forum.lex.bg

Здравейте! Радвам се, че ви открих и мога да задам въпроса си. Сигурна съм, че ще получа от вас компетентен отговор.
Омъжена съм, но съпругът ми живее вече трета година при др.жена /т.е. не се прибра от една командировка/. Притежаваме общо семейно жилище вече 25г., в което живея с едното си дете/пълнолетно/. Той няма намерение нито да се развеждаме, нито да живее в жилището ни. От децата разбрах,че той желае апартамента ни да се прехвърли чрез покупко-продажба на едната ни дъщеря /за сега неомъжена/, тъй като другата /омъжена и с дете/ вече си има собствено жилище /дарено й от свекърва ми/. Така да се осигурят и двете - с два почти равностойни апартамента, а и да няма претенции за наследство след време.
Въпросът ми е: “Какъв е най-подходящия и сигурен за мене начин, това да се извърши?” Като се има пред вид, че това е единствената ми собственост и дом. Съпругът ми общо взето диктува нещата от разстояние и ще ми предстои сигурно една единствена среща – при нотариуса. Поради което се обръщам към вас за съвет.
Малко информация за семейството ми:
-С мъжа ми сме работили винаги заедно, с еднакви професии сме – инженери. По стечение на обстоятелствата останахме без работа и когато получих едно много добро предложение, му го преотстъпих, така смятах тогава, че е по-доброто решение за СЕМЕЙСТВОТО НИ ИЗОБЩО. И понеже на моята възраст трудно се намираше работа, не биваше да губя години за трудов стаж - започнах, но на ниско заплащане, където съм и до сега. Тъй като до сега той използваше децата като посредници, за уреждането на някои въпроси между нас /прехвърлянето на старата ни кола на трето лице с пълномощно, попълването на лични негови документи, за които са му необходими и моите данни като негова съпруга и т.н./
За съжаление доходите ни са несравними, в пъти по-различни, а от тук и възможностите ни за в бъдеще. За да не остана отново най-потърпевшата /и емоционално и материално/, както от него до сега, така и от децата си са в бъдеще, вярвам че ще ми дадете компетентен съвет.
Втори вариант на въпроса ми:"Има ли някаква възможност от апартамента ни, които е делим, да получа сега /още по време на брака / своята собственост 1/2, та да не се създават предпоставки след време да се чувствам нежелана в собствения си дом? И как ще се определи коя е тя?
Благодаря предварително!.
И още един въпрос: относно дареното от свекърва ми жилище /безвъзмездно/ на едното ми дете – има ли възможност да предявят към него претенции 1)съпругът й и 2) след време всичките й наследници и дори!.

Докато същестува брачен съюз имуществото придобито в СИО не може да се дели мецду съпрузите. Това е така, понеже собствеността е бездялола, а не идеални части / ЧЛ.22 ИЗРЧ.2 СК/. Едва след като съдът постанови прекратяване на брака, може да се заведе иска за делба на СИО, тъй като вече ще бъде обикновена съсобственост /ЧЛ.26 СК/.
Според мен, най -удачният вариант относно жилището е следния, като се има предвид, че мъжа Ви движи нещата, т.е. каквото казва става..
Вие двамата продавате апартамента на дъщеря си, но само Вие си запазвате пожизнено право на ползване. По този начин, вие ще бъдете обезпечена - ще можете да позвате жилището си до когато и както решите. Дъщеря ви ще притежава само " голата собственост" / юридически термин/. Ще може да се разпорежда с имота, но Вашето рпаво на ползване никой не може да го ограничи без ваше съгласие.
Относно дарението. Същестува хипотетична възможност да се иска разваляне или намаляване на дарението при определени условия посочени в ЗЗД, както и ЗН.

За повече информация потърсете адвокат.Няма да Ви струва скъпо, но затова ще получите добър консулт.

УСПЕХ!

Към sofi_tz: Монтескьо Ви даде добър съвет - запазете си право на пожизнено ползване на апартамента.

Към Монтескьо, който винаги е изчерпателен, но не и когато пише по-горе: "Едва след като съдът постанови прекратяване на брака, може да се заведе иска за делба на СИО, тъй като вече ще бъде обикновена съсобственост /ЧЛ.26 СК/."
Нека прочетем чл. 26, ал. 2 от Семейния кодекс и ще видим, че СИО може да се прекрати и през време на брака. Предпоставката е важни причини да налагат това. Мисля, че три години да не се прибереш от една командировка е основание да се иска от съда прекратяването на съпружеската имуществена общност без да се иска развод, т.е без брака да е прекратен. Семеен кодекс:
"чл. 26 (2) Имуществената общност може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това."

