forum.lex.bg

През 1971 г. купих 1/30 идеална част от урегулиран имот заедно с правото на строеж върху номерирано според плана строително петно. Още тогава всички съсобственици си разпределихме местата според тези петна, и ги заградихме. Оттогава всеки владее приблизително еднаква реална част от урегулирания имот, без претенции от страна на останалите съсобственици. В неодобрения кадастър местата са нанесени с граници и отделни планоснимачни номера. Миналата година за територията беше приета кадастрална карта, в която обаче е нанесен общият имот, с един идентификатор. Част от съсобствениците обжалват КК в тази и част, и е насрочено дело в административния съд. Адвокатката, която ги представлява, твърди, че има шанс делото да бъде спечелено, но не обяснява с какви мотиви.
Има ли наистина шанс за спечелване на такова дело, и какъв би бил мотивът?
Питам, за да зная дали си заслужава да се присъединя към жалбата, защото за момента съм само заинтересована страна.

Ако това което съобщавате отговаря на действителното положение, то вие 30-те сте станели собственици на реални имоти по давност, независимо че нотариялни актове за такава собственост нямате.

и кога точно са станали собственици, като е нямало самостоятелни обекти на правото на собственост? нали според плана на населеното място имотът е бил един? Наистина е интересно да се видят доводите на жалбоподателите. Прочетете жалбата-имате право да се запознавате с делото, след като адвокатът на другите не споделя.

blossom1 написа:и кога точно са станали собственици, като е нямало самостоятелни обекти на правото на собственост? нали според плана на населеното място имотът е бил един? Наистина е интересно да се видят доводите на жалбоподателите. Прочетете жалбата-имате право да се запознавате с делото, след като адвокатът на другите не споделя.

Точно!Направете си и копия от документите и си направете една консултация с друг адвокат.Така най-добре ще си изясните какви са Ви шансовете.

Доводите в жалбата (нарочно казвам "доводи", а не "мотиви") са, че не са взети предвид съществуващите на място материализирани граници, а също и данните от неодобрения кадастър, изработен и попълнен преди влизане в сила на ЗКИР и наредбите към него. Другият адвокат, с когото се консултирах, изказа категоричното мнение, че делото няма никакъв шанс за успех.
Затова поставих въпроса тук.
Има и друго – на скицата – копие от плана за регулация, има нанесени в син цвят вътрешни регулационни линии, но са задраскани с малки червени кръстчета (за пръв път виждам такова нещо).

REVOLUTION,тук става въпрос за непрекъснато владение на част от имот в продължение на 10 години и по точно за времето на изменения текст на ч.59 (1)ЗТСУ(ДВ бр.34/2000г- отм Дв бр.22001г) до днес. Съгласно чл.200 (1) ЗУТ реални части от УПИ могат да се придобиват по давност. До колко обаче в едно администраятивно производство по обжалване на кадастрална карта, доводите за така настъпилото фактическо положение на нещата следва да бъде взето под внимаяние от административните съдии аз не смея да се произнасям. В смисъл такъв, аз не съм сигурен дали изобщо в хода на такова административно съдебно производство доводите за владение на тези части от имоти, дори и да е безспорно че владението е осъществявано в придобивния времеви интервал при едновременно спазени изискуеми от закона условия за лице и повърхност тези реални части следва да бъдат възприети от адмиениестративния съд като възникнали отделни имоти и да бъдат посочени в КК иеменно като такива.

На нас, съсобствениците, ни е известно, че можем да поискаме обстоятелствена проверка и снабдяване с констативни нотариални актове по давностно владение. Има, разбира се, някои технически подробности, които остават неясни - като например откъде можем да се снабдим със скица на обособените реални части.
Много вероятно е давностното владение да няма никакво отношение към този административен процес.

Според мен, по - вероятно е, да не бъде спечелено такова дело пред Административен съд. Пак зависи и от това кой е съдебният състав, но по принцип административните съдилища правораздават строго формализирано, позовавайки се на чисто процесуални пороци в административното производство по изтотвяне и одобряване на кадастралната карта, но не и по въпроси, касаещи придобивна давност.При всички случаи е най - добре да се запознаете подробно с документите по делото и след това да вземете окончателно решение! Успех!

Ще се опитам да помогна и аз, с каквото мога.
1. В процеса на административното производство се установяват само и единствено факти и обстоятелства, имащи отношение към обжалвания административен акт – дали е законосъобразен, дали е издаден от компетентен орган – такива неща. Недопустимо е установяването на факти и обстоятелства, нямащи отношение към обжалвания ИАА, в това число и относно хипотетичното признаване на правото на собственост по давностно владение.
2. Самото установяване на факта относно давностното владение е доста спорно. В цитирания чл. 200 (1) от ЗУТ, както и в чл. 59 (1) от ЗТСУ (към 2000 г.) става въпрос за поземлени имоти, а не за УПИ. Доколко в светлината на тази норма двете понятия се припокриват е въпрос, по който няма трайно установена съдебна практика. Може да намерите нотариус, за когото УПИ и ПИ в случая е едно и също нещо, но може и да не намерите.
3. Що се отнася до същината на делото по обжалване на КК – там бихте имали известен шанс, но не и при тези документи за собственост, които описвате. Дори и тогава, при нанесени отделни имоти според границите на ползване, съсобствеността не би се прекратила.
Най-сигурният начин за прекратяване на тази съсобственост е доброволна, или съдебна делба. При толкова съсобственици – изключително тегава работа, ако питате мен.

