forum.lex.bg

Имам следният въпрос. Малолетно дете е с 25% дял от въпросния имот. Има разрешение от СГС в което пише,
че разрешава на майката да се разпорежда с имота, като завършва: сумата да се преведе по банков път.
В случая не уточнено поименно на кой на сметката да бъде: на детето или на майката. Нотариуса отказва да извърши сделката ако парите на са по сметка на детето под предлог, че не било написано по сметка на еди кой си. Майката трябва да заплати разноскте за нотариус и таксите по сделката и комисионната на агенцията, като отново се подава молба за теглене от банкова сметка на детето и нотариуса това го знае, но.

Та в този слуй питането ми е дали има основателни причини нотариуса да иска по сметка на детето?
И как вие разчитате /тълкувате/ написаното от съда.

Благодаря

Категорично по сметката на детето.Иначе няма как да се проконтролира за какво отиват парите.Дали за задоволяване на интереси на детето или нещо друго, което неправилно родителят смята, че е в негов интерес.
Разноските могат да се удържат от продажната цена предварително и след това сумата да се преведе по сметката на детето.

Благодаря за отговора.

Но нотариуса отказва и разноскте да се удържат и комисионната. Трябвало разрешение от Съда.

bunche21 написа:Благодаря за отговора.

Но нотариуса отказва и разноскте да се удържат и комисионната. Трябвало разрешение от Съда.

Е тук малко нотариуса пресилва нещата.Ясно е , че няма как да се осъществи сделката, без да се понесат нормалните за нейното сключване разноски-нот.такси, възнаграждение за посредници и т.н.
След като има решение за продажба на имота , ясно е че имплицитно съдът е разрешил да се направят и следващите се за това разноски.Би било изява на абсолютен формализъм да се иска ново разрешение да се платят разходите от сделката от продажната цена.
Няма ли друг нотариус във вашия район.

Не само двама са за района в който е имота. И двамата са на едно мнение. Сега карат майката отново да даде 29 лв. за Молба до съда за да заплати. Още веднъж Ви благодаря.

REVOLUTION написа:След като има решение за продажба на имота , ясно е че имплицитно съдът е разрешил да се направят и следващите се за това разноски.

Не съм съгласна с това твърдение- след като няма изрично произнасяне по този въпрос нотариусите са прави да искат да се преведе полагаемата продажна стойност за съответстващата се ид. част. И двамата добре знаем, че това е въпрос на договаряне между страните и не винаги се прилага нормата на чл. 186 ЗЗД- съществува богато разнообразие- разноските по договора и другите разходи ( нотариални такси за изготвяне на НА, за заверка на декларации, преписи от документи, проверки за имота, местен данък и вписване) са за сметка на купувача ( най-често срещано); разходите се поделят по равно, но разноските за МДТ са за купувача( чл. 45 от ЗМДТ); да не споменавам възможността за различно договаряне при продажба над данъчна оценка и прочее...

Всичко това е въпрос на договаряне между страните и след като при искането не е споменато кой, колко ще понесе- въпросът се свежда до неправилно искане в молбата за разрешаване за разпореждане, респективно не смятам, че е въпрос на формализъм- съдът е позволил това, което сте поискали.
Пуснете нова молба до съда с коректно описание на обстоятелствата, респективно коректно искане по въпроса с разноските. Така няма да ви се налага да търсите различни нотариуси. И е най-правилно.

В договора много ясно е описано кой какво плаща - еди колко си процента от продавача - малолетно дете със своя дял и другият продавач. Този договор се представя в Съда с Молбата в която също имаше обосновка за какво ще ползват парите. В случая Съда не е счел за необходимо да се произнесе конкретно за разноските. За това питах редно ли е Нотариуса да кара майката да плаща от други нейни приходи с които обикновенно си гледа детето в този случай. А и кои сме ние, че да казваме на съда какво да пише. В крайна сметка майката си е спазила законовите норми.

Не пишете нищо, което да ме наведе на мисъл, че искането за разходване на част от продажната цена за разноските е коректно и вината е у трети.

bunche21 написа:В договора много ясно е описано кой какво плаща - еди колко си процента от продавача - малолетно дете със своя дял и другият продавач. Представили сте някакъв ПД ( в частта за недееспособното е и недействителен, ама това е друга тема), в който страните са уговорили едни неща, ама те търпят промяна в окончателния договор, за който се иска разрешение-съдът не е врачка, че да знае, къде точно е проблема- работи на принципа на махалото: сезирате го с молба, в която има изрично искане ( може повече от едно) и той преценява дали е основателно и да бъде уважено или не. Този договор се представя в Съда с Молбата в която също имаше обосновка за какво ще ползват парите. Така и трябва, за да може да съобрази дали е в интерес на детето тази сделка. В случая Съда не е счел за необходимо да се произнесе конкретно за разноските. Не е счел или няма нарочно искане и за това? Прочетете си спокойно молбата, после диспозитива на разрешението и пак ще говорим. За това питах редно ли е Нотариуса да кара майката да плаща от други нейни приходи с които обикновенно си гледа детето в този случай. На нотариуса му е все едно кой ще плати, важното е да има плащане, но е задължен да изпълни това, което му е разпоредено от съда в разрешението- да преведе по сметката на детето полагаемата му се част от продажната цена. А и кои сме ние, че да казваме на съда какво да пише. "Ние" сме страни по това производство и имаме нормативно гарантирани права, каквото е примерно това да искаме допълване на разрешението, да искаме неговото тълкуване, респективно да го обжалваме- ако имаме основания.... В крайна сметка майката си е спазила законовите норми. Да, има искане за разпореждане, вярно е, което е удовлетворено, но няма искане за разходване на част от продажната цена за разноски по прехвърлянето ( да не споменавам, че са две различни основанията за разрешенията - по ал.2 и ал.3 на 130 СК)...

Благодаря за изчерпателният отговор. Така или иначе сделката е факт. В Молбата няма искане за разноските конкретно, а да се разреши на майката. Според нотариуса "Родителите на малолетните деца, били за това да плащат". Като самият нотариус беше много наясно, че жъпросният родител е и единствен. Ако няма пари да пуска нова Молба. Според мен от човешка гледна точка са проява на цинизъм подобни изказвания.
Какво имате в предвид, че вината може да е на трети?