forum.lex.bg

Има издадена от кмета на общината заповед с мотивирано предписание за изменение на ПУП, на основание чл. 134 (2), т. 6 – при съгласие на собствениците. ЕСУТ обаче отказва да одобри проекта, като противоречащ на предвижданията на ОУП. Кметът издава отказ със същия мотив.
Законосъобразен ли е отказът на кмета при така описаната ситуация? Какви биха били шансовете при евентуално обжалване пред административния съд?

Доколкото знам, съдебната практика процедира така- не се започват производства по жалби срещу заповеди по чл. 135, ал. 3, тъй като се счита, че те са само начало на една процедура, а може да се обжалва едва заповедта за одобряване на изготвения ПУП, с който приключва процедурата. Така че според мен на този етап може да се обжалва отказа на Кмета за одобряване на проекта (по същество), а не формалното неизпълнение от страна на Кмета (по решение на ЕСУТ) на заповедта за допускане на ПУП.

Започват се, разбира се - стига някой да обжалва.

Колега bgarch, ако не бързахте толкова много да отговорите, сигурно щяхте да забележите че колегата vdggbg не поставя въпроса за отказ по чл.135 (4) ЗУТ, а за отказ да се одобри изменението на ПУП, което по същество е отказ да се издаде заповед по чл.129 (2) ЗУТ, а това си е административен акт, който на общо основание си подлежи на обжалване пред съответния административен съд.
Освен нова може сериозно да се разсъждава върху въпроса, дали при наличието на съгласие за изменение на ПУП по чл.134 (2) 6) ЗУТ, кмета (ЕСУТ)може да противопостави аргумента за противоречие между предлагания за одобряване проект и действащия ОУП

Наличието на съгласие по смисъла на чл. 134 (2), т. 6 е аргумент в полза на допускане на изменението на плана по принцип, докато съответствието / несъответствието на така допуснатото изменение с предвижданията на ОУП е последващ аргумент в полза на одобряването / отказа на поисканото изменение. Тези аргументи не са противопоставими в процедурата по изменение на ПУП.

magodeoz, подкрепям аргументите Ви но все пак се замислям дали предвижданията на ОУП чието доразвитие в ПУП следва отчл.103 (4) ЗУТ са абсолютни и дали срещу тези предвиждания може да се противопостави нещо друго, което обаче съответства на волята на лицата по чл.136 (2) 4) ЗУТ. Съзнавам, че субординацията на плановето ОУП, ПУП, РУП е от публичноправен характер и въпреки това, чрез чл.136 (2)6) ЗУТ не е ли дадено право на кръга от тези лица, да искат нещо което в крайна сметка ще се осъществява в или около техните имоти.

Демек, тяхното едностранно волеизявление да се противопостави на публичноправна норма? Като как би могло да стане това?

По принцип не би следвало да може, но не може ли текста по чл.134(2)6) ЗУТ дасе разглежда като изключение от общото правило. Нали систематично нормата е подредена в раздел чието заглавие е "Условия и ред за изменение на устройствените планове" Единственото условие тук е съгласието, а то както се вижда е и достатъчно. Вярно е и другото, че този раздел е систематизиран в целия закон, а там е и споменатия чл.103(4) ЗУТ, така че излиза - кмета е прав да откаже!
По повот мой подобни опити - назад в десетилетията един друг ЗТСУ-колега каза "Маани го тоя арх......ски! Той се мъчи да търси в лай....та семки!
За щастие след последните изменения на ЗУТ от 2010г. ВАС ще може да създава практика по ПУП-четата. Дали пък някой от съдебните състави няма да легне на подобна теза?

И аз мисля, че кметът е бил в правото си да откаже, и го е направил законосъобразно. Актът на допускане на исканото изменение няма нищо общо с акта по неговото одобряване, най-малкото поради факта, че към датата на допускането не е бил налице годен за произнасяне предмет. Съгласието е необходимо, но не и достатъчно условие за изменение на устройствения план.
Друг е въпросът дали изобщо е нужно това предварително допускане, и с какво същото допринася за стабилността на устройствените планове.

Друг е въпросът дали изобщо е нужно това предварително допускане, и с какво същото допринася за стабилността на устройствените планове.

Това наистина е съвсем друг въпрос, а и много важен в светлината на стабилността на ПУП-четата. В латентен вид то съществуваше и при ЗТСУ, но такава кратунообразна форма и съдржание придоби едва при ЗУТ, че даже и според чл.135 ал.4 ЗУТ одобрявано и със заповед. Интересно е дали, въпреки уверенията на bgarch, относно съдебната практика, тази заповед е парекселанс ИАА по смисъла на чл.214 ЗУТ или не!

julyanvonemona написа:

Интересно е дали, въпреки уверенията на bgarch, относно съдебната практика, тази заповед е парекселанс ИАА по смисъла на чл.214 ЗУТ или не!

Това казвам, административният съд счита, че не е(Не става въпрос за бързане, вникни в това, което казвам- може да се обжалва отказа за одобряване на ПУП, а не допускането по чл. 135, ал. 3).Мога да се опитам да открия съответното съдебно решение, с което е отказано въобще разглеждане на жалба срещу заповед за допускане на ПУП, с аргументи, подобни на тези в поста на magodeoz , но не съм сигурен, дали ще успея да го намеря- нямам навика да събирам съдебни решения.

Създава права и задължения - значи - е ИАА по смисъла на чл. 214. Но практиката в това отношение е противоречива, затова горното е само лично мнение.

bgarch, мой ред е аз да те приканя да вникваш по- внимателно. Фактът че т.н. "допускане"става посредством заповед по чл.135 ал.4 ЗУТ и по късният ми коментар в смисъл, че е индивидуален ядминистрятивен акт по смисъла на чл.214 ЗУ, а така също и коментара на magodeoz

Създава права и задължения - значи - е ИАА по смисъла на чл. 214.

недвусмислено означава че заповедтта за "допускане" може да се обжалва и би следвало съдът според намерените в това производство аргументи да я отмени или потвърди, а не да отказва разглежднето на такова дело. В последният си пост magodeoz щъщо така говори че има противоречива практика, което е резултат от къществуващият разнобой по въпроса, а също така, че аз и той сме на едно мтение, а именно че заповедта по чл.135 абл4 ЗУТ е ИАА и подлежи на обжалване съгласно чл.215 ЗУТ, независимо какво смислят някои съдийски състави.