За делата срещу незаконно подслушване
Публикувано на: 21 Мар 2019, 17:57ВКС излезе с ТР по въпроса: „Кой държавен орган е надлежно легитимиран като процесуален субституент на държавата по иска по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ?“.
като счита, че: „По иска по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ надлежно легитимиран като процесуален субституент на държавата е
органът, поискал разрешение за използване на специални разузнавателни средства, когато разрешението е издадено;
органът, приложил специални разузнавателни средства, когато разрешението не е издадено (не е поискано или е отхвърлено, или е нарушен чл. 18, ал. 1 ЗСРС);
органът, използвал резултатите от специалните разузнавателни средства.
Съдът не е надлежен ответник по този иск“.
ВКС явно счита, че даването на разрешение за извършване на подслушване от съд е един чисто формален акт, който не влече отговорност за разрешилия съд. В същото време обаче, защо законодателят изобщо е въвел това изискване? Нима то не е процесуална гаранция за законност на подслушването и не би ли следвало съдът да отговаря за последиците от разрешенията, които дава?
като счита, че: „По иска по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ надлежно легитимиран като процесуален субституент на държавата е
органът, поискал разрешение за използване на специални разузнавателни средства, когато разрешението е издадено;
органът, приложил специални разузнавателни средства, когато разрешението не е издадено (не е поискано или е отхвърлено, или е нарушен чл. 18, ал. 1 ЗСРС);
органът, използвал резултатите от специалните разузнавателни средства.
Съдът не е надлежен ответник по този иск“.
ВКС явно счита, че даването на разрешение за извършване на подслушване от съд е един чисто формален акт, който не влече отговорност за разрешилия съд. В същото време обаче, защо законодателят изобщо е въвел това изискване? Нима то не е процесуална гаранция за законност на подслушването и не би ли следвало съдът да отговаря за последиците от разрешенията, които дава?