни хора понякога печелят малко. Понякога.

Аз познавам много мъже съдии, които са наистина достойни за професията, но дали не е призвание.

Жалко за феминизиацията на този отрасъл изобщо жалко.

Ще си носим кръстовете, кръстчетата, петолъчките, явно.

Всетник Труд може да се превърне в многотомна енциклопедия, ако всяко съсловие реши да се оплаче от неговите си проблеми. Не ми става ясно защо точно на съдиите е отделено това внимание?
Да обявят конкурс за сърцераздирателна изповед на ... ми на полицаите, на лекарите, на учителите - всички те имат същите или поне доста сходни проблеми.
Може би лекарите са всеобщите любимци на народа? Те не получават същите ругатни и недоверие ежедневно? Болниците да не би да са с мраморни коридори и в тоалетните да има златни бидета? Няма може би твърдения ( а и факти) за подкупия, уредени конкурси, "парашутисти"...
Но за разлика от другите споменати категории труженици, съдебната система е неподвластна на закона в значително по-голяма степен. Капсулирана е вътре в себе си като ... като еврейска фамилия. И няма начин нещо да се промени, ако самите съдии не почнат промяната. В момента в който някой се опита да раазбута гнилоча там, веднага се вдига знамето за "независимостта на съдебната система" и всякакви разумни доводи се отхвърлят. Каква реформа протече там за последните 20 години? Защо нищо не се променя? Кой да промени системата, ако не самите съдии?
Да си се оправят - няма смисъл да реват по вестниците че никой не оценявал труда им. Щот както казах ... ако всеки почне да реве от дереджето си... няма да ни стигнат горите за хартията на която да се отпечата това.

TheOldMan написа:Всетник Труд може да се превърне в многотомна енциклопедия, ако всяко съсловие реши да се оплаче от неговите си проблеми.

Едно око да се види у незрящия и а-ха, зор да го извадим и него.
Бъди честен!- да си чел нещо от съдия по въпроса? Оставям настрана написаното по повод дисциплинарното уволнение на съдия Мирослава Тодорова, друг? Защото на мен пък ми е додея да чета, как всеки от всяко друго съсловие работи много, а му плащат твърде малко( някаква нашенска черта все да се чувстваме недооценени).

TheOldMan написа:ако всеки почне да реве от дереджето си... няма да ни стигнат горите за хартията на която да се отпечата това

Така де, но ти не спести и дума, а повествователно описа битието си - как взимаш 500 парИ, ала сменяш крушката във входа, трепериш за работното си място, съкращения, работиш по 10ч., допълнително още два за самоподготовка, и прочее... до тоалетната хартия стигна.
Уважавам мненията ти, приемам те за разумен човек, но да кажеш, че от един съдия зависи реформата в съдебната ни система е нелепо, когато го твърдиш ти.
Пък разтягането на закона изобщо няма да коментирам- защото днес ще го разтеглят за теб, утре за трети, ама за утрешното разтегляне все ще има недоволен. Може и ти да си и ще запееш друга песен. Отделно, че и за твоята гилдия може да се разтеглят сто локума. Сигурно ти е много гот, когато всеки гражданин, който претендира да ти плаща заплатата, обяснява как да си вършиш работата .

Четете и ако успеете да видите другата камбанария ( както казвам по-далеч от носа си)- ок., но ако има неразбрали - не търся спор и няма да адвокатствам на никого. Харесах есето, както вече казах, и ако трябва- отново бих го пуснала тук.

TheOldMan написа:......

Аз също не видях в материала някакво оплакване. Колежката описва ежедневието си. Очевидно е, че харесва работата си.
Затова пък Вашето мрънкане и недоволство от битието боде очите.
Мразите работата си?
Чувствате се недооценен?
Бихте ли описали и Вие ежедневието си за да сравним?

Аз пък да вметна ...
Не се стърпя, а ? Абе не може тема с плюване да мине без да се оплюе милиционер ...
Но!
Нагръдният знак (наречен значка), не е задължителен атрибут НА униформата. Може изобщо да не го получаваш като аксесоар. Нито пък е задължително за цивилните куки. Моят, (както и униформените напоследък) си го нося при картата, служебната, в джоба, защото Законът го позволява. Като ме задължи Законът да си го окича - и на челото ще си го сложа. За сега обаче това не е така и ако ще да си съдере някой г*за, независимо млад или стар, да пише колко съм нелегитимен, не ми дреме.
А ако на някой толкова му се иска да ме направи неразпознаваем - на разположение съм, по всяко време (при условие обаче, че заснема случката за да я пусна ей тук на!), но както написах на един друг форумен герой - иззад мониторчето всичко е лесно, и безопасно, затова е пълно с комплексари, изживяващи се като "мъже" из форумите, които на всеки ъгъл раздават виртуални тупаници ....

