forum.lex.bg

Случаят е следният. Купих си скромна полусрутена къщичка в едно село. Оказа се обаче, че построените в двора външна тоалетна и стопанска сграда били прекалено близо до оградата на съседа - на 1,5 м., който незнайно защо пусна жалба до общината точно след като аз купих имота. От общината дойде комисия, която огледа на място, но нищо нередно не констатира. Съседът недоволен от това пусна до РДНСК втора жалба. Дойде комисия от РДНСК , огледа и ми връчи след 5 месеца констативен акт за незаконно строителство, но само на тоалетната. За стопанската постройка още нищо няма. Дали има надежда поне тя да остане ? И двете постройки нямат разрешителни за строеж и са строени доста отдавна - между 1965 г. и 1980 г. по думи на предишния собственик.

Ще чакате резултат от РДНСК, щом е имало оглед на място. Няма как предварително да знаем подробности. Имате право на възражения срещу констативните актове, на по - късен етап можете да обжалвате пред административен съд.

Разбрах, това че не са се произнесли все още за стопанската постройка не означава, че се е разминало. Благодаря за отговора.

Тоалетната най-вероятно ще я "гътнат". Има константна практика на ВАС по такива случаи - външните тоалетни са незаконни по редица наредби, правилници и т.н. Едва ли в селото и имота не е прокарана канализация...

И внимавайте със жаленето. Ако съседът наистина Ви е взел на мушка, то при едно административно дело той ще се присъедини като заинтересована страна и ще Ви натовари с разноските на адвоката му.

teogeo написа:Тоалетната най-вероятно ще я "гътнат". Има константна практика на ВАС по такива случаи - външните тоалетни са незаконни по редица наредби, правилници и т.н. Едва ли в селото и имота не е прокарана канализация...

Може ли да спасим тоалетната?
Отказвам се...

Парадокс: строителните книжа за външен нужник и за атомна централа – едни и същи
"...обекти, правени преди 1987 г., може да минат под режим на търпимост съгласно Параграф 16 от ЗУТ"

Защо така отчаяхте човека? Винаги има надежда, пък може и процесуални нарушения да са допуснати...

"Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване....."
Това е §16 (1) ПР на ЗУТ. Важни са думите в курсив. И така, ако тоалетната е строена през периода 1973-2001г. и ако същата е в определено положение спрямо географските посоки, и ако по това време частта от населеното място в която тя се намира не е била водоснабдена,то тя е в режим на търпимост. Без страх можете да обжалвате пред съответния административен съд евентуалната заповед на н-ка на РДНСК за премахването и. Гарантирам Ви успех!

bebitor написа:Парадокс: строителните книжа за външен нужник и за атомна централа – едни и същи
"...обекти, правени преди 1987 г., може да минат под режим на търпимост съгласно Параграф 16 от ЗУТ"

Защо така отчаяхте човека? Винаги има надежда, пък може и процесуални нарушения да са допуснати...

Защото така! В наши дни и надеждата не е безплатна. Погледнете решенията на ВАС по-долу и после можете да продължите да давате надежда. Освен тези има още един куп.

ППЗТСУ от 01.06.1973, чл. 119, ал. 6 – “Клозетът трябва да се намира в самата жилищна или вилна сграда". При липса на водоснабдяване в населеното място или на съответната му част, се разрешава временно клозетът да бъде извън жилищната сграда.”

Закон за благоустройството от 1941 г, чл. 240 – „всички клозети трябва да бъдат свързани с градската канализация - където има такава, а където няма - с добре покрита шахта, която да бъде лесно достъпна за чистене, да не пропуска води в съседните сгради и да не издава миризма”

http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/fdfcf7863c5d0f90c225745f00319d11?OpenDocument

http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/68ea25c73ca6033bc2257705001ec1db?OpenDocument

http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/3bea5dace4dfbf2ec2257589004e631d?OpenDocument

http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/9b1aaa6812b6b834c22575b4003c79f4?OpenDocument

Интересно е как ще се докаже кога точно е строена тоалетната.

julyanvonemona написа:"Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване....."
Това е §16 (1) ПР на ЗУТ. Важни са думите в курсив. И така, ако тоалетната е строена през периода 1973-2001г. и ако същата е в определено положение спрямо географските посоки, и ако по това време частта от населеното място в която тя се намира не е била водоснабдена,то тя е в режим на търпимост. Без страх можете да обжалвате пред съответния административен съд евентуалната заповед на н-ка на РДНСК за премахването и. Гарантирам Ви успех!

