Страница 1 от 1

Въпрос относно договор за издръжка и гледане...

МнениеПубликувано на: 11 Ное 2007, 11:02
от LSDLG
Казусът се състои в следното:
Осиновената дъщеря на бабата живее с нея в голям апартамент в центъра на София. Нейните деца си живеят отделно. След като бабата умира, дъщеря й започва да се увлича по разни врачки, извънземни и прочее... В един момент решава да прехвърли апартамента на една от тези врачки, срещу задължение за издръжка, изразяваща се в заплащането на 5000 лв в началото на всяка календарна година.
Въпросът ми е - могат ли децата на въпросната жена (внуци на бабата) да оспорят това прехвърляне, и да върнат имота в родовата наследствена маса...?
- Може ли да се иска разваляне възоснова на особеното психическо състояние на жената, както и факта, че издръжката е определена в пари, а не в реални грижи...?

Предварително ви благодаря за изразените мнения !

МнениеПубликувано на: 11 Ное 2007, 21:39
от bebitor
За да ви се даде компетентен съвет относно възможността за разваляне на договора, непременно адвокат трябва да се запознае със съдържанието на нотариалния акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка.
Да бъде оспорено обаче от евентуалните наследници /внуците/, е абсолютно невъзможно, защото те не са страна по сделката. Към момента няма открито наследство и изобщо не може да се говори за наследствена маса!
С две думи- правото за разваляне на ДГИ принадлежи на прехвърлителката.

Ако майка Ви не може да се грижи за себе си

МнениеПубликувано на: 11 Ное 2007, 22:16
от megy_bogestvena
можте да поискате поставянето й под запрещение.
Ако бъде поставена под запрещение, ще й бъде назначен найстойник или попечител.
В този случай може да се атакува договора за издръжка и гледане, но зависи преди колко време е сключен.
Съгл. чл.31 ЗЗД "Унищожем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
Ако успеете да докажете с психиатрична ескпертиза,че майка Ви не е разбирала действията си, поради психическо заболяване - зависи от психиатричната ескпертиза.
Консултирайте се с адвокат.

МнениеПубликувано на: 11 Ное 2007, 22:52
от bebitor
Поставянето под запрещение има действие за напред във времето. То не засяга миналите сделки!!!
Чл. 31 изисква дееспособно лице и точно то е легитимирано да търси унищожаемост!

МнениеПубликувано на: 12 Ное 2007, 01:33
от kalahan
bebitor е права само отчасти. Поставянето под запрещение действително има действие занапред, но то е косвен аргумент, че и в един предходен момент лицето не е могло да разбира или да ръководи действията си. Чл. 31 ЗЗД има по-широк обхват като съдържание от поставянето под запрещение и всичко е въпрос на доказване.
В случай на поставяне под пълно запрещение обаче съвсем спокойно може да се пледира и нищожност на договора поради липса на съгласие (чл. 26, ал. 2 ЗЗД), а в този случай съдебното решение за обявяване нищожността на сделката ще действа и с обратна сила.
Правото да се иска унищожаване или обявяване нищожността на сделката действително принадлежи на участниците в нея, но и на законовите представители, с други думи ако жената бъде поставена под запрещение и някой от децата й бъде назначен за неин настойник, той ще може да заведе иск за нищожност или унищожаемост от името на своята майка като законов неин представител.
Моля "авторитетите" да не ме нападат отново, аз само "се уча", както се изрази саркастично веднъж bebitor по мой адрес.

МнениеПубликувано на: 12 Ное 2007, 08:39
от bebitor
kalahan, не беше по Ваш адрес лично!
И, ще кажете, пак се заяждам, ама двамата по-горе къде видяхте в зададения въпрос основание за поставяне под запрещение?
Ами ако волата на прехвърлителката си е била такава и съвсем не е опорочена? Явно става въпрос за възрастна самотна жена, която е намерила "подкрепа" другаде!
Със същия ефект имота можеше да бъде прехвърлен на българската православна църква, коя да е друга църква или някоя фондация с частен или обществен интерес, на мед. сестра, на Хилд, на млад любовник или на всяко друго лице. Значи ли това, че жената непременно не е с всичкия си, щом е лишила бъдещите си наследници от отчуждения имот? Не за всяка извършена глупост може да се постави човек под запрещение!
Уважаеми питащ! За да търсите поставяне под запрещение, трябва да имате много сериозни аргументи. Дееспособността на едно лице не се отнема как да е!
По- добре търсете вариант максимално да сближите отношенията по такъв начин, че прехвърлителката сама да осъзнае каква глупост е направила и да потърси правата си. Че те, врачките и баячките, омайват и хипнотизират :wink: След като я убедите, вземате си договора и отивате при адвокат, който да види точното съдържание и възможностите за разваляне!

