моля за компетентен отговор

[millata75]

В момента съм в развод.Имам син на 14 год.и живеем в семейното ни жилище,което е придобито по време на брака.Спечелих делото за привременни мерки,родителсите права са мои,защото съпругът ми сам се отказа от тях,жилището го ползвамЕ аз и детето ,защото той още преди това дело се изнесе от дома ни,издръжката за детето е 60 лв.,но той така и не я дава.
Сега,мъжът ми иска да му плащам наем върху общото ни жилище.Въпроса ми е -как се определя размера на наема,който трябва да му плащам.Дали се определя на базата на свободните наеми,или има друга база за определяне.
Притеснява ме факта,че наема можа да се окаже по-висок от издръжката за сина ни,която не получавам.Сама се грижа за него,пък и изплащам потребителски заем,който съм теглила преди една година за текущи ремонти по жилището.Съпругът ми даже е втори кредитоискател по този заем.
Моля за компетентно мнение,защото няколко пъти вече задавам този въпрос на адвоката си,но ми се дава уклончив отговор-колко го определят и това е .

[Melly]

В момента съм в развод.Имам син на 14 год.и живеем в семейното ни жилище,което е придобито по време на брака.Спечелих делото за привременни мерки,родителсите права са мои,защото съпругът ми сам се отказа от тях,жилището го ползвамЕ аз и детето ,защото той още преди това дело се изнесе от дома ни,издръжката за детето е 60 лв.,но той така и не я дава.
Сега,мъжът ми иска да му плащам наем върху общото ни жилище.Въпроса ми е -как се определя размера на наема,който трябва да му плащам.Дали се определя на базата на свободните наеми,или има друга база за определяне.
Притеснява ме факта,че наема можа да се окаже по-висок от издръжката за сина ни,която не получавам.Сама се грижа за него,пък и изплащам потребителски заем,който съм теглила преди една година за текущи ремонти по жилището.Съпругът ми даже е втори кредитоискател по този заем.
Моля за компетентно мнение,защото няколко пъти вече задавам този въпрос на адвоката си,но ми се дава уклончив отговор-колко го определят и това е .

В решението за развод съдът се е произнесъл по въпроса за ползване на жилището. Ако го е присъдил на вас с детето, то до навършване на 18 годишна възраст на сина ви можете да бъдете спокойна, без да мислите, че сте задължена да плащате наем на бащата, но при условие, че в този период не сключите нов брак. Това е така, защото решението за развод е задължително за изпълнение от страните.

[Melly]

Извиявам се, не обърнах внимание, че делото все още е висящо. И въпреки това, казаното по-горе ще ви помогне.

[REVOLUTION]

Това , че жилището е предоставено за ползване на единия съпруг е вид принудително “разпределение” на ползване на съсобствена вещ , което води и до съответното обезщетение , за ползите от който е лишен съпруга , който не може да ползва фактически собствеността си.


РЕШЕНИЕ № 1813 ОТ 27.11.2002 Г. ПО ГР. Д. № 2119/2001 Г., IV Г. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 11 от 2002 г.
СЪПРУГЪТ, НА КОГОТО СЛЕД РАЗВОД Е ПРЕДОСТАВЕНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, ДЪЛЖИ НА ДРУГИЯ СЪПРУГ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПОЛЗАТА, ОТ КОЯТО ПОСЛЕДНИЯТ Е ЛИШЕН.

Чл. 31, ал. 2 ЗС
Чл. 107, ал. 2 СК

Докладчик съдия Надежда Зекова

Решението на въззивния съд, относно иска за обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на собствения му апартамент в гр. С , предявен в размер на 1400 лв., подлежи на касационно обжалване. По същество решението е правилно и жалбата на касаторката, следва да се остави без уважение в тази част. Решаващият съд всестранно и изчерпателно е обсъдил доказателствата по делото и обосновано е приел, че претенцията на Й. по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна за част от периода, посочен в исковата молба. Установено е, че за времето от 14.09.1998 г. до 01.11.1998 г. и 01.09.1999 г. до 01.11.1999 г., апартаментът в гр. С. е ползван от ответницата Б., която не е заплатила обезщетение на ищеца, въпреки неговата покана за такова плащане получена от нея на 11.05.1998 г. В съответствие със закона е изводът на въззивния съд, че ищецът е притежател на 1/2 ид. част от вещното право на ползване на имота, съгласно нот. акт № 64/1992 г. на С. нотариус и независимо, че с решението за прекратяване на брака на страните поради развод, същият апартамент е предоставен за ползване на ответницата и детето от брака, този охранителен акт на съдебна администрация не касае вещното право и произтичащите от него правни възможности за ищеца. Размерът на дължимото обезщетение е определен правилно, като е взето предвид заключение на вещо лице.

