Каква е на пръв поглед ситуацията?

[Inlexa]

Та- омъжена съм от почти 10 години и от 5 м. живея разделена със съпруга си. Искам да се разведа, но единственият начин, по който той е съгласен това да се случи е доказването на моя вина.Ако, в името на приключването на тая никаква ситуация, позволя това да се случи какви биха били последствията?

[kostova_s]

Информацията, която публикувате, е крайно недостатъчна.
Като за начало - заедно ли живеете със съпруга си и в кой град?

[Inlexa]

Живеем в Пловдив и двамата, но от 5м. в различни къщи.Имаме дете на 9г. Нямаме какво да делим освен кола и покъщнина, към които нямам никакви претенции. Когато той се изнасяше му оставих 1м. свободен и необезпокояван достъп , за да вземе всичко, което смята, че има право. Живеехме в жилището на родителите ми.

[n_ikito]

Какво означава съгласен е, но по моя вина. При развод по взаимно съгласие вината не се изследва. Просто се изразява непоколебимото съгласие и със спогодба се уреждат всички останали взаимоотношения. В останалите случай съдът е органът, който служебно ще произнесе относно вината, а Вие не можете да му вличете.
По -принцип е по-добре вината да е на съпруга Ви -заради разноски, ползване на семейното жилиже, ражима на общуване с детето, издръжка и др.

[Inlexa]

Какво означава съгласен е, но по моя вина.

Бих искала да мога да Ви обясня какво означава това. Заяви ми се в прав текст, че няма да се разведем по взаимно съгласие. Или съм виновна, или оставам на хартия омъжена за този човек. Мислех, че като мине време ще се появи трезва и цивилизована мисъл, но уви.
Колкото до семейна собственост , вече казах, че такава на практика няма. Готова съм да поема разноските по делата. Това, което най-вече ме безпокои е как подобно приключване на брака би се отразило при споровете за родителските права.
От моя страна няма никакви обструкции по отношение на времето за виждане на детето. Предоставила съм всички възможности и условия да се общува колкото и когато бащата намери за добре. Не ми е давана каквато и да била издръжка за тези 5 м., пък и откровено казано не държа на такава. Единственото, което искам е да изчистя отношенията ни юридически.

[divain]

Не знам защо той иска точно тази процедура. Тя е много "по - тромава " от тази по взаимно съгласие / в процеса трябва да се докаже вината Ви ./ След като не искате сем. жилище и нямате претенции за по-голяма част от СИО !!?? По принцип когато се търси вината в единият съпруг , другият го прави заради децата , жилището , издръжката и по- голяма част от СИО. Във вашият случай или е въпрос на чест на съпруга ви да се "докаже някак си пред някого " или да има по-голям шанс ви вземе детето и да получи издръжка , но във всички случаи съпруга у когото е вината за развода е по- малко облагодетелстван , т.е. "прецакан" . А може би не иска да се разведе с вас?! Защо иначе по друг начин няма да Ви даде развод??!!
Може би с това иска да Ви накара да помислите още малко преди....
Вие трябва да поговорите може би още веднъж..... за детето ... и за всичко друго. Необяснимо етова , Вие да се съгласявате на тези неща , а той да иска .... доказване на вина??!!

А след това си наемете адвокат който да "защити " вината Ви.

[Inlexa]

Колкото за нежеланието да се разведем, едва ли това е причнина- повече от ясно е, че и двамата не се искаме. Може би имате право в предположенията, че някому нещо ще се доказва. Вината, която иска да доказва съпругът ми в съда, естествено, е изневяра. Не ми се иска да развявам пред непознати хора бельото на брака ни, още по-малко пък това на сексуалните ни отношения. Представете си унизителните ситуации той да доказва, че съм била с друг мъж, пък аз в отговор да се обяснявам, че периода, в който той забрави ,че има ЖЕНА до него на леглото беше 7м и 23дни.Жалко, тъжно и недоказуемо е. Издръжка посмъртно не бих могла да му плащам при положение, че съотношението на моята към неговата заплата е почти 1:4. Притеснявам се само за детето. Не смятам,че чак толкова иска да го вземе щото го иска, колкото, за да докаже кой е по-по- най-. Та така... май в общи линии въпросите ми се сведоха до:
Ако се появя в съда и не се опъвам хич когато докажат "вината" ми ще бъда разведена, но колко това ще ми пречи при претенциите за родителски права?
При вземането на решение за родителсите права доколко съда взима под внимание каква точно вина е доказана при развода?

[divain]

Колкото за нежеланието да се разведем, едва ли това е причнина- повече от ясно е, че и двамата не се искаме. Може би имате право в предположенията, че някому нещо ще се доказва. Вината, която иска да доказва съпругът ми в съда, естествено, е изневяра. Не ми се иска да развявам пред непознати хора бельото на брака ни, още по-малко пък това на сексуалните ни отношения. Представете си унизителните ситуации той да доказва, че съм била с друг мъж, пък аз в отговор да се обяснявам, че периода, в който той забрави ,че има ЖЕНА до него на леглото беше 7м и 23дни.Жалко, тъжно и недоказуемо е. Издръжка посмъртно не бих могла да му плащам при положение, че съотношението на моята към неговата заплата е почти 1:4. Притеснявам се само за детето. Не смятам,че чак толкова иска да го вземе щото го иска, колкото, за да докаже кой е по-по- най-. Та така... май в общи линии въпросите ми се сведоха до:
Ако се появя в съда и не се опъвам хич когато докажат "вината" ми ще бъда разведена, но колко това ще ми пречи при претенциите за родителски права?

