Петиция за нашите деца

[justine]

Уважаеми колеги, хора, подкрепете каузата на хилядите български деца- заложници! Нуждаем се от вашата подкрепа тук:
http://bgpetition.com/petitsia_za_nashi ... index.html

[ivan_lawyer]

Това е хубаво, но още по-добре би било да няма разводи - проблемите идват оттам.

Иначе хубаво описано и има стойност.
Предполагам е внесено в някоя официална институция.
Мисля, че в правосъдното министерство биха го взели на сериозно.

[imhotep]

Някои хора много обичат на привелегиите да казват права.

Например като закона за домашното насилие. Заради една бита булка от някой психар, ще пострадат и ще се развалят петдесет семейства при които майката или бащата накарали децата да хвърлят боклука а добросъвестен съсед го определил като домашно насилие. 'Оди обяснявай после.

Затова ще се пълнят социалните домове с деца защото те имат само привилегии. Едно време децата са ставали чираци на 8 годинки и са ставали хора. Такава е била културата по онези времена. Когато няма БЪЛГАРСКА КУЛТУРА а някакви псевдо спорове със права и привилегии такъв ще е резултата. Кой малоумен ще гледа деца или ще създава семейство където ТРЕТА страна под формата на семеен кодекс определя взаимоотношенията в полза на мързела и безхаберието. Ами такива са резултатите.

А още повече разни фондации и движения се правят че се интересуват от "правата" на децата. Ако наистина се интересуваха щяха да защитават семейството а не децата.

[justine]

Така е, imhotep, ако пуснеш петиция в защита на семейството ще я подкрепя веднага. Не виждам причина, обаче да не помогнем на децата, които биват закрепостявани от безсъвестните си родители и не могат, нито на екскурзия, нито за лечение да направят и крачка извън страната.Това е положението и темата ми е тази, а не друга.
Подписвайте, колеги, текстът има и някои несъвършенства, но проблемът трябва да намери разрешение час по- скоро!!!!
Трябват 5000 подписа.

[donna]

Пела ,от сега ще ти кажа ,че освен размера на издръжките а вече има боста решения по конветцията за правата на детето ,всичко друго е щуротии .
Но и там има една щуротия "правото на детето да получава издръжка, отговаряща на неговите нужди и желания." чл.27 от КПД казва

Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие.Родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето.
Да виждаш някъде издръжка според желанията на детето

Първо чуждестранното законодателство също не е толкова либерално при преминавен на гратица от деца ,също има изисквания , вото как го ниждаш това
"Правото на родителя на контакт с детето да стане негово задължение и най-накрая да се приеме, че ДЕТЕТО има право на контакт, а не задължение за тъкъв."

А по това има маса практика "Детето да има и да му се зачита основно правото да контактува с родителя, при отказ на детето то да не се насилва по един или друг начин"-като не ще няма КОНТАКТ тъй да знаеш.

Това пък са пълни глупости "Издаденият паспорт на детето и/или друг, заместващ документ за самоличност да бъде даден за съхранение (да стои), в родителя, упражняващ родителските права (при когото детето живее). Когато детето пътува с другият родител, с право на контакт извън България, родителят, упражняващ родителските права е задължен да му/й предостави паспорта на детето и/или друг,заместващ документ за самоличност. След приключване на пътуването извън България, родителят с правото на контакти е задължен да предаде обратно паспорта на детето и/или друг, заместващ документ за самоличност на родителят, упражняващ родителските права;"
Ами като се укрива паспорта то си има начин да си го земеш ...,пък най лесното да го обявиш за изгубен и да направиш нов!

Пела ,ти във Варна нали ги вадеше зад граница по тоя начин бре жена ,ква законодателна промяна като при тебе минава "Подаване на молба до ОДП само с подписа на единият родител за снабдяване с паспорт или с друг заместващ документ за самоличност за пътуване на детето в друга държава. ОДП дa направи проучване на конкретния случай, като информира другия родител, поиска становище от отдел „Закрила на детето”, по местоживеене на детето и събере всички свързани с това документи. ОДП да прецени в интерес ли е на детето издаването на документ за пътуване извън територията на България. Само отказа от страна единия родител не трябва да бъде основание за отказ от страна на ОДП да издаде документ за самоличност на детето за пътуване извън България. В случай, че ОДП откаже издаването на такива документи, отказа трябва да е обоснован;"


Та за мене тая петиция е малко към нананикъде така както е написана !

[katerinakuch]

И аз, като ivan_lawyer, мисля, че "проблемите" /ако въобще могат да се нарекат такива/ на тези деца по-скоро идват от разводите. Мисля дори, че тези "псевдопроблеми" са преувеличени. Смятам дори, че в много житейски ситуации е налице тенденция на използване на развода като повод да се предизвиква ненужно съжаление и състрадание от страна на обществото. Нека не забравяме, обаче, че хора, които се развеждат, сами поставят себе си и децата си в тази ситуация и никой не им е виновен. Освен това децата на разведените родители трябва да се обръщат към тях и ако нещата не вървят, нека се сърдят на родителите си,а не на държавата и обществото. Аз познавам доста деца на разведени родители и не мога да кажа, че са нещастни и се измъчват. Напротив смятам, че както в материален аспект, така и в други аспекти са много по-облагодетелствани и получават дори много повече от деца, чиито родители не са разведени. Освен това защо не се споменават и не се коментират проблемите и на децата, чиито родители не са разведени? Те също са деца и също си имат най-вероятно проблеми. Обстоятелството, че родителите им не са разведени, не значи, че тези деца са на сто процента щастливи и получаващи всичко, което им се иска от живота.

