forum.lex.bg

Казуса е малко объркан, но следният:
1. Баща дарава на сина си апаратамент
2. СИна даравя обратно на баща си апартамента след 5 години, но сина не е навършил 18 години.
3. Бащата продава апартамента
4. Купувачът го продава след месец на бащата на бащата(дядото). Това се прави с цел да остане собствеността в на бащата, тъй като се развежда с майката
5. 5 години по късно сина завежда дело и го печели, като съдя определя дарението от сина към бащата за нелегитимно.
6. Не е имало други дела и решения на съд за двата нотариални акта за продажба направени от бащата. Те са висящи и не отменени. СОбственоста по тях е на дядото , който умира и наследници са жена му(бабата), бащата и сестра му (Лелята).
7. Сина продава апартамента миналата година
8. Тази година новите собственици и аз сключваме предварителен договор. Едва след него разбирам, че има два нотариални актове, които са действащи и не обезсилени с решение на съда. Отказвам се от сделката тъй като риска за мен е голям след време да има претенции от бащата, лелята или други наследници.
9.Отказ да ми се върне капарото.
Въпроса ми е по договор продавача декларира, че е единствен и неоспорим собственик и имота не е обременен с вещни тежести, задължения, възбрани и съдебни спорове. Това достатъчно ли е за да ги съдя да ми върнат капарото, дори в договора е описано в двоен размер?

А сегашните собственици е по-интересно защо ли го продават

От цялата фактология не разбрах две неща: кой живее в това жилище последните 5г. и минали ли са повече от 5г. от дата на първата продажба( тази, с която надареният баща е продал на трето лице жилищетоV.
Отговорът на тези въпроси е съществен, защото може да се окаже, че прогласяване нищожността на дарението е ... удар във въздуха.

В момента в жилището живеят нови собственици на които сина продава жилището миналата година. Новите собственици са от 1 година такива. Бащата е продал жилището през 2003, дарението от син към баща е било през 1998, а обявяването на нищожност през 2008.

Не може по предположения да разваляте договор. За това се мисли преди подписването или се отказвате от капарото за да избегнете рисковете. Често в договорите има уговорка за отговорност на продавача при проблеми със собствеността, но вие трябва да докажете, че те не са собственици, при положение, че те имат доказателства за собственост. Следващия път в договора "при основателни съмнения относно собствеността капарото се връща от продавача на купувача.

ivanov_p написа:но вие трябва да докажете, че те не са собственици, при положение, че те имат доказателства за собственост.

пффф, доказателства за к`во, казваш при конкуренция на права...

martistia написа:Въпроса ми е по договор продавача декларира, че е единствен и неоспорим собственик и имота не е обременен с вещни тежести, задължения, възбрани и съдебни спорове. Това достатъчно ли е за да ги съдя да ми върнат капарото, дори в договора е описано в двоен размер?

С договора и всички книжа при адвокат. Сега, не след месец.

пффф, доказателства за к`во, казваш при конкуренция на права...

Има собственик който продава имот и купувач, дал капаро. Купувачът има съмнения, че друг е собственик и не просто се отказва от изпълнение, за да не претърпи по-големи загуби, а иска да развали договора и да си върне капарото заради предполагаема причина? Искът ще е успешен ако докаже, че не става въпрос за предположение, а наистина продавачът не е собственик. Върху него е доказателствената тежест. Предвид конкретиката по случая обаче няма как да докаже това. Подобни неща стават последните години практика, особено със земеделски земи и упита, където някой вади констативен НА по тънката лайсна, появява се ново УПИ или идентификатор, старите и реални собственици също имат НА и купувачът може да иска разваляне на сделката и връщане на капарото просто като се позове на другия НА, което в случая на питащия не може да стане, доколкото налице са предполагаеми права.