Виждам, че те гризат съмнения.
Въпреки, че казваш:
Същевременно още тогава - при действието на ЗПИНМ, по-късно при ЗТСУ и днес съгласно чл.136 ал.3 ЗУТ
"Действието на съответния предходен устройствен план се прекратява от деня на влизането в сила на новия или изменения устройствен план."
Ерго, когато не е настъпило такова събитие и предвид вече на отсъствието на 216 ПМС , съответните регулации са в сила и днес!
оставам с впечатлението, че убедеността ти е около 20%, а съмнението ... голямо.
Въпрос: Не намираш ли, че въпросът ти в последния ти постинг по темата, не съвпада поне 90% с моят подвъпрос с номер 4?
Явно е, че тук никой няма да се ангажира с категорично мнение. Щом magodeoz не се включи в темата с мнение – убеден съм, че никой друг няма да е се включи с коментари по същество.
----
Аз, обаче, от позицията на моята некомпетентност, от няколко дни правя асоциации с закона, по силата на когото т.нар. царски имоти са национализирани, и с решението на конституционния /май че/ съд, с което решение споменатия по-горе закон бе отменен.
В този смисъл – клакьорите на царя казват: Законът е отменен. И автоматично се възстановява предишното състояние на собствеността.
В същия ред на мисли – противниците на царя казват: Законът е отменен, но национализацията е станала факт. И за да се възстанови собствеността на царската фамилия, трябва нова нормативна уредба.
Но и правистите - привърженици на царя, а и правистите - противници на царя, претендират да са super-познавачи на правото.
В същия ред на мисли – някой трети може, а и казва, нещо трето. Като и той /разбира се, как иначе?/ се има за супер-правист.
А Олимпи Кътев, в качеството му на Областен управител на София-област, кой знае как ( и по силата на какви правила) е възстановил собствеността на доста царски имоти?!?
Ако се върнем на ПМС 216 ... въпреки, че ПМС не е закон... май-май прилагането му, а впоследствие и отмяната му, водят след себе си проблеми и неуредици, подобни на проблемите свързани с отмяната на закона национализирането на царските имоти.
За решаването на проблемите, предизвикани от отмяната на ПМС 216, компетенции (най-вероятно) имат главните архитекти. Но дали само те? И дали главните архитекти имат Компетентност /с главно К/??
Видя, предполагам, в съдебното решение, което ти изпратих, една от многото ситуации, в които могат да се озоват собствениците на земи, засегнати от ПМС 216.
Аз останах с впечатлението, че при възстановяване на собствеността /ако собствеността въобще е загубвана/ върху имотите засегнати от отмяната на ПМС 216, има твърде много „ако” и „дали”, с които „ако и дали” трябва да се съобразим при даването на становища:Дали е изплатено обезщетение; Дали е осъществено обезщетение по друг някакъв начин; Ако обезщетение е направено, дали засегнатия от ПМС 216 имот е станал „кооперативна” нива; А ако обезщетение не е направено, но имота е станал „кооперативна нива”... мога да измисля поне тридесетина (къде съществени, къде несъществени) „ако” и „дали”.
В реда на мислите в горния абзац, излиза, че правило за възстановяване на собственост за имотите засегнати от ПМС 216 не може да се дефинира ясно и недвусмислено. Макар и само двадесетпроцентната ти убеденост за всеприложимостта на чл.136 ал.3 ЗУТ , определено е едно добро правило. Но... правило според кого? Ако е според гл. архитект – ОК! Ако е според съда – ОК! Но... съдилища –много. А главни архитекти – дважди. Дали всички архитекти и съдилища биха приели тълкуването ти, че чл.136 ал.3 ЗУТ се отнася и за имоти, засегнати от ПМС 216 ?
Нищо повече не мога да ти кажа. Т.е. мога – но не искам да продължавам да се излагам.