[justine]

Моля, без спам по темата!
Темата не третира проблемите на децата на семейните родители, а на децата на разведени родители. Те не са никак малко и на дневен ред са поставени проблеми, които чакат своето законодателно разрешение.
Не казвайте на хора, които не могат да изведат болното си дете на лечение в чужбина, че проблемът им е незначителен.
Не казвайте на хора с деца от минал брак, че следва да ходят на почивка извън БГ само с природените деца от втория брак, защото родителят на детето от първия брак не разрешава то да замине. Или може би цяло семейство ще трябва да се лиши от правата си за свободно придвижване, понеже едно лице се е запънало и не разрешава това да се случи.
Що се отнася до постинга на Дона: ще взема отношение само по забележката и за "Правото на родителя на контакт с детето да стане негово задължение и най-накрая да се приеме, че ДЕТЕТО има право на контакт, а не задължение за тъкъв."
Ами, Дона, това е типичен случай на разминаване на теория и практика. По буква и дух на закона, правото на личен контакт е и задължение в полза на детето, което има право да общува и с другия родител. Право е, но как ще се осъществи това право? Опитайте да поведете принудително изпълнение на задължението на родителя за осъществяване на личен контакт, нищо, че имаме съдебен диспозитив за това. Парадоксално, но точно в случаи, при които родители не се интересуват с години от децата си и не изпълняват режима на личен контакт, да не говорим, че много от тях не изплащат и дължимата издръжка на децата си, та точно такива родители не ДАВАТ РАЗРЕШЕНИЕ НА ДЕЦАТА СИ да заминат в чужбина по никакъв повод или изнудват родителя, упражняващ родителските права за всяко такова разрешение. Така, че Дона, никак не е добре да се генерализира, а подкрепата на петицията, макар и неумело и не съвсем коректно разписана е НЕОБХОДИМА, защото само така ще се повдигне този въпрос и ще спрем да се крием зад лошото законодателство. Него няма какво да го коментирам, с дългогодишния таван при присъжданата издръжка от 80 лв.
Така, че моля, подкрепете петицията, колеги и граждани, това не е закон, а зов за помощ на определен кръг хора, неразделна част от българското общество, които имат жестоки проблеми и на които държавата и не може и не иска да помогне към настоящия момент!!!!

[imhotep]

Justine в случая спамера си именно ти. Децата нямат повече права от родителите си. Или може би искаш да ми кажеш,че децата са по-важни от родителите особено разведените. Къде ти е равнопоставеността. С твоята петиция най вероятно да направиш фабрика за деца без родители. С твоята петиция късаш връзката между родител и дете. Тоест ти спекулираш с любовта на хората, с техните чувства. Къде в твоята петиция има нещо за децата с двама родители които живеят заедно ??? Тези деца без права ли са ?
Когато залагаме единствено на чувтсва сме първосигнални - без разум.

И сега за всяко дете на разведени родители съдебната система има крайната дума.

[zonnetje]

Здравейте,

Аз не съм юрист. Родител съм - майка на дете български гражданин.

Първо искам да Благодаря на donna.

Donna, благодаря ти за правните съвети, коита даваш тук. От много време чета lex.bg подфорум Семейно право (повече от 3 години). На много от юристите писали тук съм много благодарна, също така както съм благодарна на хората споделили тук своите проблеми.

Форумът е много полезен и дава ценна информация (също така ме успокояваше).

Не съм писала за да поставям въпроси. Имах (имам) наети 3 адвокати, всяка една заета с конкретната дейност. Много съм им благодарна и на трите. Защитаваха правата на дъщеря ми по най-добрият и професионален начин!

Ще напиша накратко "историята" с моята дъщеря. Може би, това ще помогне да бъде разбрано защо тази Петиция е написана и не дейте да мислите, че това е изключение. Свързах се с много родители на деца-"заложници", които не могат/не са могли да пътуват извън България дори за ден. За много други прочетох в Интернет...за много други все още не знам...

Не бъдете твърде критични и строги към текста на Петицията. Той няма претенции за "краен продукт". Важното е да бъде започната дискусия и търсене на решение на тези проблеми.

Не си мислете, че се опитвам да предизвикам "съжаление". Нито аз, нито дъщеря ми се нуждаем от него.

Ако чувствате и считате, че исканията за промени са справедливи и защитават по-добре правата на децата, моля, гласувайте. Ако не, ще Ви помоля да не бъдете нападателни.

В целия Европейски съюз и в почти цяла Европа, всеки един от родителите може да пътува с детето си без за това да е необходимо да представя съгласие от другия родител.
В целият ЕС ако родителят, упражняващ родителските права (при когото детето живее) иска да промени местоживеенето на детето в друга страна и не получава за това съгласието на другия родител, с правото на контакти, се обръща към съда. И това е нормално. Процедурата не е толкова дълга колкото е в момента в България.


За да дойде дъщеря ми (сега на 14 години и половина) да живее при мен в Белгия (омъжена съм повторно за фламандец) трябваше да водя дела по чл.72 СК за заместване съгласието на баща й за издаване и преиздаване на международен паспорт, многократно напускане територията на България без ограничение на броя и продължителността на пътуванията й. Това отне 2 години за две инстанции - СРС и СГС (до касация не се стигна) баща й "протакаше и моткаше" както се беше изразил (разболявания, неявявания, криене да получи уведомлението....). По време на делата при дъщеря ми се прояви здравословен проблем. Беше й поставена диагноза - пристъпна тахикардия пролапс на мирталната клапа. Беше предприето лечение с медикаменти и беше й направена интервенция и аблация в 3-та градска болница - единствена клиника, където правят сърдечни интервенции и операции на деца в България. За съжаление аблацията беше неуспешна и по-лошото увреждаща както се установи по-късно. През цялото това време бащата на дъщеря ми отричаше тя да има здравословен проблем казваше на дъщеря ми, че нищо и няма и ние сме играели театър и че докторите си измисляли. В същото време беше спрял и отказваше да плаща издръжка 5 лв/месец съгласно съдебното решение за развода (два пъти го давах на прокурор). Заведох дело за повишаване на издръжката. В съда заяви, че повече от 30 лева не можел да плаща, че фирмата му е със замразена дейност, хотела не работи, приятелката му и тя не работи, нетният му доход за 2006 г. по данъчна декларация 6.137,00 лева, апартаментите (5 на брой) били на майка му, изплащал ипотечен заем за хотела 10 години по 13.000,00 лева на година (бил вече изплатил 13.000,00 лв. за една година), плащал издръжка на сина си от предишен брак (тогава на 26 години) 30 лева издръжка, на сина на приятелката си (от нейн предишен брак) и на него плащал издръжка 30 лева, не можел да плаща повече от 30 лева/месец издръжка на дъщеря си и да остави другите две деца без издръжка....
През ноември 2008 година в Университетската болница в Гент направиха изследване на сърцето на дъщеря ми и лекарите установиха, че в София не само не са прекъснали втория-излишен път, но са нанесли увреждания по основния път. Една повторна аблация е невъзможна и опасна (аблация се предприема за да се разреши проблема) и може да навреди на дъщеря ми и тя да не може без пейс-мейкар (което би било лудост на нейната възраст и лекарите искат да го избегнат). Дъщеря ми продължава да взема лекарства за регулиране ритъма на сърцето по двапъти на ден. За щастие здравословният й проблем не е живото-застрашаващ и тя получава на рядко кризи (от както е в Белгия, да ......... на дърво не е получавала присъпи), но е много неприятно като усещане за нея висок пулс над 200, причерняване, студени крака и ръце.
Винаги аз, тя, майка ми и баща ми ще се питаме "а ако първото изследване и евентуална аблация бяха направени направо в Гент, щеше ли проблема да бъде разрешен".

