Родителите са разведени от доста години, дъщерята (скоро ще навърши пълнолетие) живее с майката, бащата никога не е проявявал интерес и по тая причина не поддържат контакти. Водени са доста съдебни дела за издръжка, тъй като той често е спирал да плаща присъдената му сума. Вкл. са стигали нещата до прокуратурата.
На момичето, с решение на ТЕЛК, е определена първа група инвалидност (поради онкологично заболяване), което предполага много разходи за чести медицински изследвания, специална диета и т.н. Както е известно, в Бг здравната каса не покрива цената на много от изследванията - напр. туморните маркери, контрастното вещество за ядрено-магнитен резонанс и др.
Бащата има втори брак и дете, което изтъква като довод, за да не плаща издръжка на първото. Освен това представя бележка, че е безработен, а де факто развива частен бизнес - два магазина за авточасти, но на името на втората му съпруга. По тази причина - недоказуемо. За по-сигурно представя пред съда и решение на ТЕЛК, което твърди, че е втора група инвалид (датата на въпросното решение е след завеждане на последното дело!). На практика е напълно здрав със сигурност, но е публична тайна как и срещу каква сума се уреждат такива документи.
Майката е действително безработна (самотен родител, на който се налага често да отсъства от работа заради ходене по болници, не е желан служител в никоя фирма, въпреки високата си квалификация!), следователно - почти без доходи. Освен това момичето е талантливо и учи в средно музикално училище. Това също предполага повече средства за помагала и учебници. По смисъла на чл.85 ал.3 от СК бащата дължи издръжка с размер над регламентирания в закона.
Проблемът е обаче, че в Семейния кодекс никъде не са посочени конкретни стойности, в които би трябвало да варира размерът на издръжката.
Оттам възникват въпроси:
Как стоят на практика нещата?
На какъв принцип се определя колко средства са нужни на едно дете със специални нужди, за да живее?
Как да се докаже, че ответникът е симулант?
Доходите от търговската дейност на фирмата на втората съпруга водят ли се "семейна имуществена общност" и как може да се докаже?
Какъв е размерът на издръжката, която самотната майка може да получи за детето си при горепосочените обстоятелства?
Каква е процедурата след навършване на пълнолетие - молбата от името на детето ли е и в какъв срок след навършване на 18 трябва да се подаде?
И накрая - дали при българското законодателство на майката не й остава нищо друго, освен да "пие една студена вода" и да се примири, че трябва да продължи да се грижи сама за болното си дете, пък т.нар. "баща" да си живее безгрижно, абсолютно незаинтересован за съдбата на отрочето си?
Предварително благодаря.
