forum.lex.bg

Ищец води отрицателен установителен иск с който да се приеме за установено МЕЖДУ СТАНИТЕ, че еди кой си имот не е собственост на Общината. Ищецът печели делото, като се приема за установено по отношениие на Ищеца, че Общината не е собственик на имота. Може ли това решение да удостовери правото на собственост на Ищеца върху имота и да послужи за вписване на възбрана върху имота?

ivanov_p написа:Ищец води отрицателен установителен иск с който да се приеме за установено МЕЖДУ СТАНИТЕ, че еди кой си имот не е собственост на Общината. Ищецът печели делото, като се приема за установено по отношениие на Ищеца, че Общината не е собственик на имота. Може ли това решение да удостовери правото на собственост на Ищеца върху имота и да послужи за вписване на възбрана върху имота?

Не, душа КАМБАНА.
Не ме питай ЗАЩО? обаче.
Сядай на четирибуквието си и ЧЕТИ.

http://www.vks.bg/Dela/2012-08-%D0%9E%D ... %D0%B5.pdf
Не знам, какъв интерес имаш( подозирам някакъв Д, който се чудиш как да го закопчаеш- няма начин да го провокираш да се снабди с титул по пътя на обстоятелствената ), но с ОУИ нещата са доста особени- чети стр. 7 и ще ти стане ясно.

Лесният отговор "защо" може да даде всеки, това че хранилката не е на петела не означава, че е на кокошката. В случая обаче има нарочно решение, че по отношение на кокошката хранилката не е петела и не е толкова сигурно дали това решение не е в смисъл, че е на кокошката. Освен останалото има и процесуална причина, вероятно засегната в тълкувателното решение, което поради дължината му няма да чета. Още повече по конкретния случай става дума за земя на държавно предприятие, с единствено доказателство за собственост вписване в активите на това предприятие, един ред в съответната книга, без никога досега да е ваден НА или друг документ за собственост върху нея, без изрично да е спомената в приватизационните актове и затова заключението на съда е въз основа единствено на ССЕ. Между другото същото е стигнало до ВКС, а исковата молба е вписана.
Вариантите са два - възбраната да се направи върху 6-ти ред от книгата за дълготрайни материални активи (или както се казва), попълнен на 05.04.1969г., което според мен много би изненадало съдията по вписването, или съдията по изпълнението да изпрати в АВ решението на съда. Други документи няма, а е малко вероятно патриарха да ми даде разрешително да водя дела и нотариални производства за да извадя НА на чужд имот, съответно да встъпвам в правата на длъжника по тези въпроси, не за друго, а защото след като няма възбрана длъжника ще чака да извадя документите и ще ме изпревари с продажбата.

За налагане и вписване на възбрана не е необходим НА за собственост. Ако сте сигурни /заедно със съдебния изпълнител/, че имотът е на длъжника има начин да опишете имота.

Аз имотът съм го описал, а съдията каза, че ще иска решението на съда. Дотук е ясно, но аз работя на принципа "никакви грешки" и затова поставих темата. Иначе земята си има и идентификатор, стари партиди и какво ли не, но длъжникът е един от най-изпечените мошеници и трябва да парирам всякакви опити за измъкване.

Според мен - цитираното ТР № 8/2012 г в частта относно предявяване отрицателен установителен иск за собственост Е НЕПРАВИЛНО. Показателни в това отношение са и двете особенни мнения. Като по правилно намирам второто особено мнение.
И все пак има случаи в които е налице правен интерес и основание за предявяване на ОУИ за собственост.
Това е случая, когато Ищеца НЕ Е собственик, но негови права са застрашени, или нарушени от Ответника, претендиращ собственост върху имот, или вещ, от която произтича правоотношението му с ищеца. Примерно - наем. Ищеца има правен интерес да установи, че Ответника не е собственик.Особено когато е спорен въпроса, чия е собствеността - общинска, или държавна. Правно основание - чл.124, ал.1 от ГПК.

То имало и съкратен вариант:

Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът
доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът
– фактите, от които произтича правото му . При липса на правен интерес
производството се прекратява.

Няма никаква причина влязло в сила решение да не е доказателство за собственост и то с много по-голяма сила от конст. нот. акт. Затова казвам, че четенето в правото е противопоказно.

При наем собствеността няма отношение към правоотношението. Правопораждащия факт е предаването държането на веща, предалият държането е наемодател, получилият наемател. Правоотношението се погасява когато наемателят върне веща на наемателят. Договорът нито поражда, нито погасява наемното отношение, само определя условията му.