Много . Той ще Ви изкара едва ли не / извинявам се за израза/ к....а неспособна да се грижи за детето си , а и съдът като вземе това ,предвид и ниските Ви доходи като нищо може да присъди детето да остане при баща си. / " в интерес на детето " понякога , макар и по-рядко и това става , въпрос на доказване /. Но чл. 99 ал. 3 СК гласи " Съдът не се произнася относно вината за разтройството на брака , ако съпрузитезаявят това и изложат своето споразумение относно упражняването на родителските права , личните отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения , ползуването на сем. жилище , издръжката м/у тях и фамилното име."

При вземането на решение за родителсите права доколко съда взима под внимание каква точно вина е доказана при развода?

[Inlexa]

Първо- благодаря за бързите отговори.
Може би ще ме сметнете за наивна, но все не ми се вярва, че е толкова лесно да бъда изкарана неспособна да се грижа за детето си. Няма ли да има значение ,че през всичкото време основно аз съм отглеждала детето поради липсата на баби и естеството на професията му, което е свързано с чести отсъствия? Няма и не биха могли(освен с откровени платени лъжесвидетели) да бъдат доказани каквито и да е неморални постъпки от моя страна за всичките 10 г. За времето в което живеем разделени детето е обгрижвано достойно, с любов и добре, спокойно е, не е променило поведението или успеха си в училище.Това не са ли неща, които биха се взели под внимание?

[divain]

Да. Съгласна съм , но каква ли иначе е целта му??!! Защо ли не иска по чл. 100 СК взаимно съгласие !!?? Хем е по- лесно / вие не искате почти нищо... /, хем е по- бързо.... , хем не е и толкова " срамно " показване на бельото на брака Ви. ЗАЩО иска непременно да докаже вината Ви!?! Това са отговорите на Вашите въпроси.
УСПЕХ! "Без бой се не давайте"
P.S. " неспособна " - малко силно казано от моя страна.

[Inlexa]

Още веднъж- благодаря.
Права сте, че отговорите на повечето въпроси са между нас двамата, но вярвам бихте се съгласила, че ако можехме заедно да намираме отговорите с този човек нямаше да сме я докарали до тук.
Много се надявам, все пак, нещата да се уредят мирно и тихо. Пък ако ли не, права сте, ще се боря със зъби и нокти. Аз съм спокоен и миролюбив човек, но като ще е мътна и кървава- ще е!!!
Още веднъж -благодаря искрено!
P.S Може би и тук е момента да помоля за препоръки за добър бракоразводен адвокат в Пловдив.

[neznaiko]

Петър Стоянов

[uvella]

Първо, по никакъв начин съпругът ви не може да ви застави да сте женена за него, щом вие не искате. Като не ще с добро, подайте си споко ИМ за развод по негова вина - напуснал семейното жилище, не полага грижи за детето, не плаща издръжка, тормози вас и детето психически (опишете без подробности как) и пр. Явно човечецът се опитва да ви плаши и манипулира чрез заплахата да ви "вземе"(то така се взима!) детето и, както виждам, е успял. Оставете го да си плаши гаргите. Наемете си адвокат (отворете страницата на лекса и потърсете там адвокат от ПД) или попитайте познати за добър такъв, или просто се разходете около съда и разгледайте табелите на адвокатите и си изберете - то е като да си купиш подходяща и удобна дреха. Единственото, което трябва на всяка цена да предотвратите е, да не позволявате той да вземе уж за малко детето при себе си и да забрави да ви го доведе. Тогава нещата може да се усложнят - не откъм доказване на вини, факти и т.н. - просто мн.трудно ще си го вземете обратно (де факто, не де юре). И, щом ви изважда от равновесие с гадни разговори - просто му затваряйте телефона, като заедно с това подайте жалба по закона за домашното насилие - за психически тормоз, като искате забрана да ви се обажда по телефона, да доближава вас и детето и пр.

[maria01]

uvela е напълно права. Изобщо не му се връзвайте и не си мислете, че след като сте изневерили то непременно съдът ще реши, че вината е ваша и само ваша. Това изобщо не е така. Обикновено съдът решава, че и двамата имат вина, защото просто няма такава ситуация при която единият е чист херувим, а другият черен дявол.
Като си пуснете Вие исковата молба той веднага ще дотърчи да иска споразумение. Дете на баща много рядко се присъжда, ама в изключителни случаи и то най-вече ако майката сама се откаже от него. Така че - няма какво да губите, освен един нежелан и нетърпим брак. Действайте смело и успех!
В Пловдив има и медиатори - адвокати, повечето от тях водят и бракоразводни дела.

[maria01]

Сега се сетих как се казваше една колежка - Зоя Герасимова, но Вие ще си изберете. Важното е да си допаднете взаимно - т.е да почувствате, че приема присърце проблема Ви.

[Inlexa]

Сърдечно благодаря за отговорите и куража, които ми давате. Вече съм намерила адвокат, но смятам да предприема по- решителните мерки след празниците. Първо- Коледа е все пак, и второ майката на съпруга ми прояви желание да вземе детето за ваканцията- най- добре ще е да не дразня " врага" докато то е там. Едва ли ще стигнем до ексцесии с невръщане на детето при мен-имаха 5 месеца да го направят ако искат- никога не съм отказвала да го дам за уикенди и празници. Пък ако, не дай Боже, я докараме и до там...няма да се развеждам- ще застрелвам
Благодаря на всички.
Пожелавам ви много професионални успехи и благодарни клиенти.
Сега вече знам къде да питам ако нещата завият в неочаквана посока, което се надявам да не стане.