forum.lex.bg

Здравейте,
Имам нужда от малко съдействие, във връзка със следния казус, накратко:
1. налично искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение (АПК) - подадено в срок
2. същото не съдържа изрично изброените в закона основания (а само касационни основания и други мотиви във връзка с допуснати грешки правни и технически, непълноти и т.н.)
3. съдът дава указания за уточняване и навеждане на доказателства, във връзка отменитените основания
4. при подаване на уточняващ отговор, същият преповтаря на сто процента първоначалното искане като към него са добавени нови искания: за допълване на влязлото в сила решение, за изменение в частта с разноски и за поправка на очевидни фактически грешки.

Въпросите ми са следните:
1. допустимо ли е да се правят нови искания в производството по отмяна на влязло в сила решение с такава уточняваща молба/отговор, която е депозирана пет месеца след първоначлното искане за отмяна, тоест поне за разноските и допълването нали има едномесечен преклузивен срок да се искат.

2. Освен това те не трябва ли да се гледат по друг ред

3. По отношение на исканията за поправка на очевидни фактически грешки, да кажем, че едно би могло да бъде резонно, но останалите са по-скоро правни неточности и неясноти в съдебната практика, с което според мен се цели пререшаване на влязлото в сила съдебно решение.


Помощ

Не се занимавам често с АПК, но той е подобен на ГПК, с който по-често ми се налага да работя. Не знам защо някои страни, може би самоинициативно, без съвет от адвокат или юрист, се хващат с искания за отмяна, щото при тях не може да се очаква кой знае какво, освен ако не говорим за възобновяване на наказателното производство по 425 НПК, където за въззивните актове на окръжните съдилища де факто се появява трета инстанция в лицето на апелативния съд, но това е отделна тема.
Как искането е подадено в срок, щом не са заявени обстоятелствата по чл. 239 АПК, след като съдържа само касационни основания? Позоваването на някоя от точките по 239 АПК е необходимо за определяне дали срокът за "узнаване" на обстоятелствата в повечето хипотези е спазен. Хипотезите за отмяна са специфични и като цяло не включват твърдения за неправилност на съдебния акт. Правилността се проверява по пътя на редовния инстанционен контрол, който по АПК е двуинстанционен.
По въпросите:
1 и 2. Аз смятам, че не е, това си представлява ново искане, за което най-вероятно сроковете са изтекли, като изключим за очевидни фактически грешки доколкото чл. 175 АПК не предвижда такъв срок. Срокът за допълване на решението е действително едномесечен съобразно чл. 176 АПК. Сега, за разноските, аз в АПК не виждам процедура, значи субсидиарно на основание чл. 144 АПК се прилага 248 ГПК, който предвижда срок еквивалентен на срока за редовно обжалване на решението, ако същото е обжалваемо, разбира се, а едва ако е необжалваемо - 1-месечен срок. Така че на практика само искането за поправка на ОФГ изглежда да е допустимо, но по това искане може би делото следва да се препрати на съда, постановил решението, за произнасяне, ако същият не е администриращият искането за отмяната съд, който съобразно чл. 242, ал. 1 АПК е първоинстанционният. Иначе според мен той сам трябва да каже има ли ОФГ или не, ако става въпрос за първоинстанционното решение.
3. С поправка на ОФГ не може да се пререшава наново делото, някои пробват да ги завъртят така нещата, но съдиите рядко се хващат. Освен това, по подобие на ГПК като че ли, може да се иска поправка само в диспозитива. В мотивите не може, щото се приема, че те са "към" решението, но не са "част" от решението по аргумент от това какво съдържа решението съобразно чл. 172а, ал. 1 АПК (в ал. 2 е посочено, че КЪМ решението се излагат мотиви, което оставя впечатлението, че мотивите не са съдържание на решението, разпоредбата като цяло е аналогична с тази на чл. 236, ал. 1 ГПК). Не че няма съдии, които поправят мотиви де, но това е излишно и въобще не трябва да се занимават. Поправката е само на диспозитива, а оттам трудно може да се повлияе на крайния резултат, освен ако съдията тотално е забравил за какво е ставало въпрос по делото.
Общо-взето, ако нещата са така, както ги описвате, според мен няма и 0,1% вероятност за успеваемост.

Благодаря за изчерпателния отговор. В този смисъл формулирах становището си. Частично признавам искането за отстраняване на офг и в останалата част съм квалифицирала като недопустимо, целящо заобикаляне на закона и пререшаване на делото. Имате право по отношение на това, че искането за отмяна не е подадено в срок като не съдържа отменителни основания и такива не са посочени и с втория "отговор"

Аз писах и на другото място, но да напиша и тук: да, ако са изтекли сроковете за допълване или изменение в частта за разноските, молбата за отмяна сама по себе си не ги прави допустими, както и обратно - ако са допустими и в срок, е без значение, че са в тази молба, а не отделно. А ако не се докажат основанията за отмяна, тя не би следвало да се допуска и доводите за неправилност са без значение.