Придобивната давност има отношение само към правото на собственост, не и спрямо обособяването на самостоятелни имоти - оградите могат да си стоят с години, сами по себе те не превръщат идеалната част от имота в самостоятелен поземлен имот. В този смисъл споделям мнението на magodeoz, че единствения сигурен начин да се прекрати съсобствеността е делба - доброволна или съдебна.
Що се отнася за обжалването на кадастралната карта - може да се отговори ако се знае защо кадастралния план не е бил одобрен и защо при правенето и не е бил взет предвид, трудно е да се каже без информация - имало ли е период през който имотите, макар и в едно УПИ,са имали отделни планоснимачни номера, но по-скоро едва ли има смисъл.

magodeoz написа:Най-сигурният начин за прекратяване на тази съсобственост е доброволна, или съдебна делба. При толкова съсобственици – изключително тегава работа, ако питате мен.

Броят на собствениците едва ли ще е най-големия проблем за делбата.
Големият проблем ще е чл. 19 ЗУТ. Май.
УПИ-то с 30 имота колко е голямо по площ и какви приблизителни размери има?
Ако с голяма степен на вероятност приемем, че става дума за град, тогава
30 имота х 240 кв.м = 7200 кв.м. Т.е. УПИ-то трябва да е поне 7.2 дка, за да могат да се оформят имоти за всеки собственик. Изискванията за лице оставяме (засега) настрана (макар че... защо ли да ги оставяме).
Другият вариант е делба, но при нова съсобственост - по няколко съсобственика в един (нов) имот.
(Май не се вижда краят на никаква делба. Ама... знам ли!)
Струва си да се опита, де.

А адвокатът на сегашните ищци вероятно ще да е някой голЕм магьосник. Какви ли козове ще извади от ръкава си, за да си защити хонорара по делото!

С размерите и лицата на имотите няма проблем - действието се развива на село, УПИ-то е малко под 30 декара, и всеки владее по малко над 900 кв. м. Лицата на заградените реални части са по около 18-20 м.

vdggbg написа:Има и друго – на скицата – копие от плана за регулация, има нанесени в син цвят вътрешни регулационни линии, но са задраскани с малки червени кръстчета (за пръв път виждам такова нещо).

Явно скицата- копие от ПР е директно пречертана от самия регулационен план. Червените кръстчета върху сините регулационни линии означават, че някога е действала регулация- по сините линии и с последваща заповед тази регулация е премахната (червените кръстчета задраскват отпадащата регулация).

magodeoz изказа становище че обстоятелствената проверка е съмнителна. Същевремоно той, по мое мнение аргументирано изключи в администратиевно-съдебно производство да бъде доказвано давностно владение и такова доказване да послужи като аргумент за попълването на КК, но аз не споделям гледището му, че за времето от чл.59 ЗТСУ (след 2000г.) и чл.200 ЗУТ в този голям урегулиран поземлен имот не са настъпили отделни собствености които могат да бъдат обект на обстоятелствена проверка. Ако е възможно най-добре делото за КК да се отложи и проточи достатъчно дълго време за да може всеки на основание обстоятелствена проверка да се снабди с нот. актове. Те ще бъдат абсолютно основание за попълването на КК

vdggbg написа:..............
Много вероятно е давностното владение да няма никакво отношение към този административен процес.

bgarch написа:Червените кръстчета върху сините регулационни линии означават, че някога е действала регулация- по сините линии и с последваща заповед тази регулация е премахната (червените кръстчета задраскват отпадащата регулация).

За съжаление, не е така. Планът е приет през 1970 г. - непосредствено преди разпродаването на местата. И оттогава си е все така - със задраскани вътрешни рег. линии, и номерирани строителни петна. Страшна дивотия!

... но аз не споделям гледището му, че ... в този голям урегулиран поземлен имот не са настъпили отделни собствености които могат да бъдат обект на обстоятелствена проверка.

OK!

Ако е възможно най-добре делото за КК да се отложи и проточи достатъчно дълго време за да може всеки на основание обстоятелствена проверка да се снабди с нот. актове. Те ще бъдат абсолютно основание за попълването на КК

Обаче:
1. Обжалва се определена заповед / с номер и дата / за одобряване на КК;
2. Признатата собственост чрез обст. проверка ще е под формата на нот.акт /с номер и дата/;
3. Датата на КНА ще е след датата на Заповедта за одобряване на КК;
4. т. 3 дали ще е от съществено значение за "събарянето" на Заповедта за одобряване на КК. (Все пак, към датата на одобряване на КК, КНА не е съществувал. И като така, може ли да се твърди, че Заповедта в частта й за въпросните имоти е порочна?)

l____ пропускаш, че щом като акта с който е одобрена кадастралната карта е обжалван, то тя не е влязла в сила. При това положение, по отношение евентуалното попълване на КК, КНА е релевантен факт.

vdggbg написа:За съжаление, не е така. Планът е приет през 1970 г. - непосредствено преди разпродаването на местата. И оттогава си е все така - със задраскани вътрешни рег. линии, и номерирани строителни петна. Страшна дивотия!

Тогава най- вероятно по време на обявяване на плана, преди неговото одобряване, са получени възражения, които са уважени и въпросната проекторегулация е премахната с въпросните кръстчета. Така това е станал одобрения план и върху платното е останала "историята" по одобряване на плана.
Най- добре е да видиш и застроителния план (ако е правен такъв, не знам по ЗПИНМ дали е бил задължителен, както по- късно по времето на ЗТСУ), там също би трябвало да са нанесени отделните парцели, възможно е там да не са задраскани.

bgarch макар и в §32 ППЗПИНМ и чл.21 т.1 ЗТСУ идейно застроителният и единният ЗРП да са били съответни градоустройствени форми за своето време, по поставенит от vdggbg казус относно попълване на КК, те нямат никакво отношение