През тези две години през които течаха съдебните дела, дъщеря ми беше "арестувана" в България зад Стената и не можеше да излезе дори за един ден в чужбина, дори и за да се лекува.

Проблемът с пътуванията (и местоживеенето) на моята дъщеря е разрешен, но за много български деца все още не е.
Тази несправедливост не ме оставя на спокойствие. Не мога да си казвам "аз нали разреших проблема с моето дете, другите да се оправят". Не и когато става дума за деца и за нарушаване на техните права.

Не мога да приема примирението на хората. Не може да седи и да се чака март 2011 година, когато е планирано България да се присъедини към Шенгеското пространство.

Ноември ще се честват 20 години от падането на берлинската стена, за много български деца тя още не е паднала. Срамота.
Вече повече от 2 години сме в ЕС, а сме се окопали отвякъде.

Българските деца освен, че са български граждани те са граждани и на Европейския съюз и имат право да пътуват.

Дано обществото ни вече да е съзряло и да реши, че са необходими промени в законодателството ни за да бъдат защитени по-добре децата.

[katerinakuch]

Justine, ако едно дете, чиито родители са разведени, иска или е необходимо да пътува в чужбина, то това негово пътуване си зависи пак само и единствено от волята на родителите. Ако единият родител не е съгласен, то тогава другият родител с помощта на адвокат може да заведе дело пред компетентния съд и съдът да даде разрешение за излизането. Не виждам какъв е проблемът тук?

[justine]

Виж, Катерина, аз вече дадох някъде този пример:
Представи си, че на днешната дата направиш резервация за лятна почивка за цялото семейство, в съседна Гърция, например. Представи си, че другият родител не се съгласи да подпише заветната декларация. Ти си мислиш, че повеждайки дело по чл. 72 от СК няма да има проблем, но не е така. Проблемът е голям и се изразява в съдопроизводството, което ще продължи минимум 2 години. Дори да се приеме, че изчакаш съдебното решение и то е в твоя полза, тогава какво, ще върнеш времето назад и ще си използваш пропадналите резервации? Или може би предвидливо, трябва да резервираме билети почивки 2-3 години предварително?
Представи си, също така, че не става въпрос за почивка, а за лечение? Направо не ми се мисли за това, колко бездушни могат да бъдат хората, когато бедата не тропа на тяхната врата.

[iliev]

Абсолютно съм съгласен с imhotep!
"Заради една бита булка от някой психар, ще пострадат и ще се развалят петдесет семейства при които майката или бащата накарали децата да хвърлят боклука а добросъвестен съсед го определил като домашно насилие. 'Оди обяснявай после.
С твоята петиция най вероятно да направиш фабрика за деца без родители. С твоята петиция късаш връзката между родител и дете. Тоест ти спекулираш с любовта на хората, с техните чувства."
Много добре казано!
Хайде сега-заради инцидентни случаи дай да бламираме всичко!Добре де-имало здравен проблем-това прави случая почти уникален за тези около 400 000 деца,живеещи в непълна семейна среда/ ако може да се вярва на АЗД/...
Между другото в САЩ/ където съм работил няколко години в системата/,не само нямаш право да напуснеш държавата без писмено съгласие от другия родител или съдебно решение,нямаш право дори да напуснеш щата.И какво искаш да ми обясниш?Че ако се разведа,жена ми може да вземе децата и да ги отведе например Нова Зеландия,щото от там е новия и любовник е така?А къде са мойте права в случая?
За минимална издръжка от 100 лева съм съгласен,обаче когато брутната минимална заплата в България стане поне 500 лева.

[katerinakuch]

Justine, трябва да Ви кажа, че дори когато едно дете е родено в брак, то тогава при излизането му в чужбина също се иска и двамата родители да са съгласни.
Винаги съществува възможност единият да не е съгласен и да си има съображения за това.
Ще Ви дам един пример за разбирателство. Когато аз бях навършила вече пълнолетие, а брат ми беше още непълнолетен и пътувахме двамата често в чужбина, то задължително преди всяко наше излизане от страната родителите ни ходеха при нотариус, той им изготвяше документ, от който е видно, че те са съгласни непълнолетният им син да излиза заедно с пълнолетната им дъщеря извън страната. Този документ те ми го даваха и аз го представях на границата. Това беше всеки път. Контролът беше много строг. Сега също е строг и аз напълно го подкрепям.
Не бих осъдила също така и родител, който си има съображения, поради които не разрешава детето да излезе извън страната. Това е РОДИТЕЛ и неговото мнение трябва да се ЗАЧИТА!!! Ако на другия родител това МНЕНИЕ не се харесва, то нека вини себе си за избора на партньор и родител на детето си. Всеки сам си избира партньора, следователно, ако има проблем, нека се обръща първо към себе си.

[katerinakuch]

Освен това човек не може да има всички "екстри" в живота, особено след развод. Не бива. Не може хем развод, хем нов партньор, хем екскурзийки в чужбина, хем издръжка и от бившия партньор и като за капак - безпроблемни и перфектни взаимоотношения в цялата тази "група"! Вече не ме учудва защо толкова много хора започнаха да се развеждат...

[donna]

Виж петицията е инициирана във БГ мама -форуми ,раздел родители отглеждащи сами децата си. Там ако кажеш на някого нещо ,което отй не иска да чуе си аут, тоест имаш бан.

Самата петиция в тоя и вид е меко казано наивна . Първоначалната идея беше да се направи нещо за размера на издръжката , с което съм съгласна ,но и това е опорочено , горе в поста си съм написала защо.

Между другото инициаторката е юрист , но си мисля ,че не това е начина който е предприела ,освен някакв минимален популизъм ,нямащ нищо общо с правото друго не съзирам в тая петиция.

[zonnetje]

Искаме ускорена съдебна процедура за промяна на местоживеенето на дете в чужбина. А не делата да се точат с години. Съдът трябва в нормален срок да прецени и да се произнесе в интерес ли и е на детето една промяна на неговото местоживеене в чужбина или не.