За гарантирам пълен провал. ВАС не мисли като вас. Проверете предишния ми пост.

http://reocities.com/SoHo/veranda/7580/uc17.html

От 01.06.1973 г. влизат в сила Законът за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) и Правилникът за прилагането му7. В чл. 119, ал. 6 от ППЗТСУ се посочва: "Клозетът трябва да се намира в самата жилищна или вилна сграда". При липса на водоснабдяване в населеното място или на съответната му част, се разрешава временно клозетът да бъде извън жилищната сграда. Водеща е водоснабдителната мрежа, защото ако тя липсва, за отпадните води се прави септична (попивна) яма в двора, на три метра от регулационните линии.

Водеща е водоснабдителната мрежа, защото ако тя липсва, за отпадните води се прави септична (попивна) яма в двора, на три метра от регулационните линии.

.
А от къде се появиха отпадните води, след като няма водоснабдяване? И кой нормативен акт обвързва септичната яма с външната тоалетна по онова време ако смея да попитам?. Освен това още по онова време (в нова не съм съвсем ситурен) септичните ями са били забранени, както и днес.
Апропо! Нито един от фактическите състави на приложените решения на ВАС не касае хипотезата с неводоснабдените райони по чл.119 ал.6 ППЗТСУ. Напротив непрекъсното се изтъква обратното!

teogeo написа:Защото така! В наши дни и надеждата не е безплатна. Погледнете решенията на ВАС по-долу и после можете да продължите да давате надежда. Освен тези има още един куп.

Е, какво? Ще се замеряме с решения ли? Всеки случай е индивидуален, има и решения в обратната посока. Справка- чичко Гугъл... За втори път подчертавам възможността за наличието на процесуални нарушения, която не бива да се отхвърля, без да са ни ясни както подробностите, така и книжата.
А надеждата може да бъде подкрепена, съответно- безвъзвратно изгубена, с една консултация на място, при адвокат, цената на която не е чак толкова непосилна...
А относно гарантирането на резултат в едната или в другата посока- не е правилно...

bebitor Наистина възможностите за извършени процесуални нарушения при констатирането и "обработването" на едно незаконно строителство са почти неограничени. Тук обаче коментираме материалния закон. А и колко са адвокатите в BG,които са навътре със ЗТСУ, ЗПИНМ и назад във времето. Освен това,колко от тях ще си дадат зор да обсъждат външна тоалетна, строена някога си. По принцип тези дела са нискобюджетни, освен ако съседите не участват в предаването на бате Енчо "Кой е по, по, най"

Тоалетна, като тоалетна, ама я я виж колко главоблъсканица има в нея...
Първо: моля да ме извините за това, че не разполагам съответната нормативна уредба на хартиен носител пред мен
Второ: Ако поставим въпроса по следния начин: Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. При липса на водоснабдяване в населеното място или на съответната му част, се разрешава временно клозетът да бъде извън жилищната сграда. Водеща е водоснабдителната мрежа, защото ако тя липсва, за отпадните води се прави септична (попивна) яма в двора, на три метра от регулационните линии. Временните строежи се разрешават в един поземлен имот въз основа на виза за проектиране с указан начин на застрояване, издадена от главния архитект на общината, и строителни книжа, издадени по общия ред. В случаите може да се допусне намаляване на нормативно установените разстояния до имотните граници със съгласието на заинтересуваните лица.
Възниква въпроса: Като какво точно, ще се разгледа тоалетната/клозет - като част от основното застрояване, което пространствено се намира извън жилището, или като временен строеж до реализиране на канализационната мрежа в съответното населено място!
Ако е в хипотезата "основно застрояване" би следвало да се прилагат правилата като за основното застрояване, т.е. в случай на реализирано основно застрояване при намалено отстояние, като жилището и тоалетната се явяват разположени по аналогичен начин спрямо една и съща граница, и имаме съгласие на съседа към времето на извършване на основното застрояване, следва ли констатираното да се определя като "незаконно".
При втората хипотеза - "временно" застрояване, строежа е допуснат до реализиране на канализационната мрежа и като такъв, може да се разполага на намалено отстояние с разрешение на гл.архитект ...
Пак казвам, че не съм сигурен в изложението си, но е възможен вариант за разглеждане!