LSDLG, прощавайте, но сега забелязах, че сте колега. Ако искате, можем да обсъдим на кю, скайп или лични!

МнениеПубликувано на: 12 Ное 2007, 10:47
от LSDLG
Та така: казусът наистина опира до поставяне под запрещение, но въпросът е, до каква степен това може да се случи, т.е. доколко съдът няма да разсъждава в милосърдния дух на bibitor, и да откаже запрятането ...?
В случая обаче, фактически става въпрос за една жена, която през целия си живот е тероризирала околните с държането си, и е била тотален егоист. Няколко пъти в младините си е посещавала разни психо диспансери, а вече в по-напреднала възраст започва да се увлича от популярни "трансцедентни" доктрини ( от рода на в-к Психо, Феномен, и прочее ), като по този начин става лесна плячка на магьосници, умело манипулиращи съзнанието й ...

Какво става в този случай, колеги ...?

МнениеПубликувано на: 12 Ное 2007, 11:00
от bebitor
LSDLG написа: Няколко пъти в младините си е посещавала разни психо диспансери...?
Е, това е добре. Значи все пак има фактология :wink: Не съм милосърдна, просто по начало липсваха данни за поставяне под запрещение. Мед. експертиза и съдът ще кажат дали и до каква степен е способна да ръководи действията си.
А за лекциите...ХМ...

МнениеПубликувано на: 12 Ное 2007, 12:07
от razli4na
Тук бих поставила въпроса за това какъв е правният интерес на "децата на въпросната жена (внуци на бабата) да оспорят това прехвърляне, и да върнат имота в родовата наследствена маса..." при положение, че тяхната майка е жива, следователно липсва наследодател, респ. насл. маса.

МнениеПубликувано на: 12 Ное 2007, 13:47
от LSDLG
На този въпрос беше отговорено... Става дума за евентуалната наследствена маса, която действията на въпросната жена нарушават. Интересът се определя от евентуалното отчуждаване на имота във времето между сключването на договора, и смъртта на прехвърлителката - основание за възникването на понятието "наследствена маса"...
Освен това, вече другата страна по договора има реален интерес смъртта да настъпи час по-скоро .....

МнениеПубликувано на: 16 Ное 2007, 16:52
от Magnolia
Страните може да са се уговорили и да са подписали писмено съглашение да трансформират задължението в паричен еквивалент, като 5000 годишна сума е нормална и обоснована. Вероятно приобретателката-врачка се е снабдила с достатъчно писмени документи, от които е видно че изпълнява задължението си стриктно и редовно. Тогава и след смъртта на прехвърлителката наследниците не биха могли успешно да атакуват договора.
Единственият начин да я убедят да заведе иск за разваляне е ако надцакат врачката с по-голяма сума. :lol:

МнениеПубликувано на: 16 Ное 2007, 21:52
от advokatnadiavola
Този договор ми прилича повече на договор за рента, а не на договор за издръжка и гледане.Това не решава поставения въпрос, но дава и друга гл.т. Като се има предвид,че договорът е сключен с "врачка и баячка" , дали не може да се мисли за унищожаемост по чл.31 ал.1 от ЗЗД, ако е в срока по чл.32 от ЗЗД.

МнениеПубликувано на: 23 Ное 2007, 11:34
от LSDLG
Да, и моята логика тече в подобна посока... Тъй като договорът е сключен по-скоро като пожизнена рента, дали не може да се търси пълна нищожност, след като законът е категоричен, че грижите трябва да са реални, т.е. не само в пари ?

И друго нещо - каква е процесуалната легитимация на роднините на бабата - имат ли те право на оспорване, според вас ? Защото, ако само тя има такава възможност, развалянето ще е невъзможно без да се мине през процедурата по поставяне под запрещение...

Проблемът е доста сложен, по редица причини...

Magnolia - номерът с "надцакването" не минава в случая, първо защото роднините не разполагат със средствата, с които разполага врачката. И второ - тя вече е направила достатъчно, за да обсеби съзнанието на бабата, и да класифицира "кой е крив и кой - прав"...

МнениеПубликувано на: 26 Ное 2007, 12:50
от bebitor
А, не така LSDLG!!!

По никакъв начин не мога да толерирам мързела :evil:
Хайде недейте да четете лекциите и учебниците, че ще Ви убегне смисълът :evil: :evil: :evil:
После питайте някой, дето години на ред ги е чел и продължава да чете- какво по лесно от това!!! Ако Ви свърши и работата, още по-добре.
Такива като Вас не заслужават пояснения и помощ :evil:
СРАМОТА!

