forum.lex.bg

Уважаеми Г-да Юристи,
Моля за мнението ви по следния важен за мен аспект на договор в полза на трето лице:
Майката по време на своя брак с бащата купува в полза на сина си недвижим имот. Синът заявява приемането на уговорката, а майката не си запазва правото да я отмени или да замени третото лице.
Има ли основание еднокръвни братя на сина да претендират за запазена част? Надявам се, че не - имотът не може да е бил в СИО на майката и бащата, тъй като не е “придобит от съпрузите по време на брака...” – той въобще не е придобит от майката (и евентуално нейния съпруг), а собствеността е преминала от праводателя (продавача) към бенефициера (сина). Най-малко по същата причина не би следвало да се разглежда и като дарение.
Така ли е действително?
Ще съм благодарен да получа компетентния ви коментар.

Здравейте!

Имотът, за който говорите, като предмет на договор в полза на трето лице, въобще не преминава през имуществото на уговарящия - в случая майката, а директно правото на собственост възниква у сина. Така че самият имот нито става СИО, нито за запазена част от него могат да претендират другите наследници.
Но!!! Чл.22, ал.3 казва, че договорът може да бъде отменен от кредиторите на наследодателя, когато ги уврежда и тогава те имат право да искат от това трето лице само онова, което уговарящият е дал по договора.
Моето мнение е, че ако другите наследници успеят да докажат, че този договор е сключен с дарствено намерение (а не например защото третото лице - синът - е извършил нещо и това е благодарност), то тогава тези наследници ще могат да претендират за запазена част само от парите, които майката е дала, за да купи имота. Фактически предметът на дарението, което произхожда от имуществото на наследодателя, е сумата, с която е закупила имота.

Поне така мисля, надявам се да съм от помощ

tessa написа:...Моето мнение е, че ако другите наследници успеят да докажат, че този договор е сключен с дарствено намерение (а не например защото третото лице - синът - е извършил нещо и това е благодарност), то тогава тези наследници ще могат да претендират за запазена част само от парите, които майката е дала, за да купи имота.
Фактически предметът на дарението, което произхожда от имуществото на наследодателя, е сумата, с която е закупила имота.

Какво например трябва да е извършил синът, за да бъде договорът считан за благодарност а не дарение?
Освен това, ако сумата е заплатена в брой, а не от паричен влог - чл. 19. (1) не споменава пари в брой - не е ли сумата извън СИО?

1. Ами какво може да е извършил синът - може да е спомогнал за увеличението на имуществото на майката, например, също така да се е грижил за нея, да е платил операция, как бих могла да извърша подробно изброяване...
2. Не разбирам какво значение има дали сумата е СИО, нали говорим за запазена част на наследниците?

tessa написа:...
2. Не разбирам какво значение има дали сумата е СИО, нали говорим за запазена част на наследниците?

Връщаме се в началото:

mihatanasov написа:...Има ли основание еднокръвни братя на сина да претендират за запазена част? ...

Ако предметът на дарението (=сумата) не е СИО на родителите а е имущество само на майката, еднокръвните братя не са наследници - нямат запазена част.