И съм съгласен с мнението, че всеки плюе по другия, като обаче му зяпа само в канчето с екстрите. В цокалото му - никой не ще да гледа ... Що ли, след като и то си е човешко ?

Всичко идва от това, че сме бедна нация.
Ако чистачката в училището, взимаше онези 800 лева, които й се полагат като на жив човек, за да оцелява без лишения, тогава съдията щеше да получава неговите си 10 бинки, защото под това, извинете ме, но е силно корумпируем, ... тогава и стария човек щеше да си получава трите хилки, които, предполагам, заслужава, и нямаше да има коментари по въпроса.

П.П. Олд мен, знаеш ли защо полицаите не си носят нагръдните знаци ? Защото крехките горкички хоноровани протестиращи им ги късат. Даже награди обявяваха някои от плащачите за полицейска значка. ... А за изгубен нагръден знак полицаят гризка от 6 месеца до година "Порицание".
Такива работи.

Извинете ме за влитането в темата ....

Ето моето ежедневие, в проза. Никаква закуска, събуждане с цигарата, максимум кафе. Стискам паричката до метрото. При цялостното разпределяне на задачите се оказват все някакви стърчащи работи от кошницата. Протуберансите ми изригват директно в главата, само като се сетя за нещо и ми става зле. Правя експерименти върху живи, движещи се хора, дори нямам привилегията да са под упойка. Слушам по цял ден хор на западно -славянските хора, вечер не слушам, но пътувам и към южно -славянските хора. Вярно имам страхотен колега, просто си е наред човека, но - лисичите ми упражнения ми костват такова кръвно, че направо е страшно. Такива работи. Заплата естествено не получавам, за палто не мечтая, изобщо, такива работи. Вярно, нямам естествени врагове, но такива са нещата. И така, че много се разговорихме. Имах навремето и кабинет и всичко, но така е, явно така трябва.

Проявих интерес към тая тема, защото преди известно време тази статия се въртеше из фейса и аз си я качих на профила. Не съм магистрат, но все пак ме впечатли, когато я прочетох, защото дава по - различен поглед към гилдията през призмата на един обикновен магистрат, който не се ползва с публични медийни изяви и показност. Сигурна съм, че има доста такива колеги, които съвсем отговорно и дисциплинирано си вършат работата, остават далече от прожекторите и имат същите житейски проблеми като всеки един обикновен човек. Може би целта на тази статия е била да погледнам на магистрата като на човек като всички останали , а не на някаква машина, която има свръхвъзможности и от която можем да очакваме максимални резултати по всеки казус и по всяко време.
Сетих се за един много тъжен случай, свързан с един магистрат, за който излезнаха статии, че са задържали сина му с наркотици. Магистрат по наказателно право - много принципен и добър човек. Явявала съм се на дела в неговия съдебен състав. Спомням си, че веднъж пропуснах едно съдебно заседание, без да успея да докажа уважителна причина, въпреки че имах такава. Беше попитал защо отсъствам и изразил мнение, че съм сериозен човек и очевидно нещо ми се е случило. Не ми наложи глоба, въпреки че беше период, през който в нашите пловдивски състави масово се налагаха глоби при неявяване. Нещо повече - изпрати ми повторно призовка за следващото съдебно заседание, въпреки че няма такова задължение.Това не е ли достатъчно основание да твърдя, че всички ние сме преди всичко хора, които имаме общи проблеми, и че не трябва да търсим някакво разединение по съсловия с оглед финансови възможности, професии и разбирания!?

Абе и аз си харесвам работата. И аз катеря по олющени стъпала, и аз стоя на крив стол. И аз взимам заплата която не ми стига. Но никой не се е сетил да ми публикува ежедневието в някой вестник. Това ми е интересното и необяснимото.
Ако ще е есе - да го публикуват в "Литературен Фронт". Да си направят там съдийски литературен кръжок... Публикуването на такова есе между новините че Доган не се явил за емнайсти път в съда щот "не бил добре" и чуденката "Кво да прайм Бисеров с'я"... е тъжна.
И мен никой не ми дава заплата. Какво ще взема в края на месеца е в зависимост изцяло от качеството и количеството на моя труд. За съжаление в почти никоя от държавните служби няма това привързване на заплащането към произведения продукт. Докопаш ли се веднъж до стола - стоиш си до пенсия.