В Холандия на първа инстанция това става за максимум 3 месеца, ако има обжалване се отива на втора инстнация максимум 6 месеца. Така за максимум 9 месеца въпроса се решава и то се решава в интерес на детето.

Четох, доста решения (публикувани без личните данни на хората разбира се; холандците са много отворени). Не винаги съда позволяваше на единия родител да промени местоживеенето на детето. Явно съдът е преценил, че това не би било в интерес на детето. Имаше и много случаи на заместване съгласието на единия родител и детето можеше да отиде да живее наистина на големи разстояния като Австралия например.

Не можеш ей така да отидеш в страна от ЕС, Канада, САЩ и т.н. (всички страни ратифицирали Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца) и да заживееш там с детето без да си получил за това съгласието на другия родите (който е с правото на контакти) или без да представиш съдебно решение заместващо неговото съгласие. В противен случай това е отличане и детето ще бъде върнато в страната на обичайното му местоживеене (в случая България).

В общината в Белгия на 26/09/08 отидох с дъщеря ми и им представих: паспорт, лична карта, дубликат на акта за раждане и копие на съдебното решение за развода (че упражнявам родителските права). Служителката ме попита днес ли е пристигнала дъщеря ми, казах и да. Тя беше учудена (защо пък, беше следобяда). Пита ме къде е печата от граничен контрол в паспорта на дъщеря ми, казах й, че сме страна членка на ЕС и няма печати, тя не ми повярва. Дадоха на дъщеря ми да попълни един Анекс 19 и да го разпише. На другата седмица ми пратиха бележка да отида в общината, казаха ми документ-съглесие от бащата; нямам имам съдебно решение...дадоха ми документ в който пише, че имам срок до 25/12/08 включително да представя съгласие на бащата/съдебно решение (легализирано), което го замества. Служителката от общината ми каза, че е трябвало и се обаждала в Брюксел да проверят дали паспорта на дъщеря ми е истински предполагам, че от Брюксел са се обаждали в МВнР/МВР.

Казаха ми, че такава е процедурата за всяко дете което идва от чужбина за да живее в Белгия. Дадоха ми пример: майката, бащата и детето са белгийски граждани. И тримата са живяли в Холандия. Майката и бащата се развеждат. Майката се премества с детето (може и след време да се премести) да живее в Белгия. За да регистрира дето в общината се иска да представи съд.решение за развода, че тя упражнява родителските права (т.е. детето живее с нея) и съгласието на бащата/или съд.решение заместващо съгласието му, че детето може да живее в Белгия. В противен случай отказват да регистрират детето, защото това е отвличане.

Ще си позволя да дам пример като цитирам настоящия ми съпруг (фламандец) какво той мисли по въпроса:

Моят настоящ съпруг се е споразумял с майката на дъщеря си в съдебното споразумение за развода да бъде записано, че дъщеря му може да живее в чужбина без майката на дъщеря му да му иска допълнително съгласието (тя живее в Белгия, но ако поиска може да отиде да живее в чужбина; просто ще се разберат помежду си за нов режим на контакти). Мъжа ми разсъждава така: аз не съм с ограничено мислене, след като тя не може да ми забранява къде да живея, и веднъж сме се разбрали, че детето ще живее при нея, аз също нямам право да ограничавам къде тя ще живее. Сигурен съм, че тя няма да заведе дъщеря ми да живее на лошо място за нея. Тя е добра майка. ”.

Относно пътуванията (краткосрочни) на деца белгийски граждани извън Белгия: всеки един от родителите (не зависимо в брак, без брак, регистрирано съжителство, разведени, разделени) може и има право да пътува с детото си извън Белгия, на границата (летище Брюксел, Шарлероа и морската граница) не се иска съгласие от другия родител. На вътрешните сухопътни граници няма граничен контрол... Шенгенско пространство.

Много от децата на разведени/разделени родители не могат да излязат извън България (на почивка, екскурзия, обучение - лятна езикова практика, състезание, олимпиада, дори и за лечение) защото единият от родителите (най-често този с правото на контакти, при когото детето не живее) не дава декларация-съгласие на детето да му бъде издаден международен паспорт и да пътува краткосрочно в чужбина. Обикновено отказващият родител отказва да даде съгласието си за да тормози и "отмъщава" на бившия си партньор.

В много случаи, когато става въпрос за промяна на местоживеенето на детето в чужбина (напр. когато родителя, упражняващ родителските права (при когото детето живее) си е намерил работа извън България или е сключил брак с чужденец и иска да вземе детето със себе си (нормално е, нали отглежда детето), другият родител с правото на контакти отказва да даде съгласието си.... В много случаи пак поради горе споменатите причини - тормоз и отмъщение към бившия партньор или поради преследване на материален интерес (шантаж "ще дам съгласие срещу 5000 евро, по 2500 евро за дете, и тогава ще разпиша, че децата могат да дойдат да живеят при теб в Ш."), или комбинацията от двете отмъщение-тормоз и материален интерес, отказва да си даде съгласието детето да отиде да живее извън България с родителя, упражняващ родителските права (с когото детето живее).

Във всички случаи децата са жертвите в тези ситуации - конфликти и те не могат да пътуват извън България.

Katerina, права си, че всеки избира бащата/майката на своето/своите дете/деца. За съжаление не мога да нарека моят избор на баща на дъщеря ми успешен. Явно ми е липсвал житейски опит. Стахаме гаджета с бащата на дъщеря ми когато бях на 16г., а той на 35г. (не дейте сега да ме обвинявате и съдите за това), на 18г. се омъжих за него, на 20г- родих дъщеря ни. Никога не съм съжалявала за това, защото дъщеря ми ми е най-голямото щастие и радост.
Тогава го нямаше Закона за домашното насилие

Katerina, съгласи се, че никой не може сам да си избира родителите. Защо трябва да е наказан и да не може да отиде дори на екскурзия за няколко дена извън България, само защото те са в конфликт.

Какво ще стнане след март 2011 година, когато България се присъедин към Шенгенското пространство и няма да го има въобще граничния-контрол на вътрешните граници?