Благодаря на Monteskio и wenger за бързите отговори! Но искам допълнително да ги попитам
– Към Monteskio който пише “Дъщеря ви ще притежава само " голата собственост" / юридически термин/. Ще може да се разпорежда с имота, но Вашето рпаво на ползване никой не може да го ограничи без ваше съгласие”. При покупко-продажбата на сем. ни жилище с едната дъщеря и запазено за мене пожизнено право на ползване, как би могло да се гарантира то да не може да се продава и разпореждат с него?
Към wenger: Възможността за делба съгласно "чл. 26 (2) Имуществената общност може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това." какви варианти предлага в моя случай - по отношение на ½ собствеността на съпруга ми и изобщо за мене и дъщеря ми?
И още: За второто ми дете с дареното жилище след брака си от свекърва ми – 1) може ли след време да има претенции съпругът й към него и 2) както и впоследствие всичките наследници на свекърва ми?

wenger написа:Към Монтескьо, който винаги е изчерпателен, но не и когато пише по-горе: "Едва след като съдът постанови прекратяване на брака, може да се заведе иска за делба на СИО, тъй като вече ще бъде обикновена съсобственост /ЧЛ.26 СК/."
Нека прочетем чл. 26, ал. 2 от Семейния кодекс и ще видим, че СИО може да се прекрати и през време на брака. Предпоставката е важни причини да налагат това. Мисля, че три години да не се прибереш от една командировка е основание да се иска от съда прекратяването на съпружеската имуществена общност без да се иска развод, т.е без брака да е прекратен. Семеен кодекс:
"чл. 26 (2) Имуществената общност може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това."

Колега Wenger,

Това, че Вие допускате възможността един факт да е основание за прекратяване н аимуществената общност, не означава, че това е основание. Самият факт на " незавръщане от командиуровка " не е ПРИЧИНА по смисъла ма чл.26 ал.2 СК. Според мен тълкувате неправилно, в резултат от старанието Ви за цитиране н аучебници а не използване на логика за разрешаване на даден казус
Причина по смисъла на чл.26 ал. 2 СК, би било специална нужда на единият съпруг / напр.належаща нужда от парички средства поради внезапна болест и прочие - изклучителни обстоятелства/ за да иска прекратяване на СИО, но не и на брака.
В горния случай, незавръщането от командировка според мен по-скоро е брачно провинение - нарушение на чл.16 СК. Ето защо за съпругата е открита правната възможност да иска прекратяване на брака поради вина на съпруга си, който ги е напуснал.


УСПЕХ!

'

sofi_tz """ Благодаря на Monteskio и wenger за бързите отговори! Но искам допълнително да ги попитам
– Към Monteskio който пише “Дъщеря ви ще притежава само " голата собственост" / юридически термин/. Ще може да се разпорежда с имота, но Вашето рпаво на ползване никой не може да го ограничи без ваше съгласие”. При покупко-продажбата на сем. ни жилище с едната дъщеря и запазено за мене пожизнено право на ползване, как би могло да се гарантира то да не може да се продава и разпореждат с него?"""

Не съществува правна възможност да ограничите правото на дъщеря си да се разпорежда с имота. От друга страна обаче, е възможно да договорите определен срок / напр. 30 год /, в който тя да не може да се разпорежда с имота. Неизпълнението на това нейно задължение може да го скрепита с неустойка / 100 000 лв /. В тази връзка в случай на разпореждане с имота, дъщеря ви, ще ви дължи неустойката. Плащането от нейна страна на неустойката няма да е изгодно за нея поради, което ще се постигне желаният от вас ефект, а именно - да не се разпорежда с него за определен срок.

УСПЕХ!

– Към Monteskio който пише “Дъщеря ви ще притежава само " голата собственост" / юридически термин/. Ще може да се разпорежда с имота, но Вашето рпаво на ползване никой не може да го ограничи без ваше съгласие”. При покупко-продажбата на сем. ни жилище с едната дъщеря и запазено за мене пожизнено право на ползване, как би могло да се гарантира то да не може да се продава и разпореждат с него?


Не съществува правна възможност да ограничите правото на дъщеря си да се разпорежда с имота. От друга страна обаче, е възможно да договорите определен срок / напр. 30 год /, в който тя да не може да се разпорежда с имота. Неизпълнението на това нейно задължение може да го скрепита с неустойка / 100 000 лв /. В тази връзка в случай на разпореждане с имота, дъщеря ви, ще ви дължи неустойката. Плащането от нейна страна на неустойката няма да е изгодно за нея поради, което ще се постигне желаният от вас ефект, а именно - да не се разпорежда с него за определен срок.

