forum.lex.bg

Здравейте,

Доста се лутах безуспешно да нямеря отговор на въпросите си. Благодаря предварително, все някой ще ги знае тук, сигурен съм.

Спрямо този Бюлетин № 232/ 06.02.2008 - http://lex.bg/bulletin/?isu=232&tp=sf&id=153 - По изключение е допустимо органът, издаващ разрешението за строеж, да разреши паркоместата да са извън застроявания УПИ.

Въпросите ми са: Какви са условията за разрешаване на паркоместа извън застроявания УПИ и къде точно го пише?

Много здраве на всички

За София или за останалата част от страната става въпрос?

Добър ден,

Доста се лутах безуспешно да нямеря отговор на въпросите си. Благодаря предварително, все някой ще ги знае тук, сигурен съм.

Спрямо този Бюлетин № 232/ 06.02.2008 - http://lex.bg/bulletin/?isu=232&tp=sf&id=153 - По изключение е допустимо органът, издаващ разрешението за строеж, да разреши паркоместата да са извън застроявания УПИ.

Въпросите ми са: Какви са условията за разрешаване на паркоместата да са извън застроявания УПИ и къде го пише?

Много здраве на всички

Прегледайте разпоредбите на Закона за устройство на територията, той е най - важният закон, в който ще намерите отговорите на всички Ваши въпроси! Успех!

В случая ЗУТ е най-важен за цялата територия на България извън София. За София има и по-важен закон.

Извинявам се - късно видях, че темата е дублирана.

И аз се извинявам за дублирането. Първоначално системата не ми прие поста, а сега гледам 2 поста. Сори

Открих го тоя чл. 43 от ЗУТ.

Чл. 43. (1) За нови сгради необходимите места за гариране и/или паркиране задължително се осигуряват в границите на урегулирания поземлен имот.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Изключения от разпоредбата по ал. 1 се допускат от органа, който следва да издаде разрешението за строеж, когато нормативно необходимите места за гариране и/или паркиране не могат да бъдат осигурени в границите на урегулирания поземлен имот поради технически или нормативни причини, като: размери и/или наклон на урегулирания поземлен имот, хидрогеоложки условия, санитарно-охранителни зони и други при условия, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Във вилни и жилищни зони с ниско, средно и високо застрояване могат да се изграждат гаражи като допълващо застрояване.

Благодаря

aramis,ако си софиянец, все пак виж и чл.18 ЗУЗСО ( Закон за устройство и застрояване на столичната община) там е по-бамбашка

probcho,по мое мнение съвсем правилно определяш статията като еквилибристика. Преди време, в случай че това интересува някого, в друга тема от този форум се коментираше дали и при какви условия паркоместото може да бъде предмет на вещноправна сделка като самостятелен обект. Този аспект на въпроса е от материята уредена в Закона за собствеността (ЗС).Там не се чувствам достатъчно уверен за да се произнасям, но до толкова до колкото авторът и се опитва да детерминира паркоместото като обект в материята по ЗУТ а и по ЗУЗСО, намирам този му опит за еквилибристика. Специално в посочения от тебе цитат на принципа на изключването от цялото той стига до извода че

“паркомястото” може да бъде само земя

Със същата сила може да му бъде противопоставена дефиницията че "паркоместото е оградена или маркирана (примерно с блажна боя) площ, представляваща част от подова или покривна конструкция на сграда, предназначена за разполагане на МПС (каруци- разбирай и талиги.Така де, да бъдем толерантни към ромите)".
Въпреки че законодателят в чл.43 ал.2 ЗУТ дава мандат на Министъра на регионалното развитие и благоустройството в наредбата по чл.13 ал.1 ЗУТ да конкретизира материята за паркоместата ("необходимите места за гариране и /или паркиране"), последният е счел за необходимо, че закона е казал достатъчно по въпроса и в издадената въз основа на цитираната разпоредба от ЗУТ Наредба №7 ПНУОВТУЗ не се е занимал с този въпрос.