[778899]

Здравейте всички!
темата е много деликатна...не съм съгласна с това, че проблемите на децата идват от разводите, не бързайте да ме критикувате, преди да се аргументирам поне ...та, според мен, като човек занимаващ се основно със семейно право, проблемът не е в развода, а е в манталитета ни, като нация! ...личните ми наблюдения са следните: ние, българите, веднъж стигнали до "войната" наречена развод, считаме че оттук насетне трябва да направим всичко възможно за да вгорчим живота на бившата си половинка, неосъзнавайки, че ИМЕННО ОТ ТАЗИ ВОЙНА СТРАДА ДЕТЕТО! проблемът не е в раздяла, а в отношението ни към тази раздяла-война! скромното ми мнение е, че детето може да бъде много по-щастливо при едни невоюващи разделени/разведени родители, отколкото ако е свидетел на ежедневни семейни драми или пък на на една тиха семейна война!...защото превръщайки се в бивши съпрузи, ние, българите не се превръщаме в бивши РОДИТЕЛИ! ...и като завършек...според мен маската-ДА ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО В ИМЕТО НА ДЕТЕТО, носи само горчивина, понеже е много по-добре да живеем щастливо разделени, отколкото нещастно събрани!

а колкото до бързите и улеснени процедури, до промяната в смешния размер на издръжката-ЗА СЪМ!


и така.....лека и ползотворна седмица желая!

[donna]

ТОВА ЗА ГОСПОДАТА С ПЕТИЦИЯТА


На 9.11.2005 официално беше подписан Координационния механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени български деца и деца - жертви на трафик, завръщащи се от чужбина, който беше изготвен по инициатива на Държавната Агенция за закрила на детето съвместно с Международна организация по миграция. С помощта на този механизъм се уеднаквява подходът на българските институции за координирани действия в случаите на трафик на деца.
Изработването на Координационния механизъм е инициирано от Държавната агенция за закрила на детето със съдействието на българската мисия на Международната организация по миграция, в резултат на зачестилите през последните две години случаи на деца – български граждани, които пребивават в чужбина без придружител. Феноменът „деца, пребиваващи в чужбина без придружител” стана актуален за българската действителност след премахването на визовите ограничения за пътуване в чужбина и активизиране на миграционните процеси. Неблагоприятен аспект на това явление е въвличането на малолетните и непълнолетните в различни форми на експлоатация, просия и извършване на джебчийски кражби по време на престоя им в чужбина.
Поради комплексния характер и сложната структура на проблема се наложи мултидисциплинарен и междуинституционален подход за неговото преодоляване. В резултат на това отговорните български институции се обединиха в своите усилия за унифициране на практиките и стандартите за работа по случаите на непридружените деца, както и за сътрудничество и своевременно сигнализиране за предприемане на мерки за закрила на децата в техен най-добър интерес.
С подписването на Координационния механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени български деца и деца – жертви на трафик, завръщащи се от чужбина, се унифицира подходът на българските институции за предприемане на координирани действия и ясно разграничаване на отговорностите с цел ефективно прилагане на законодателството за борба с трафика на хора. Координационният механизъм представлява и отговор на актуалните коментари и препоръки, заложени в Мониторинговия доклад на Европейската комисия за 2005 г. относно готовността на България за присъединяване към Европейския съюз, в частта му за противодействие на трафика на хора.

http://www.prb.bg/php/documents/352.doc

ОСВЕН ЧЛ.72 СК ИМА И АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД ,АМА НИКОЙ НЕ СЕ Е СЕТИЛ , ПОДАВАЙТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ПАСПОРТ ПРИДРУЖЕНИ С ДЕКЛАРАЦИЯ ,ЧЕ ДР. РОДИТЕЛ ОТКАЗА И ОБЖАЛВАЙТЕ И ТОВА Е НАЧИН И Е ПО БЪРЗ -ОТКАЗ ОТ МВР -АДМ. СЪД И АКО СЕ ОБЖАЛВА ВАС -това инициаторката на темата можеше да ви го каже , това обжалване не отнема 2г ,по бързо е и ето едно примерно решение .

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14

гр. Сливен, 19.02.2009 година



В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди и девета година в състав :

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : С.Д.



при секретаря В.К. и с участието на прокурора Х. К. като разгледа докладваното от съдията С.Д. адм. дело № 293/2008 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :



Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/.

Образувано е по жалба на С. Б. И. ***, като майка и законен представител на малолетното дете Б.Н.И., чрез Ю. С. - адвокат от СлАК, против Заповед № 2008007197 от 15.09.2008 г. на директора на ОД на МВР – С., с която на основание чл. 76, т. 9 от ЗБДС, не се разрешава напускане на страната на дъщеря й Б.Н.И. с ЕГН ********** със срок от 15.09.2008 г., до отпадане на основанието. В жалбата се сочи, че акта е незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на предвидената в закона процедура, противоречи на материалноправните разпоредби и несъответства на целта на закона. Оспорваният административен акт е издаден по искане на бащата на детето, като се твърди, че производството е приключило с издаване на оспорената заповед още същия ден, без да е спазена предвидената в ЗБДС и АПК процедура – нарушени са чл. 26, чл. 34 и 35 от АПК. Твърди се, че заповедта е постановена в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗЗД и чл. 10, ал. 2 от Конвенцията за правата на детето, според която правото на децата да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Сочи се, че наложената ПАМ несъответства на целта на закона. Иска се да бъде отменена оспорената заповед, ведно със законните последици.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с адвокат С. и поддържа депозираната жалба. Счита, че липсват законни основания и мотиви за налагане на такава ПАМ.

Ответната страна, директорът на ОД на МВР – С., изпраща представител по пълномощие – юрисконсулт А., който оспорва жалбата. Ангажира доказателства. Твърди, че заповедта е мотивирана, издадена при спазване на процедурните правила, поради което моли жалбата да се отхвърли. Претендира разноски.

Заинтересованата страна – Дирекция “Социално подпомагане” Сливен не изпраща представител. Депозиран е отговор.

Заинтересованата страна – Н.Д.И., редовно призован, се явява лично и с адвокат Х. от АК – С. надлежно упълномощена. Счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че заповедта е издадена при наличие на фактически и правни основания, че същата има за цел да осигури и да гарантира интересите на единия от родителите, който е действал в интерес на детето си.

В с.з. прокурора при ОП гр.С., конституиран като страна в производството по реда на чл.16, ал.1, т.3 от АПК намира жалбата за неоснователна. Счита, че нормите на специалния закон са създадени от законодателя да защитят правата на малолетното дете и то преди всичко правата му като български гражданин, който да остане в родината си. Предлага заповедта като законосъобразна да бъде оставена в сила.