TheOldMan написа:...За съжаление в почти никоя от държавните служби няма това привързване на заплащането към произведения продукт. Докопаш ли се веднъж до стола - стоиш си до пенсия.

Стола ?

...

Но никой не се е сетил да ми публикува ежедневието в някой вестник. Това ми е интересното и необяснимото.

Като гледам, имаш желание да го опишеш подробно, та може би е от липса на интерес, не заради твоята скромност.
Другото - относно чуденките за Бисеров, тока и полицията (която може и да си е свършила работата, независимо дали на бай Ганю му харесва), жената си го е написала: "последователно и непрестанно утвърждаване на обществено любимата теза за липса на правосъдие и гнилост на съдебната система. От всички. Независимо кой, колко и от какво разбира". Всъщност най-гласовити и уверени сте онези, които нищо не разбирате.
Айде сега кажи, че няма нужда от разбиране, защото съдът е за да служи на гражданите (което е вярно, подобно на всеки друг държавен орган), следователно щом те не са доволни, е гнил.

Много са ,смешни

Всеки положен труд си заслужава уважението! Даже и когато е положен "залудо" ! Защото е казано "Залудо работи, залудо недей стоя" В този ред на мисли е казано и още нещо" "Упрегнал си коня пред каруцата", "Не е луд кой яде баницата" и т. н.
Искам да кажа, че има проблем в начина на възнаграждаване на труда на различните категории лица. Визирам тези, на които възнаграждението го плащаме всички. Няма ясни правила. Била силно корумпируема дейността на съдията, прокурора, следователя .... Колко силна - във ватове, в килограми, в сантиметри, в лумени ... Как беше измерено това?
За съжаление, става въпрос за силно юридическо лоби в законодателното тяло и върху законодателното тяло. От тук и самостоятелният мноооого добър - или поне така изглежда от страни, бюджет. От тук и бетонирането на следствието в конституцията и т. н. Няма лошо, но това лоби да беше успяло да прокара и един мнооооого добър НПК, а не само да преименува дознателите. Или мноооого добър търговски закон...
Да споменавам ли един институт със съответните благословии!
И в крайна сметка - какво? - отнася го този, който яде баницата. Ами и на мен да я бяха дали тази баница и аз щях да я ям. И съответно и аз щях да бъда виновен за високата престъпност, но пък щах да съм по-малко корумпиран. Глупости - нито престъпността, нито корумпираемостта зависят от размера на заплатата. И спорове по това си твърдение няма да водя. Убеден съм, че това е така и точка.
Правилата! Но не моралните, а членовете и алинеите в НК, НПК, ЗАНН ... Тук е проблема. Колко германци, японци, англичани ... дойдоха в България да правят бизнес. Най-вероятно става въпрос за цифра клоняща към нула. А колко дойдоха за да разпуснат - доооста повече. Защо? - Заради правилата!
Май повечко се разприказвах.

Искам да кажа, че има проблем в начина на възнаграждаване на труда на различните категории лица. Визирам тези, на които възнаграждението го плащаме всички.

Така е, но според мен това е частен случай на проблема въобще с разходите, които се плащат от всички. Винаги ще има яростни спорове кое колко струва, колко заслужава и колко е важно.
Нали се сещаш - защо полицаите, а не учителите, или обратно; защо тази, а не онази клинична пътека по ЗК; защо има за магистрали, а не за увеличение на пенсиите... Горе-долу същото е.
И да има правила - а то е почти невъзможно да се изработят всеобхватни правила за подобни неща, - самите правила ще са спорни.

Онова с бизнеса и разпускането за огромно мое съжаление е точно заради контрола и спазването на правилата - в буквалния смисъл те не липсват. Който може да си го позволи, гази правила, това по света и у нас, но у нас възможности да си го позволиш - колкото искаш. Откъде трябва да се започне с контрола, не ми е ясно, но за да се промени нещо, трябва много упоритост.
Ся, ако и тук е виновен съдът... (това е към другия стар, не към теб).

