Семейни начала

от **lostinart** » 30 Дек 2007, 09:16

Живея със жена на семейни начала от 10 години. Имаме дете на година и половина. От две години живеем в моят дом заедно с майка ми. Сега тя иска да ме напусне и да живее с друг мъж/чужденец/. Какви права мога да предявя над детето и доколко мога да попреча на съжителството на детето ми с него!?
Благодаря предварително и весели празници!!!

от **lostinart** » 30 Дек 2007, 22:04

Първо, аз нямам брак и детето е припознато от мен. После, мъжа с когото ще живее "жена" ми идва тук и ще се опита да има родителски права над детето ми. Ясно ми е, че без мое съгласие тя не може да напусне страната с детето, че той няма да получи гражданство тук преди най-малко 5 години прекарани в БГ, но...Също така ми стана ясно, че нямам никакви шансове да спечеля дело за попечителство, защото не съм майка. Нямам и имот който да губя, просто губя детето си и жената, която е негова майка, а не мога да направя нищо!?
Исках да знам как мога да огранича правата на другия и какви всъщност са те!
Благодаря предварително!

от **lazarina_boneva** » 01 Яну 2008, 18:56

Честита Нова година 2008!!!

Ако детето остане да живее с майката, вие не го губите, имате право да го виждате и да бъдете част от живота му, но това че е то е Ваше дете не може да ограничава изборът на партньор на майката! за справка конституцията!

Колкото до въпросният чужденец, той не може да има права над Вашето дете, най-много да сключи брак с майката и да му стане втори баща, не би могъл да го осинови освен, ако Вие не умрете или не се съгласите на такава стъпка.
Така като чета имам чуството, че май имате намерение да използвате детето, за да шантижирате майката и да пречите на новите й планове за живота...Искрено извън протокол Ви съветвам да не го правите - ще рефлектира върху детето! Ако го обичате винаги можете да бъдете част от живота му.

от **stroitel** » 01 Яну 2008, 21:45

....имате намерение да използвате детето, за да шантижирате майката и да пречите на новите й планове за живота...Искрено извън протокол Ви съветвам да не го правите - ще рефлектира върху детето! Ако го обичате винаги можете да бъдете част от живота му.

И на МАЙКА МУ.

Аз не съм чувал за жена,която да изоставя мъжа,КОЙТО ОБИЧА.

А принудата зарежда с омраза към принуждаващия.
И винаги се намира начин за игнориране на въздействието й.

от **lostinart** » 07 Яну 2008, 08:47

lazarina_boneva написа:Честита Нова година 2008!!!

Ако детето остане да живее с майката, вие не го губите, имате право да го виждате и да бъдете част от живота му, но това че е то е Ваше дете не може да ограничава изборът на партньор на майката! за справка конституцията!

Колкото до въпросният чужденец, той не може да има права над Вашето дете, най-много да сключи брак с майката и да му стане втори баща, не би могъл да го осинови освен, ако Вие не умрете или не се съгласите на такава стъпка.
Така като чета имам чуството, че май имате намерение да използвате детето, за да шантижирате майката и да пречите на новите й планове за живота...Искрено извън протокол Ви съветвам да не го правите - ще рефлектира върху детето! Ако го обичате винаги можете да бъдете част от живота му.

Честита Нова Година на всички!!!!
Мила, прочетох всичко, което сте написала. Как се предполага да бъда част от живота на дете, което е минимум на 350 километра от мен?
При положение, че ще пропътувам това разстояние само за да го видя за 2-3 часа, колко често според вас мога да го правя? Не критикувам и не се оплаквам, просто искам да разбера има ли нещо в закона, което да ми дава повече права, но така като гледам май съм с вързани ръце.
Желанието не винаги отговаря на действителността.
Благодаря за търпението и успех!

от **m_jivkova** » 13 Яну 2008, 01:39

lostinart написа:Живея със жена на семейни начала от 10 години. Имаме дете на година и половина. От две години живеем в моят дом заедно с майка ми. Сега тя иска да ме напусне и да живее с друг мъж/чужденец/. Какви права мога да предявя над детето и доколко мога да попреча на съжителството на детето ми с него!?
Благодаря предварително и весели празници!!!