Административен съд - Сливен, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

Производството пред административния орган е започнало по молба с вх. № 9419 от 15.09.2008 г. на Н.Д.И. като баща на малолетното дете Б.Н.И., към която прилага декларация, че не дава съгласието си дъщеря му да напуска територията на РБ и да пътува в чужбина, като отправя искане, на основание чл. 76, т. 9 от ЗБДС, да не й се разрешава напускане на страната. С писмо изх. № 5403 от 15.09.2008 г., началник група “БДС” е уведомил С. Б. И., че е депозирана молба от бащата на детето й с искане за налагане на принудителна административна мярка “забрана за напускане на страната” по чл. 76, т. 9 от ЗБДС. На оспорващата е съобщено, че във връзка със започналото административно производство, в седемдневен срок от получаването на това писмо може да представи своите обяснения или възражения. На същата дата с писмо рег. 010376 Екз. № 2 Директорът на ОД на МВР – С. е изпратил до ГД “Гранична полиция” – МВР гр. София молбата и нотариално заверената декларация за ненапускане на страната от Н.Д.И., за налагане забрана за извеждане извън граница без негово съгласие на дъщеря му Б.Н.И.. В отговор с писмо рег. № 25913 Екз. № 2 от 17.09.2008 г. Главна дирекция “Гранична полиция” уведомява директора на ОД на МВР – С., че на лицето Б.Н.И. е заложена забрана за напускане пределите на страната със срок до 16.11.2008 г. На 15.09.2008 г. Началник група “БДС” във връзка с депозираната молба и приложната декларация от Н.И., предлага спрямо Б.И. да бъде наложена ПАМ по чл. 76, т. 9 от ЗБДС от 15.09.2008 г. до постигане на съгласие между родителите или произнасяне на съда. Административният орган на основание чл. 10 и чл. 15 от Закона за закрила на детето е уведомил дирекция "Социално подпомагане" – гр. Сливен, която е депозирала становището си с вх. № 9597 от 18.09.2008г. Уведомлението за започналото производство е получено от оспорващата на 17.09.2008 г. /арг. обратна разписка лист 28 от делото/ и на 19.09.2008 г. с вх. № 7673, Екз. 1 тя е депозирала своето възражение. Във връзка с това Н.И. е дал обяснения вх. № 7803, Екз. № 1 от 26.09.2008 г., към които са приложени нотариален акт № 139, том ХV, дело 4769/1997 г. за собственост, удостоверение от ХІ СОУ “К. К.” – С., от което е видно, че детето Б. е ученичка в V клас за учебната 2008/2009 г., договор за наем на жилище в Р.Г..

Оспорваната заповед № 2008007197 е с дата 15.09.2008 г. и връчена на С. Б. И. на 22.10.2008 г., видно от завереното копие на представената от административния орган административна преписка / лист 10 от делото/. Жалбата срещу оспорвания административен акт е депозирана чрез административния орган до Административен съд - Сливен на 05.11.2008 г. в законоустановения 14-дневен срок. По делото са представени фиш за изплащане на трудово възнаграждение на Н.И., извлечение на лична осигурителна сметка за първо тримесечие на 2006 г. на С. И., кратко представяне на банковата сметка на С. И., удостоверение за получаване на пакет чекове с дата 10.07.2008 г., вносна бележка от 10.07.2008 г. и удостоверение за получаване на пакет чекове от 28.07.2008 г. Представени са и доказателства за компетентността на административния орган, издал оспорваната заповед, а именно - Заповед № Iз-1003 от 19.08.2008 г. на министъра на вътрешните работи.

С оглед така установената фактическа обстановка, административен съд - Сливен намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 145, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съображенията на съда в тази насока са следните :

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът провери най-напред неговата валидност. Това се налага както поради изричното възражение за това направено с оспорването, така също и поради служебното начало в административния процес съгласно принципа, възведен с нормата на чл.9 от АПК.

Съгласно чл. 76, т. 9 от ЗБДС, може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на: малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. С оспорваната заповед на детето Б.Н.И. не се разрешава напускане на страната и е разпоредено да не се издават паспорти и заместващи ги документи. Като мотив административният орган е вписал, че бащата на детето не е съгласен дъщеря му Б. да пътува. Видно от молбата на Н.И., с вх. № 9419/15.09.2008 г. до ОД на МВР – Сливен, последният не дава съгласието си детето му да напуска територията на страната ни. В резултат на тази молба административният орган е издал оспорваната заповед.

В жалбата оспорващата твърди, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването й. Сочи се, че административното производство е започнало по молба на Н.Д.И., която е входирана до органа под № 9419 от 15.09.2008 год. Още същия ден производството е приключило с издадената от същия орган Заповед № 2008007197 от 15.09.2008 год., с която е наложена принудителната административна мярка. Т.е. административния орган е пререшил въпроса, като не е спазил предвидената в ЗБДС и АПК процедура. Съдът намира тези възраженията са неоснователни. От представената надлежно заверена административна преписка, указания рег. № АМ-4645/13.05.2008 г.на Директора на НСП, както и от показанията на разпитаната по делото свидетелка – К., които съдът кредитира, тъй като същите се подкрепят от събраните писмени доказателства, се установи, че автоматизираната информационна система за налагане на ПАМ позволява въвеждането на заповедта, генерирането и отпечатването й. Процесната заповед е с дата 15.09.2008 г. - датата на която молбата е въведена в системата и е подчертано в графа състояние “чака” / арг. лист 9 от делото/. След приключване на процедурата заповедта е потвърдена на 30.09.2008 г., като в графа състояние е подчертано “наложено” / лист 8 от делото/. Това се потвърждава и от другите събраните по делото доказателства. С писмо от 15.09.2008 г., с рег. № 5403, директорът на ОД на МВР – С., в изпълнение на чл. 26, ал. 1 от АПК, уведомява оспорващата за молбата на съпруга й. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК и по чл. 34, ал. 3 от същия. Дал е срок на оспорващата за възражения, нещо повече, указал й е, че има право да направи това, с оглед изричната разпоредба. Изискал е становище на основание чл. 10 и чл. 15 от Закона за закрила на детето от дирекция "Социално подпомагане" – гр. С.. Следователно обжалваният административен акт, в случая заповедта на Д. на ОД на МВР – С., с която е наложена ПАМ е издадена от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия - материална и териториална компетентност, въз основа на законосъобразни предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма.