УСПЕХ!

Впечатлена съм от бързината на отговорите и отношението ви към въпросите, които поставих и наистина много ме вълнуват! Разбира се в подобни моменти човек трябва да получи компетентни съвети, някак си да се ориентира в тази сложна материя. А като реши да действа - естествено е да си наеме и добър адвокат.
Благодаря ви за полезната информация!

Vuprosut mi e naso4en predimno kum monteskio, radvam se 4e prisustvate v tozi forum, za6toto vinagi e udovolstvie da budat 4eteni va6ite mneniq. Sre6tala sum mneniq v pravnata literatura, 4e podobna ugovorka- za zabrana za razporejdane za opredelen srok, bi bila ni6tojna, za6toto protivore4i na su6tnostta na pravoto na sobstvenost- da vladee6, da polzva6 i da se razporejda6 s ve6ta. I ako moje da bude zapazeno v slu4aia pravoto na polzvane do jivot, smiatate li 4e takuv modus e vuzmojen.

irina_van написа:Vuprosut mi e naso4en predimno kum monteskio, radvam se 4e prisustvate v tozi forum, za6toto vinagi e udovolstvie da budat 4eteni va6ite mneniq. Sre6tala sum mneniq v pravnata literatura, 4e podobna ugovorka- za zabrana za razporejdane za opredelen srok, bi bila ni6tojna, za6toto protivore4i na su6tnostta na pravoto na sobstvenost- da vladee6, da polzva6 i da se razporejda6 s ve6ta. I ako moje da bude zapazeno v slu4aia pravoto na polzvane do jivot, smiatate li 4e takuv modus e vuzmojen.

Здравейте irina_van,

Вярно е, че в практиката има противоречиви тълкувания и разбирания относно горната възможност. По долу ще се постарая да изложа в кратък вид, моито доводи за възможността това да се осъществи.
На първо място е необходимо да се уточни, че конкретния случай става въпрос не до " забрана ", а за договореност, съглашение между страни по договор в случай на неизъпление да се дължи неустойка. В тази връзка в тесен смисъл на думата забрана, като правно понятие, е възможно да се наложи при правоотношения между неравнопоставени правни субекти. От друга страна, в широк смисъл на думата, терминът забрана се изпозлва и в гражданското право, но все по-рядко.
Предвид акцесорността на клаузата " неустойка " , следва да изследваме дали главния дълг / престацията на длъжника /е действителен.
В конкретния случай, главен дълг е договореността купувачът да не продава за определен продаденият му апартамент - като елемент от договора з апокупко-продажба, или самостоятелно задължение / необвързано с действието на договора /на купувача да не продава имота за определен период.
Принципно положение, е че договорът поражда задължение между страните по него. В тази връзка длъжникът се задължава спрямо продавача да не извършва определено действие. Това действие може да бъде за фактическо - да не кърти с хилти в почивно време, да не огражда имота с плътна ограда и прочие. Действието може да бъде и правно - да не се разпорежда с имот за определен период от време.
Поемането на правно задължение за бездействие е резултат от волята на страните. В тази връзка това е желан и от двете страните гражданско правен резултат - да не се разпорежда с имота за определен срок. От друга страна, в закона не съществува текст, който да забранява на носителя на правото на собственост да ограничава абсолютното си право.Нещо повече. Същестуват ред новели, който ограничават правото на собственост на носителя му и то по негово желание / право на строеж право на ползване /, или негови елементи / договор за наем/.
Ето защо в рвзултат на изложеното по-горе считам, че поемането на задължение да не се продава имота за определен период е действително, непротиворечащо на законовата разпоредба. В тази съглашението за неустойка, при неизпълнение на така поетото задължение остава валидно.

Въпреки становището ми, с цел избягване на възможност за неточно тълкуване може да се уговори наред кумулативно или алтернативно и следното самостоятелно задължение на купувача, което не поражда никакви съмнения, но ще породи целеният ефект,а именно:
" Купувачът се задължава да заплати на Продавача сумата от .......................... в случай че се разпореди с имота, предмет на настоящия договор в период от 10 год, считано от датата на настоящия договор."

УСПЕХ!

Povtariam o6te vednuv- za men e udovolstvie. Blagodaria za otgovora.