[blossom]

Каква сила на присъдено нещо, какви пет лева? разрешаването на спора кой да ползва семейното жилище е акт на спорна администрация, подлежи на промяна по искане на някоя от страните при нови обстоятелства и т.н. А на въпроса за обезщетението - дължи се на общо основание в размер на ид.част от пазарния наем съответна на правото на собственост на неползващия съпруг и се дължи само от съпругата, не и от детето. Това задължение обаче възниква от деня на писмената покана или съответно от предявяване на иска за такова обезщетение. при вас как си "поиска" наем?

[Melly]

Това , че жилището е предоставено за ползване на единия съпруг е вид принудително “разпределение” на ползване на съсобствена вещ , което води и до съответното обезщетение , за ползите от който е лишен съпруга , който не може да ползва фактически собствеността си.


РЕШЕНИЕ № 1813 ОТ 27.11.2002 Г. ПО ГР. Д. № 2119/2001 Г., IV Г. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 11 от 2002 г.
СЪПРУГЪТ, НА КОГОТО СЛЕД РАЗВОД Е ПРЕДОСТАВЕНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, ДЪЛЖИ НА ДРУГИЯ СЪПРУГ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПОЛЗАТА, ОТ КОЯТО ПОСЛЕДНИЯТ Е ЛИШЕН.

Чл. 31, ал. 2 ЗС
Чл. 107, ал. 2 СК

Докладчик съдия Надежда Зекова

Решението на въззивния съд, относно иска за обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на собствения му апартамент в гр. С , предявен в размер на 1400 лв., подлежи на касационно обжалване. По същество решението е правилно и жалбата на касаторката, следва да се остави без уважение в тази част. Решаващият съд всестранно и изчерпателно е обсъдил доказателствата по делото и обосновано е приел, че претенцията на Й. по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна за част от периода, посочен в исковата молба. Установено е, че за времето от 14.09.1998 г. до 01.11.1998 г. и 01.09.1999 г. до 01.11.1999 г., апартаментът в гр. С. е ползван от ответницата Б., която не е заплатила обезщетение на ищеца, въпреки неговата покана за такова плащане получена от нея на 11.05.1998 г. В съответствие със закона е изводът на въззивния съд, че ищецът е притежател на 1/2 ид. част от вещното право на ползване на имота, съгласно нот. акт № 64/1992 г. на С. нотариус и независимо, че с решението за прекратяване на брака на страните поради развод, същият апартамент е предоставен за ползване на ответницата и детето от брака, този охранителен акт на съдебна администрация не касае вещното право и произтичащите от него правни възможности за ищеца. Размерът на дължимото обезщетение е определен правилно, като е взето предвид заключение на вещо лице.

Ще си позволя да излезна от конкретния въпрос и да изложа аргументи против тези на колегата REVOLUTION. Обещетението по ч..31, ал.2 ЗС се дължи само когато имота се ползва лично от единия съсобственик, а другият, поради това обстоятелство, е лишен от ползване на ид. си част. Хипотезата е различна: С решението за развод съдът предоставя ползването на бившето сем. жилище на майката и непълнолетното дете, като изхожда от необходимостта да е гарантирано спокойствие и нормална битова обстановка за отглеждането и възпитанието на детето от другия родител. Съдът се е произнесъл и по размера на издръжката, като взима предвид нуждите на детето и възможостите на този, който я дължи. Но дължи не само бащата, нали? Така че, с присъждането на издръжка от бщата, съдът е "разчел" бюджета на майката и детето. И да допуснем, че бащата предяви претенцията си за обещетение в р-р на наема за неговата ид. част, защото има право. Тогава балансът обективно ще е нарушен и ще посъветваме ли майката да заведе иск по чл.86 СК??? Не виждам логика.

[Magnolia]

Няма да преповтарям аргументите на колегите.
След прекратяване на брака съпрузите стават обикновени съсобственици на вещите придобити по време на брака и отношенията им се уреждат съобразно правилата на ЗС.
Така че, жената ще заплаща наем за частта на съпруга която ползва тя или 1/4 от пазарната наемна цена на жилището.
Началния момент е поканата, но не преди датата на прекратяване на брака.