Настоящият състав намира за основателни изложените в жалбата съображения, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта му. Съгласно чл. 76, т. 9 ЗБДС липсата на съгласие от единия родител за пътуване на малолетното/непълнолетното дете в чужбина, не е абсолютно основание за отказ за издаване или отнемане на издаден паспорт. Административният орган би имал тази възможност единствено при наличието на обстоятелствата, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 33, ал. 3 ЗБДС - когато е застрашена националната сигурност, или обществения ред, или здравето, или правата и свободите на други граждани. По силата на чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, правото на децата, да напускат която и да е страна, подлежи само на тези ограничения, предписани от закона, а според чл. 3, т. 1, висшите интереси на детето са първостепенни съображения във всички действия отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.

Следва да се има предвид, че при издаването на заповеди за ограничение на правото за напускане на страната от малолетни и непълнолетни по чл. 76, т. 9 от ЗБДС, административният орган има право на субективна преценка за налагането на мярката. Независимо от формално осъществените законови изисквания, е необходимо да се извършва сериозно проучване на обстоятелствата, обосноваващи отказа на родителя за даване на съгласие или за оттегляне на даденото вече съгласие. Възможно е упражняването на това право да обслужва негов, извън родителската грижа интерес, а не този на детето. За да съответства на целта на закона, както е формулирана в чл. 33, ал. 3 от ЗБДС, административният акт трябва да е насочен към запазване интересите на детето, свързани с личностното му развитие, осигуряване на благоприятна социална среда. В този смисъл е и решение № 1417 от 07.02.2008 г. на ВАС по адм. дело № 10912/2007 г., V отд.

С оглед изложеното по-горе, административното производство се е развило едностранчиво, актът е издаден, без да са преценени интересите на детето и евентуалната необходимост да пътува извън страната с майката. В този смисъл, следва да се има предвид принципът на съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 2 от АПК, според който административният акт и неговото изпълнение не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В мотивите на оспорвания административен акт липсват изводите на издаващия орган във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, в които да се обсъждат обясненията и възраженията на двамата родители. А с оглед чл. 78 от ЗБДС, принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед.

Съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗБДС правото на българските граждани да напускат страна и да се завръщат в нея не подлежи на ограничения, освен ако те са необходими за защита на правата и свободите на други граждани. В конкретния случай е следвало да се прецени доколко е допустимо правото на малолетното/непълнолетното дете да напусне страната да бъде ограничено.

Видно от съдържанието на чл. 76, т. 9, на административния орган е предоставено правомощието да прецени съществуват ли основания за налагане на ПАМ, като обаче изложи конкретни мотиви за това. Несъгласието на другия родител не е достатъчно основание за отказ за издаване на паспорт, а компетентният административен орган е длъжен да събере всички данни, свързани с личността и положението на детето, като при решаването на въпроса следва да се ръководи от съображения за оптималния интерес на детето. Следва да се прецени дали като напусне пределите на Р. България, това ще доведе до по-пълно задоволяване на интелектуалните и емоционалните му потребности или не.

Представеното по настоящото дело Решение № 1267 от 16.01.2009 г. на РС – Сливен от страна на процесуалния представител на оспорващата не влязло в сила, не променят изложените по-горе мотиви на съда, тъй като предмет на оспорване в настоящото административно производство е конкретен индивидуален административен акт, съобразно основанията за оспорване, посочени в чл. 146 от АПК.

С оглед изложеното, административен съд - Сливен намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде уважена, като основателна.

Предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, при отмяна на обжалвания административен акт държавните такси и възнаграждението за един адвокат се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. По делото са поискани и доказани разноски в размер на 160 (сто и шестдесет ) лева, от които 150 (сто и петдесет) лева договорено и внесено адвокатско възнаграждение и 10 (десет) лева - държавна такса.

С оглед на това, че естеството на административния акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, не позволява решаването на въпроса по същество от съда и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, следва да се изпрати преписката на компетентния административен орган - директора на ОД на МВР – Сливен, със спазване на посочените в мотивите на настоящото съдебно решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2, във връзка с чл.173, ал.2, пр.2 от АПК, Административен съд - Сливен



Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ Заповед № 2008007197 от 15.09.2008 г. на Д. на ОД на МВР – С., с която е наложена принудителна административна мярка – забрана за напускане на страната и неиздаване на паспорти и заместващите ги документи на българската гражданка Б.Н.И., като незаконосъобразна.

ВРЪЩА преписката на административния орган – Д. на ОД на МВР – С., за решаване на въпроса по същество, при съобразяване с дадените задължителни указания от съда по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Директора на ОД на МВР – Сливен, да заплати на С. Б. И., ЕГН ********** направените но делото разноски в размер на 160 (сто и шестдесет ) лева.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.







АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

[zonnetje]

Donna,

Благодаря за отговора!

Относно трафика на деца и деца, пътуващи без придружител: затова разбира се са и са взети мерки. Никой не казва, че децата трябва да пътуват сами без придружител (един от родителите, или упълномощено за това трето лице).

(Ако дъщеря ми по погрешка хване друг влак или пропусне гарата си също може да се озове във Франция или Холандия непридружена; или кара колело и продължи по улицата на едно село, което точно на границата половината улица в Белгия половина в Холандия; това е отклонение не е съществено в случая)

Съгласи се, също, че не е нормално на ГКПП да допускат излизане извън българия на деца, придружавани от трети лица, които не са техни родители (не са и техни роднини), с декларация от родителите им в която пише: "Съгласни сме детето ни да пътува из цяла Европа, без ограничение на броя на пътуванията, времетраенето и тяхната продължителност." Нали тези деца ходят на училище и родителите им се грижат за тях. Ясно е за какво пътуване става въпрос и за "какви дейности" из Европа ще се извършват.

А в същото време на ГКПП да не разрешават детето да пътува, придружавано от един от родителите си. Нали всеки един от родителите когато е с детето си си упражнява родителските права (не става въпрос за родителите лишените от такива или с ограничени права).

Забраната, децата да пътуват, придружени само от един от родителите НЕ предотвратява родителските отвличания или трафика на деца. За такива случаи си има механизми и ти като юрист си запозната с тях.


Вторият начин за издаване на паспорт и напускане територията на България (краткосрочно) е по административен път... както си го описала.
За съжаление и този ред е дълъг (другият родител може да обжалва/полицията също/ дори и ВАС не може да задължи полицията как да се произнесе; полицията има оперативната самостоятелност да прецени в интерес ли е на детето излизане в чужбина или не. В масовия случай от полицията казват не, само поради липсата на съгласие(подпис) от страна на единя родител.