Порцедурата е следната:

Дори и да сте се разбрали с жена Ви за режима на виждане от Вас на детето, ако държите всичко да Ви е изрядно то трябва да се мине пре з съд. Завежда се иск по чл. 72 СК в брачна колегия на СРС ако сте от София, ако не в Окръжен съд по местоживеене (нищо, че брак не е имало). Страна по спора е задължително АСП (Агенция за социално подпомагане). Накратко, предполага се, че АСП и съдът могат да вземат по-добро решение за децата ни, отколкото ние самите....

Ако желаете да попречите на съжителството на детето Ви с "новият татко" в България трябва да вземете адвокат задължително. Той ще Ви посъветва как да формулирате искането си. Ако съжителството на детето и новият мъж е планирано в чужбина казусът Ви е много по-лесен - просто няма да разпишете "пълномощно" на майката да го извежда извън границите на БГ без Вас.

от **m_jivkova** » 13 Яну 2008, 01:42

lostinart написа:Прегледах всички линкове и се оказа, че вече съм ги чел Просто нито един от тях няма точната насока.
Първо, аз нямам брак и детето е припознато от мен. После, мъжа с когото ще живее "жена" ми идва тук и ще се опита да има родителски права над детето ми. Ясно ми е, че без мое съгласие тя не може да напусне страната с детето, че той няма да получи гражданство тук преди най-малко 5 години прекарани в БГ, но...Също така ми стана ясно, че нямам никакви шансове да спечеля дело за попечителство, защото не съм майка. Нямам и имот който да губя, просто губя детето си и жената, която е негова майка, а не мога да направя нищо!?
Исках да знам как мога да огранича правата на другия и какви всъщност са те!
Благодаря предварително!

Другият няма абсолютно никакви права върху Вашето дете без Ваше съгласие!

от **katerinakuch** » 14 Яну 2008, 16:30

Жалко е, че след десетгодишно съжителство с жената, която обичате и от която имате дете, стигате до раздяла. Това е доста продължителен период от време. Защо не анализирате причините, които са довели до разрива в отношенията между вас двамата и не ги отстраните? Ако истински обичате майката на детето си, Вие ще поговорите с нея и ще опитате да си я върнете и отново да заживеете ТРИМАТА заедно. Няма невъзможни неща...

от **katerinakuch** » 14 Яну 2008, 16:54

katerinakuch написа:Жалко е, че след десетгодишно съжителство с жената, която обичате и от която имате дете, стигате до раздяла. Това е доста продължителен период от време. Защо не анализирате причините, които са довели до разрива в отношенията между вас двамата и не ги отстраните /ако разбира се, могат да бъдат отстранени/? Ако истински обичате майката на детето си, а и детето си, Вие ще поговорите с нея /докато все още не се е омъжила/ и доколкото зависи от Вас, ще опитате да си я върнете и отново да заживеете ТРИМАТА заедно. Най-хубаво за детето е да живее с двамата си родители. Няма невъзможни неща...Преценете сам какви са Ви приоритетите.

от **lostinart** » 26 Яну 2008, 09:50

Здравейте! Въпросната майка вече я няма при мен, съответно и детето...Засега сме се разбрали за начина и продължителноста на посещенията ми, но това е само устен договор.Ако нещата загрубеят смятам да се обърна към адвокат!
Опитвах с разговори, но тя беше твърдо решена, че не сме един за друг повече. Дори и да не живее с друг, което за мен е основната причина за раздялата ни. Някои неща са забулени в мъгла дори за мен.
Благодаря на всички, които бяха така добри да ми отговорят.
Поздрави и успехи!!!