Точно това което си цитирал е неправилно.
Собственика следва да води ревандикационен, или владелчески иск. Правен интерес от отрицателен установителен иск има само ищец, който не е собственик, но чието право се засяга от Ответник претендиращ собственост върху имот/вещ от която произтича отношението между ищеца и ответника.
Наема го дадох като пример. Възможно е собствеността да има значение - наемател на общинско жилище получава съобщение от обл.управител, че му прекратява наемното отношение.
Наемното отношение се прекратява с предизвестие, а не със връщане на вещта, както твърдиш ти ! От момента на прекратяване на наемното отношение, наемателя държи имота без правно основание.
Как ще се защити наемателя, когато обл.управител се позовава на акт за държавна собственост. Както и да е .Нямам намерение да те агитирам.
От написаното в твоя първи пост не става ясно кой е Ответника по предявения отрицателен установителен иск - общината, или някакво трето лице-длъжник.Ако споделиш, може и да разберем какво имаш предвид.

позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника.

Тук е отговора. Не може да водиш владелчески или ревандикционен позовавайки се на фактическо състояние или възможност да придобиеш право. Там трябва да си безспорен собственик. В конкретния случай става въпрос за фактическо състояние, земята е заведена на държавното предприятие преди половин век, извървяли са се един вагон закони относно държавна и общинска собственост, общината изглежда е завела част от имота като свой с акт за общинска собственост (страницата на окръжния като решаващ не работи и нямам нейното решение, а само на апелативния и ВКС), а част са върнали на един файтон частни лица и приватизаторите на държавното предприятие са завели отрицателен установителен иск срещу общината и срещу частниците. Съдът подробно е изследвал доводите на общината и е установил, че в нито един момент тя не е станала собственик нито с промените на законите, нито упражнявайки фактическа власт и присъдил решение. Наистина то е, че общината не е собственик, но същото няма как да бъде присъдено, ако ищецът няма нужната процесуална легитимация, затова според мен решението е определящо за собствеността.

Такъв един иск е недопустим - това че общината според съдебното решение не е собственик, не означава че ищеца е собственик. Правото на собственост на приватизатора произтича от договора за приватизация и той следва да води само ревандикационен или владелчески иск, не и отрицателен установителен иск. Да не би да бъркаш Мотивите със самото съдебно решение. В мотивите се излагат съображения чия собственост е бил имота в миналото и има ли разпоредителни действия. Виж самото решение- диспозитива, а ако имаш възможност - виж и ИМ от която се вижда какъв е предявения иск.

Искът няма как да е недопустим защото стига до ВКС, който с определение отрича да има каквато и да е противоречива практика по въпроса, приема мотивите на решаващия съд и отказва образуване на касационно дело.
Не само това, владелчески и ревандикционен може да предявиш само при нарушено владение, първият и без да си собственик, когато някой си извади НА за твоята земя и тръгне да я продава кой от двата иска ще заведеш?

Все пак - какъв е предявения иск и какво е решението на въззивния съд. Определението на ВКС очевидно се отнася за допустимост на касационната жалба.

Правилният иск за тези с документите е 108 ЗС, за тези без документи за земята е отрицателен.
Както предположих частниците имат акт за върната земя и завеждат дело срещу приватизатора по 108 ЗС. На първа инстанция губят делото. Преди да излезе решението правоприемниците на приватизатора завеждат ОУИ срещу частниците с който се домогват да установят, че земята не е тяхна. То да им се чудиш на акъла и на едните и другите, защото земята си е моя, ама те решили да се съдят хората. Тези дни ще прибера парите и ще пусна делата. В тях има неща за размисъл, вкл. и в подкрепа на другата теза.

ivanov_p написа:Ищец води отрицателен установителен иск с който да се приеме за установено МЕЖДУ СТАНИТЕ, че еди кой си имот не е собственост на Общината. Ищецът печели делото, като се приема за установено по отношениие на Ищеца, че Общината не е собственик на имота.

ivanov_p написа:Правилният иск за тези с документите е 108 ЗС, за тези без документи за земята е отрицателен.
Както предположих частниците имат акт за върната земя и завеждат дело срещу приватизатора по 108 ЗС. На първа инстанция губят делото. Преди да излезе решението правоприемниците на приватизатора завеждат ОУИ срещу частниците с който се домогват да установят, че земята не е тяхна. То да им се чудиш на акъла и на едните и другите, защото земята си е моя, ама те решили да се съдят хората. Тези дни ще прибера парите и ще пусна делата. В тях има неща за размисъл, вкл. и в подкрепа на другата теза.

Дори и едно условие не можеш да стъкмиш като хората, сравнявайки първия и последния ти пост.
Бая маймунки са се накачулили на клона. Не че не го допусках.
Естествено е, че в един момент той ще се счупи... за някоя от страните по нишката.
А както и твърдиш по-горе, една от маймунките във върволицата си ти...