Мислиш ли, че ако можеше нямаше да го направя за дъщеря ми и тя да дойде (краткосрочно) в Белгия да се лекува.

Има и много случаи, когато родителят с право на контакт си е дал съгласието детето да живее в чужбина (понякога това се е случило срещу определена сума ). След заминаване на детето за чужбина и регистрация там и с ново местоживеене в съответната страна, по-късно след време(могат да минат месеци и/или години) на родителя с право на контакти да му щукне и реши, че си оттегля съгласието детето да пътува извън България. Какъв документ трябва да покаже детето но ГКПП като вече няма съгласието му/й. Документ за пребиваване, издаден от съответната държава.

Ще дам пример:

Бащата/майката на детето ти може и има право да подаде жалба в дирекция на полицията с искане да му бъде наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - забрана напускане територията на страната. При което, от полицията вкарват в компютърната си система веднага, че има ПАМ. От полицията изпращат уведомление на постоянния ти адрес в България, че има подадено искане от бащата/майката за налагане на ПАМ и ти трябва в 7 дневен срок да представиш информация/документи по случая. Отдел "Закрила на детето" идват на проверка и пишат становище-доклад до полицията. Полицията започват да разглеждат случая и имат срок 1 месец за да се произнесат дали да бъде наложена ПАМ или искането на бащата/майката се отхвърля, като неоснователно.

Ако детето ти (и/или ти също с детето) има нещастнието да бъде в България (например за ваканцията) по времето когато бащата/майката представи жалбата си до полицията, резултата е: отиваш на летището, представяш паспорта на детето/друг заместващ документ за самоличност, представяш карта за пребиваване/самоличност в другата страна. Съответният полицай на ГКПП ти казва да във Вашия случай не е необходимо да представяте декларация-съгласие от бащата, защото детето Ви живее в Х. и преставяте документ за пребивавене извън България. Полицаят вкарва ЕГН-то на детето ти и в компютърната система се появява ПАМ и ти разбираш, че на детето ти му е наложен ПАМ за ненапускане територията на страната. Полицаят не разрешава детето ти да напусне България и ви връща, съответно не ти връчва никакъв документ защо, и ти казва да отидеш в Главна дирекция на полицията сектор БДС и в Главна дирекция Гранична полиция. Там те също не ти връчват документ, че са върнали детето ти от границата. Започва проверка по случая... Какво ще решат в полицията? Не знам, не мога да ти дам отговор. Може и да е в полза на детето ти и да отхвърлят жалбата на бащата/майката като неоснователна и заповедта, която издадат да поднадлежи на обжалване от БНД, но да не спира изпълнението т.е. ПАМ да бъде махната от компютърната система и детето ти да може да напусне територията на България. Може и да издадат друга заповед....и да се ходи на администратвен съд .....

Това нормално ли е детето да не може да се върне в България за ваканцията (дори и с цел контакт с другия родител) защото може да попадне в тази процедура и да бъде блокирано в България, нищо, че живее законно от месеци и/или години в съответната страна и трябва да ходи на училище...а ти на робота.

Donna, аз уважавам всяко мнение, независимо дали съвпада с моето или не.
На теб петицията с исканията може да ти се струва наивна, но за съжаление това е проблем на много хора. Кажи ми как всеки един като гражданин може да си изрази по друг начин мнението. Как хората да поискат тези въпроси и да бъдат уредени, как да се сведат до минимум конфликтните ситуации между бившите партньори и децата да не бъдат въвличани в конфликти и да бъдат жертви на тях?

Трябва по някакъв начин нещата да бъдат законово уредени. Мисля, че всеки гражданин има право да изрази отношението и мнението си по тези въпроси.
Работата на юристите е да оформят нещата в законови норми.

[iliev]

zonnetje, аз не виждам нищо странно в това,че родителят с право на контакти отказва да даде подобно съгласие,защото това би ограничило правото му на контакти с детето.Не говоря за случаите на изчезнали мухльовци...говоря за случаите на наистина отговорни родители.Тук е и абсурдността и популизма в петицията-donna го е обяснила,няма да я повтарям.

Странно е,че поставяш като условие презумпцията,че щом едно нещо е добро за майката-то задължително е добро и за детето. Щом няма съгласие-това е тормоз.Не винаги е задължително.Както не е задължително животът в Белгия или САЩ например да е по-добър от живота на детето в България.Не винаги адаптацията е лесна и възможна.Тук е мястото на социалните работници,психолозите и съда да се произнесат.И как-в 14 дневен срок?

Сандра Нюман,съдия във Върховния съд на Пенсилвания,каза в една своя лекция,че този вид дела са дела на сблъсъка на правата-правото на родителя с с основни родителски права/обикновено майката,но и все-повече бащи/ за свободно движение,правото на детето и правото на родителя с право на контакти.Всяка промяна на статуквото води до ограничаване на правата на една или друга страна.Искът за свободно движение или смяна на местожителството категорично трябва да показва как това ще се отрази / и то по-добре/ на детето и как страната със засегнати права трябва да бъде компенсирана.
Спомням си един от последните ми случаи,където трябваше да дам мнение.Синопсис:Разведена майка с основни родителски права встъпва нов брак.До момента тя,детето и бащата живеят във Филаделфия.Новият съпруг живее в Сиатъл,където работи за "Боинг".Анализирайки всички данни и проучвания,Съдът дава разрешение,като задължава майката два пъти месечно да заплаща самолетните билети на бащата за осъществяване на контакт с детето,както и един месец през лятото да поеме всичките разходи по престоя му в Сиатъл.На протеста на втория съпруг,че това би надвишило размера на издръжката,жена му е бременна и всъщност той трябва да плаща за това,съдията му отговори нещо от рода на:"Да си мислил по-рано...Сега поемай всички "активи и пасиви".
/Приеми това за отговор на въпроса какво ще стане след 2011/
zonnetje:"аз не съм с ограничено мислене...аз също нямам право да ограничавам къде тя ще живее..."-БРАВО!Добър опит за внушение.

"Трябва по някакъв начин нещата да бъдат законово уредени. Мисля, че всеки гражданин има право да изрази отношението и мнението си по тези въпроси.
Работата на юристите е да оформят нещата в законови норми."
Да,обаче Законът трябва да е за всички,не да се прави за изключения.