от **lostinart** » 01 Фев 2008, 09:06

още една питанка
ако се стигне до съд, мога ли да предявя иск за умишлено недопускане до детето, т.е. достъпа ми до него е сведен до минимум
идеята е в това, че детето е надалеко и ми се казва, че може да го виждам когато поискам, но ми е физически невъможно. по същото време майката идва няколко пъти до града в който съм без детето, а после на запитване от моя страна заявява, че не може да го води при мен толкова често...мога ли да използвам това в съда или е глупаво?
също така като родители с равни родителски права по колко пъти месечно ми се полага да го виждам това дете????
благодаря за търпението, просто не са ми ясни доста неща и затова досаждам
поздрави и успех!

от **katerinakuch** » 01 Фев 2008, 12:25

lostinart написа:Живея със жена на семейни начала от 10 години. Имаме дете на година и половина. От две години живеем в моят дом заедно с майка ми. Сега тя иска да ме напусне и да живее с друг мъж/чужденец/. Какви права мога да предявя над детето и доколко мога да попреча на съжителството на детето ми с него!?
Благодаря предварително и весели празници!!!

Вие пишете, че съжителството с приятелката Ви на семейни начала е с [u]десетгодишна продължителност. От две години живеете във Вашия дом и заедно с майка Ви. Помислете и поговорете с приятелката Ви дали евентуалното постоянно присъствие /колкото и положително да е то/ на майка Ви в дома, в който живеете също не е фактор за промяна във вашите взаимоотношения. Все пак най-добре е млади и стари да не живеят заедно. Когато живеят отделно едни от други, тогава повече се уважават, повече си липсват и съответно могат да си бъдат по-полезни един на друг и да си помагат. Ако един мъж трябва да избира дали да живее с приятелката си или с майка си, то отговорът е повече от ясен- разбира се, че с приятелката си...Независимо от заслугите/дори финансови/ на майката на мъжа. Майките на мъжете жертвоготовно би следвало да поощряват връзките им с противоположния пол и да бъдат доволни, че синовете им са избрани за дамски партньори. Понякога единствената помощ на една възрастна дама се изразява във физическото отстояние от младата двойка. Така тази дама ще бъде много повече уважавана и обгрижвана както от приятелката или съпругата на сина си , така и от собствения си син. Помислете си върху гореописното от мен мнение...Независимо дали Ви допада или не, то не е обвързващо за Вас.

от **lostinart** » 01 Фев 2008, 13:37

Да, съжителството ни с нея оказа отрицателно влияние върху връзката ми...Но това вече е минало, защото въпросната жена не е при мен вече, както и детето ми, а е с друг мъж.
Просто исках съвет по последният си въпрос!
Поздрави и успех!

от **katerinakuch** » 01 Фев 2008, 16:49

lostinart написа:Да, съжителството ни с нея оказа отрицателно влияние върху връзката ми...Но това вече е минало, защото въпросната жена не е при мен вече, както и детето ми, а е с друг мъж.
Просто исках съвет по последният си въпрос!
Поздрави и успех!

Ако възрастната дама не беше оказала отрицателно влияние върху връзката Ви, дали щеше приятелката Ви до такава степен и то след толкова години да промени отношението си към Вас, че чак да отиде при друг мъж?... Жалко е, че някои възрастни хора често пъти дори не осъзнават какви страдания причиняват на децата си и семействата им с постоянното си /и уж за добро/ обсебващо присъствие...Жалко е... За съжаление това поведение е доста често срещана порочна и егоистична практика от страна на възрастни хора.
От сърце Ви желая нещата при Вас да се поправят в посока, която да Ви удовлетворява. Всичко зависи от вас двамата и от разбирателството между вас двамата като двойка в името на вашето общо бъдеще и това на детето Ви.

от **lostinart** » 04 Фев 2008, 00:20

не мога да обяснявам повече, но такава двойка вече не съществува
и причината за това не е майка ми, нито каквото и да било, а това че майката на детето ми е намерила друг...
както и да е, не получих отговор на последният си въпрос
казах ми, че ако реши да ме съди за попечителство можела да ме осъди до седмица????

Семейни начала

Семейни начала

Re: Семейни начала

Re: Семейни начала

Кой е на линия