Проблема идва и от това, че няма "естествен подбор", "пазарен принцип" (не само при съдиите).
Ако един стоматолог не става за тая работа... ако пломбите които поставя все падат - на третата година ще е фалирал щото никой няма да ходи при него. Ако един фризьор не може да прави прически - ами няма да е фризьор дълго.
А как да разберем дали един съдия "съди само по вътрешно убеждение и съгласно законите"? Има ли санкция за количество върнати от висша инстанция дела? Колко е разрешения "процент брак" в работата на един съдия"? И кой външен орган контролира работата на съдебната система?
И защо съдиите не се избират? Въпроса е състоянието в което се намира държавата е леко риторичен - ние едни читави депутати не можем да си изберем - но според мен докато не почнем пряко да избираме съдията който ще ни съди, кварталния полицай който ще ни пази имуществото, кмета който ще се грижи за мястото в което ще живеем, прокурора който ще трябва да обвинява нарушилите законите и още няколко ключови поста - няма да се оправим. Но да се избират пряко, с възможност дори за посочване на кандидата на място, дори в тъмната стаичка преди да пуснеш бюлетината.
Сега просто не ми е ясно как "ставаш" съдия. За мен е малко като в масонска ложа - трябва някой да те покани, да те одобрят, и като влезеш в "братството" - няма излизане. За околните тази организация е "черна кутия" - от нея излиза само толкова информация колкото "посветените в тайнството" решат да споделят и няма земна сила която да промени това.

TheOldMan, както и за повечето неща, съмненията за световна конспирации, масонство и черна кутия произтичат от липсата на информираност.
За съжаление голям брой от хората не желаят да се информират от обективни източници, а предпочитат мътната атмосфера на догадките, вече посочените конспирации и пр. Какъв е законово определеният ред някой да стане съдия е описано в ЗСВ стъпка по стъпка. Десетки, а и стотици юристи всяка година се явяват на предвидените в този закон конкурси, атестации и пр.
Аз лично, намирам доста недостатъци на този устройствен закон, способите и критериите за израстване, виждам къде са "дупките" за опорочаване на конкурсите и атестациите и пр. Но полезна дискусия може да се получи с някой, който също си е дал труда да прочете закона. Губене на време е дискусия на тема "избори на селски шериф", защото зад тях не стои нито сериозна обосновка, нито познаване на проблемите.

По повод на възнагражденията.
Повярвайте ми, вбесявам се от подмятането на някой самообявил се "данъкоплатец", че той ми плаща заплатата.
Заплатата ми я плаща ВСС и тя се формира както от субсидия, така и от събраните такси по делата, които разглеждам. Ако получавах вместо заплата 1/3 от таксите по всяко дело, което минава през мен - щях да си купя средиземноморски остров. Но по моите дела таксите са големи. Колегите, които разглеждат наказателни и трудови дела ги гледат без предварително внесени такси. Да мрат гладни, а?

На мен ВСС ми плаща за интелектуален продукт. Дали е качествен или не - може да прецени само някой, който познава спецификата на работата ми. И това не е кварталната общественост.
Ако ВСС реши да ми плаща за този продукт минималната работна заплата, ще трябва да се лиши от работата ми, защото освен, че издържам семейство, имам и самочувствието, че той струва значително повече. Подкупи не получавам и не давам. Не приемам и не правя каквито и да било услуги, свързани с работата ми. Не се подмазвам никому. Не се стремя към всеобща любов. Затова ще предложа труда си свободния юридически пазар и съм убедена, че някой ще плати за него повече от МРЗ.
Пък ВСС да избере някой на моето място, който да се съгласи да работи същата работа за 500 лв. и да предложи поне сравнимо качество, добросъвестност и почтеност.

Кой кому "плаща". Когато си получа заплатата, аз не си купувам с нея диаманти, които да държа в сейф. С тези пари аз купувам стоките и услугите на въпросните "данъкоплатци" и по принципа на скачените съдове, парите се връщат при тях. Т.е. аз "ги храня" пряко, за разлика от моето опосредствено хранене от данъци, за което ми е писнало да чувам, все едно аз не плащам данъци и осигуровки, които освен това са ми удържани предварително.
Аз съм един претоварен с работа, изморен човек, пътуващ с обществения транспорт, живеещ в обикновен панелен квартал и водещ напълно обикновен живот. Обичам си семейството, обичам си работата. Затова ми се гади от повсеместната злоба с която се коментира труда ми и заплатата ми, защото това наранява и семейството ми.

Не зная какво работите, TheOldMan, но можете да бъдете сигурен, че никога не бих се изказала за професията ви и хората, които я упражняват, по начина по който се изказвате Вие за моята.