временно.... до водоснабдяването на имота.

Пък като искате - вадете кочана, нека го подпише жалбоподателя и вървете на амбразурата.

Възниква въпроса: Като какво точно, ще се разгледа тоалетната/клозет - като част от основното застрояване, което пространствено се намира извън жилището, или като временен строеж до реализиране на канализационната мрежа в съответното населено място!
Ако е в хипотезата "основно застрояване" би следвало да се прилагат правилата като за основното застрояване, т.е. в случай на реализирано основно застрояване при намалено отстояние, като жилището и тоалетната се явяват разположени по аналогичен начин спрямо една и съща граница, и имаме съгласие на съседа към времето на и звършване на основното застрояване, следва ли констатираното да се определя като "незаконно".

probchoкогато разглеждаме режима на търпимост по §16 ПР на ЗУТ и свързаната с това хипотеза на чл.119 (6) ППЗТСУ следва да се има предвид че тогава правните конструкции " основно идопълващо застрояване" не са съществували и единственият въпрос на който следва да се отговори е: Е ли било допустимо да се изгради тази тоалетна тогава или не?

julyanvonemona написа:probcho когато разглеждаме режима на търпимост по §16 ПР на ЗУТ и свързаната с това хипотеза на чл.119 (6) ППЗТСУ следва да се има предвид че тогава правните конструкции " основно и допълващо застрояване" не са съществували и единственият въпрос на който следва да се отговори е: Е ли било допустимо да се изгради тази тоалетна тогава или не?

Да, така е, но не си и съвсем прав!
Автора на темата посочи една дата, която ми се чини, че е преди ЗТСУ(респ.ППЗТСУ), което направо го оневинява

Интересно, че насочвате дискусията в руслото на §16 ПР на ЗУТ, като аз се опитах да развием въпроса без нея! Но от друга гледна точка излиза, че гл.архитект може да си ги комбинира няколко закона при мотивирането си за търпимостта
По така зададеният (от Вас) въпроса, се сещам за един участник във форума, който притежава на хартиен(книжен?) носител Строително-полицейския правилник за сградите, Законът за благоустройството, Закон за планово изграждане на населените места и Правилник за прилагането му и със сигурност последвалите го... В някои от тях се приема определен тип на разполагане на жилищните сгради в определени градоустройствени територии. Дори има случаи, в които всички са разположени задължително на западната граница на имота, непосредствено до улицата! Така, че без познаване на ситуацията в детайли, както и нормативната уредба, действала към времето на реализиране на строежа, няма как с лека ръка да пренебрегнем 3 681 000 жилища, от които 13 % в градовете и 75 % (3/4) в селата в България(съгласно любезното съдействие на teogeo ) притежават външна тоалетна при "нарушение" на законовите разпоредби! Нима е имало масово наговаряне за нарушаване на съответния член? Нима е имало масова "слепота" толкова години към тези неща?
Може би има и друго виждане по въпроса... Моля!

Всеки е прав донякъде. Но няма друго спасение за външната тоалетна, освен при две условия:
Първото: бившите собственици да са се заблудили за датата на извършването на строителството. Защото, ако се декларира, че строителството е извършено през 1960г, а не през 1965г, то има голяма вероятност да получите от общината удостоверение за търпимост по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, както ви предлага и julyan von emona. Основанието, както подсказва и probcho, ще е чл.196 и чл.197 от ППИНМ( Обн.ДВ, бр.51 от 1950г и действал до 1960г, когато е бил отменен с § 311 от заключителните разпоредби на ППЗПНИМ - Изв., бр. 76 от 20 ноември 1960 г.). През този период за в селата не е било задължително тоалетната( клозета, нужника, банята) да бъде част от жилището. На тоалетната тогава по селата по научно явно са казвали „ отходно място”, представляващо вид второстепенна постройка и така следва да бъде и декларирано.
Второто условие, е че това „ отходно място” ( незаконният в случая клозет) трябва да е и на мин 2,50м от дъното на имота(парцела).
Остава да обжалвате евентуалната заповед за събаряне пред съда и ако искате може да ползвате и горните мотиви.

pldrumev , направете нещо за да влезна в личен контакт с Вас, като например да активирате личните си съобщения.