forum.lex.bg

Моля ви, кажете ми имате ли такива случаи и как е постъпвал съдът:

По време на брака с покупка съпрузите са придобили идеална част от семейното си жилище. Другата част е собственост на близки на съпруга, които имат намерение да прехвърлят притежаваната от тях част на трето лице, което не е в роднински връзки с никой от съпрузите. В жилището живеят само съпрузите.
Предстои развод. Приемам, че родителските права за отглеждане на малолетното дете ще бъдат предоставени на съпругата (това е практиката в масовия случай).
На кого и при какви условия съдът ще присъди ползването на семейното жилище:
1. ако близките на съпруга прехвърлят притежаваната от тях идеална част от жилището на трето лице, което не е в роднински връзки с никого от съпрузите?
2. ако близките на съпруга не прехвърлят идеалната си част до прикрючването на бракоразводния процес?

Във всички случаи след развода съпругата ще притежава идеална част от жилището. Не би могъл да се приложи в чист вид чл.107, ал.4 СК.
Ако другата идеална част от имота е собсвеност на трето лице-чуждо на фамилията-как се засягат/защитават неговите права (освен че евентуално ще се плаща обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС)?
Досега не съм имала такъв случай и ровенето в СП не ми помогна ни най-малко.... Затова питам вас.
Благодаря ви предварително за помощта!

Доколкото предоставянето от съд на ползването на сем. ж. след развод не създава вещно право на ползване, а само облиг. задължение на другия бивш съпруг да опразни жилището и да го предаде на този, на когото е предоставено, може да се твърди, че последният е кредитор, увреден с прехвърлянето - със съответните хипотези по чл.135 ЗЗД (ако третите лица са знаели, не са знаели и пр. за увреждането, а те явно са знаели, при прехвърляне на ид.част - не може да не разберат). Ако има деца е още по-лесно, защото съпругът, прехвърлил частта си уврежда и тях. Той е длъжен да им осигурява не само издръжка, но и жилище - това се взима предвид при определяне на обезщетение по чл.31 ЗС и обикновено не се присъжда такова за пълния размер на идеалната част, от ползването на която "изгоненият" от жилището бивш съпруг е лишен.

Благодаря!
Но, все пак, увреждането е въпрос на доказване и водене на иск по чл.135 ЗЗД, а той-струва ми се-не може да се съединява с брачните искове.
На кого съдът ще предостави ползването, все пак-в двете хипотези, които дадох по-горе? И при какви условия (в смисъл-за определен срок или не и какъв)?

gudio написа:Доколкото предоставянето от съд на ползването на сем. ж. след развод не създава вещно право на ползване, а само облиг. задължение на другия бивш съпруг да опразни жилището и да го предаде на този, на когото е предоставено, може да се твърди, че последният е кредитор, увреден с прехвърлянето - със съответните хипотези по чл.135 ЗЗД (ако третите лица са знаели, не са знаели и пр. за увреждането, а те явно са знаели, при прехвърляне на ид.част - не може да не разберат). Ако има деца е още по-лесно, защото съпругът, прехвърлил частта си уврежда и тях. Той е длъжен да им осигурява не само издръжка, но и жилище - това се взима предвид при определяне на обезщетение по чл.31 ЗС и обикновено не се присъжда такова за пълния размер на идеалната част, от ползването на която "изгоненият" от жилището бивш съпруг е лишен.

Сега прочетох по-внимателно написаното
Става дума за евентуално прехвърляне на частта на близките на съпруга, а не на частта на самия съпруг. Всъщност-преди прекратяванео на брака съпругът не би могъл да прехвърли своя част, тъй като има СИО.
Не мисля, че в случая близките на съпруга могат да се явят като длъжници по смисъла на чл.135 ЗЗД..... newsm78

ocean написа:Сега прочетох по-внимателно написаното
Става дума за евентуално прехвърляне на частта на близките на съпруга, а не на частта на самия съпруг. Всъщност-преди прекратяванео на брака съпругът не би могъл да прехвърли своя част, тъй като има СИО.
Не мисля, че в случая близките на съпруга могат да се явят като длъжници по смисъла на чл.135 ЗЗД..... newsm78

М-да-а, и аз не бях прочел, че става дума за "близки" на съпруга. Имах подобен случай, но там сем. жилище изцяло беше собственост на родителите на съпруга. Съдът, естествено, го беше предоставил на съпругата и децата, но свекъра и свекървата успешно ревандикираха имота и... я изхвърлиха "като мръсно коте". Бракоразводното решение не създава вещни права, това бяха мотивите на съдилищата, уважили на три инстанции ревандикацията, още по-малко може да се противопоставя на трети лица, които не са били страни в бракоразводния процес. В случая при една делба, бившата съпруга може да протипоставя решението (откъм ползване и евентуално възлагане) само на съпруга си но не и на третите лица - съсобственици. Няма значение кога е станало прехвърлянето, има куриозни решения на ВКС, че дори прехвърляне след заведен иск за делба следвало да се вземе предвид и чл.121 ГПК не се прилагал, защото делба се извършва само между действителните към датата на извършването й собственици.
Иначе за предоставяне на ползването на семейното жилище при развод няма особено значение чия собственост е - именно защото истинските събития се развиват след развода (наемодател прекратява наемния договор, собственик ревандикира, бивш съпруг - съсобственик търси обезщетение по чл.31 ЗС и т.н.)

Благодаря още веднъж!
Всъщност, аз трябва да защитавам интересите на въпросните близки, а покрай тях-и интереса на съпруга.
Той ще се бори за родителските права, но съм скептично настроена по този въпрос като знам как практикува съдът в масовия случай.
Работата отива към делба.....даааа.