МнениеПубликувано на: 26 Ное 2007, 13:44
от Magnolia
LSDLG написа:Да, и моята логика тече в подобна посока... Тъй като договорът е сключен по-скоро като пожизнена рента, дали не може да се търси пълна нищожност, след като законът е категоричен, че грижите трябва да са реални, т.е. не само в пари ?

И друго нещо - каква е процесуалната легитимация на роднините на бабата - имат ли те право на оспорване, според вас ? Защото, ако само тя има такава възможност, развалянето ще е невъзможно без да се мине през процедурата по поставяне под запрещение...

Проблемът е доста сложен, по редица причини...

Magnolia - номерът с "надцакването" не минава в случая, първо защото роднините не разполагат със средствата, с които разполага врачката. И второ - тя вече е направила достатъчно, за да обсеби съзнанието на бабата, и да класифицира "кой е крив и кой - прав"...


Не одобрявам тона на преждепишещия, но наистина задавате въпрос, от който е видно че ви се губят знания фундаментални принципи на правото.
Един от които е, че никой не може да предявява чужди права освен в предвидените случаи. Ако роднините не могат да се погрижат по-добре за своята сродница, то тогава просто да не разчитат на каквото и да било след смъртта й. Всеки има право да се разпорежда със имуществото си както намери за добре. всеки има право и на мистични и религиозни вярвания каквито избере. Ако бабата получава годишно 5000 лева и с тях си осигурлява всичко необходимо, защо й трябва да загуби тези пари, за да гладува и мизерства до смъртта си, само и само родата да я наследи. Елементарната справедливост изисква който иска да вземе имота й да й даде нещо повече, от това което получава в момента.

МнениеПубликувано на: 26 Ное 2007, 15:26
от krem_karamel
LSDLG написа:На този въпрос беше отговорено... Става дума за евентуалната наследствена маса, която действията на въпросната жена нарушават. Интересът се определя от евентуалното отчуждаване на имота във времето между сключването на договора, и смъртта на прехвърлителката - основание за възникването на понятието "наследствена маса"...
Освен това, вече другата страна по договора има реален интерес смъртта да настъпи час по-скоро .....


Интерес и правен интерес са мнооооо различни.

А лекциите са възможност за много неща и само си загубил, мен ако питаш. Щеше да добиeш усет, който само от написаното слово не се добива, а и още много неща ...

МнениеПубликувано на: 26 Ное 2007, 18:16
от LSDLG
Извинявам се, ако съм засегнал някого с тона на думите си, но все пак мога да дам поне 10 аргумента, доказващи липсата на смисъл от повтарянето на заучени фрази и "аксиоми" в правото. Именно поради тази порочна система, и поради примиренческата психика на една определена каста юристи, стоящи винаги на първите редове, и повтарящи на изпитите като папагали учебника, нещата в българското правораздаване и практика са затлачени от десетилетия. Това обаче е една друга тема . . .

Същността на въпроса ми беше не дали трето лице може да предяви правата на контрагент по договора, а дали сте срещали в действителност развалени, поради изложената причина, договори... Изхождах от факта, че напоследък зачестяват случаите с измами, извършени от врачки, баячки и тем подобни, та си мислех, дали и в съдебната практика не се е установила някаква тенденция в този смисъл.

МнениеПубликувано на: 26 Ное 2007, 20:20
от Magnolia
Съдебната практика не може да установи нещо различно от принципите залегнали м закона.
Трети лица, които могат да искат разваляне са първо кредиторите и второ още някой, обаче него го оставям за домашно на тези които ходят на лекции.

МнениеПубликувано на: 26 Ное 2007, 21:44
от stroitel
LSDLG написа:.... дали сте срещали в действителност развалени, поради изложената причина, договори... Изхождах от факта, че напоследък зачестяват случаите с измами, извършени от врачки, баячки и тем подобни, та си мислех, дали и в съдебната практика не се е установила някаква тенденция в този смисъл.

На твое място - при действителен случай със сериозен и морален,и материален интерес- бих използвал форума само за "между другото".
Съдебна практика - в Сиела, в Апис и т.н... има,а там има и БИБЛИОГРАФИЯ, на статиите,публикувани по темата.
Това е сигурното - ПРАКТИКАТА може да е и по други случаи и пак да е засегнат този въпрос /като второстепенен/. И статиите и учебниците.
Безпорно - форума е място ,в което творят основно неиндентифицирани субекти.

МнениеПубликувано на: 27 Ное 2007, 09:46
от LSDLG
Благодаря ви много за споделеното внимание !... Ще потърся из съдебната практика за решения по този въпрос.

А за лекциите - не се обиждайте толкова, колеги. :) Просто изразявам мнението си, и болезнения си опит, макар и по този провокативно-шеговит начин...