Колкото, "като предмет на сделка" въпроса е по-труден защото трябва да се детерминира най-напред дали може да бъде самостоятелен имот. Техническото определение, кодето дадох в предния си пост (колкото и комично да изглежда) трудно може да се определи като достатъчно от гледна точка на ЗС, може и да може, но аз не се наемам да го твърдя.

Съгласно чл. 110 от Закона за собствеността "недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката". Следва да се отбележи, че посочената легална дефиниция не е променяна, откакто законът е публикуван за пръв път в бр. 92 на в. Известия (предшественик на Държавен вестник) през далечната 1951 г., и не можем да очакваме адекватност спрямо реалностите към днешна дата.
Въпросът дали понятието "паркомясто" отговаря на цитираното по-горе определение е, общо взето, спорен: от една страна – дали може да се говори за "трайно прикрепяне", след като блажната боя може да бъде лесно заличена, и положена на друго място? от друга страна, ако приемем, че паркомястото не е земя (по смисъла на ЗС), и, след като не е също така нито растение, нито постройка – можем ли да го класифицираме в обобщението "въобще всичко"?
Отговорът на тези въпроси би трябвало да се намира в ЗУТ и ЗКИР, които са специални закони по отношение устройството на териториите и недвижимите имоти.
В ЗУТ понятие "паркомясто" изобщо липсва. Има обаче "места за паркиране", както и задължение да бъдат изграждани в границите на урегулирания имот, съобразно определени нормативни изисквания. Последното предполага тяхното индивидуализиране, ако не друго, поне като брой и местоположение в пространството. По отношение на правото на собственост върху тези задължителни за един строеж атрибути законът мълчи.
В ЗКИР такива понятия липсват. Предмет на кадастъра (а, следователно, и на имотния регистър) са само поземлените имоти (а не земята по принцип), сградите, и самостоятелните обекти в тях. С други думи – всичко, що не е поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в нея (а не около нея) – не е предмет на кадастъра и имотния регистър, и, следователно, не може да бъде предмет на разпоредителна сделка, както и да го усучем.
Такова е положението към днешна дата. Тъжното е, че ЗКИР, както и ЗУТ, са сравнително нови закони, и биха могли да бъдат по-адекватни към реалността в наши дни.

magodeoz , Подобно на изборните победи на листата на ОФ печелиш 99,99% от адмирациите ми. 0,1% съмнение се дължи на обструкцията ми по отношение - дали ЗУТ и още повече ЗКИР, са законите където това требе да бъде уредено поанятието "паркоместо" - или още на ниво ЗС. Вземи обаче под внимание, че м/У "паркоместо" и "места за паркиране" за по лесно аз слагам знак за тъждественост.

Използвах тези закони в описанието си, защото дори "паркомястото" (споделям условието за тъждественост с "място за паркиране" - все пак, българският ми е роден език), да бъде включено изрично в дефиницията по чл. 110 от ЗС, без промяна в ЗКИР (поне) няма да има практическа полза.

Така е но ако бъде изменен чл.110 ЗС в заключителни разпоредби на този закон ще трябва да бъдат ключени и съответни изменения най вече на ЗУТ - по мое мнение за да даде технически израз на дефинирането на това понятие. ЗКИР е функция

Ако не бъде измене чл. 23 от ЗКИР - файдата е никаква.

magodeoz написа:Ако не бъде измене чл. 23 от ЗКИР - файдата е никаква.

+1

На второ четене - в ЗУТ би следвало да се допълни поне дефиницията на понятието "строеж" в §5, т. 38 от ДР. Необходимото изменение в ЗКИР пък е продиктувано от текста на дефиницията за "обект" по следващата (39) точка.

magodeoz, да не би първо четене на онази дивотия на която обърнах внимание в темата "Назад към ранния ЗПИНМ" вече да е минала през парламента?