forum.lex.bg

Колеги, имам следния казус:
Дете се ражда извънбрачно. Майката умира, след което детето остава под настойничество на дядо си. Предполагаемият биологичен баща започва да посещава детето след смъртта на майката със съгласието на бабата и дядото и го прави в продължение на повече от година. Бабата и дядото, и сестрата на починалата предполагат, че същият е биологичен баща на детето. Сестрата обаче осиновява детето непълно (заедно със съпруга си). Предполагаемият биологичен баща припознава детето едва СЛЕД осиновяването. Дотогава детето е с баща неизвестен по акт за раждане. Как може да се развали осиновяването?

Благодаря!

Според мен няма пречка да припознае детето, но не мисля, че това само по себе си влияе на осиновяването.
Между него и детето от припознаването нататък ще има отношения като между всеки друг рожден родител и непълно осиновеното му от други лица дете. Нали при непълно осиновяване се запазват роднинските връзки с биологичните роднини.
Осиновяването може да се прекрати на същите основания като всяко друго осиновяване - посочени в КТ. Не мисля, че става по-различно заради припознаването.

----
Айде и аз да питам нещо. Смятате ли, че може рожденият баща да припознае пълно осиновено дете? Знам, че според Лиляна Ненова не може: нямало интерес, защото връзките с рождените родители, докато трае пълното осиновяване, са прекратени, а срок за припознаването така или иначе няма. И не че не уважавам нейното мнение, но някак не съм съгласна. Защо да не е същото като при иск за установяване на бащинство на вече пълно осиновено дете (нали се допуска, заради срока) и като припознаване при непълно осиновяване?
Може след години осиновяването да се прекрати, но тогава бащата да е умрял вече и да не може да припознае детето си. Или да иска един ден детето да може да научи, че той е родният му баща, ако някак се разкрие тайната на осиновяването.
И изобщо - за симетрия с непълното осиновяване и с установяването на бащинство по исков ред.

Spodeliam mnenieto na profesor Nenova. Spored men niama kak pri usloviata na palno osinoviavane kogato e sastaven nov akt za rajdane na osinovenia i sa vpisani osinovitelite kato roditeli na deteto da bade izvarsheno pripoznavane na osinovenia ot litse koeto tvardi 4e e bashta na deteto. Ako oba4e predi postanoviavane na sadebnoto reshenie za palno osinoviavane pretendirashtia za bashta na deteto pripoznae ili pak ustanovi bashtinstvoto to togava negovoto saglasie shte e neobhodimo uslovie za dopuskaneto na palnoto osinoviavane.

За второто е ясно. Естествено, че ако е припознал детето преди осиновяването, неговото съгласие ще е необходимо условие за допускане на осиновяването.

Spored men niama kak pri usloviata na palno osinoviavane kogato e sastaven nov akt za rajdane na osinovenia i sa vpisani osinovitelite kato roditeli na deteto da bade izvarsheno pripoznavane na osinovenia

Добре, но защо няма как?
СК (чл. 43) казва: "Иск за търсене произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход". Забраната е абсолютно една и съща при търсене на бащинство по исков ред и при припознаване. (И според мен под "наличният произход" не следва да се разбира "произходът" от осиновителите.)
А без съмнение се допуска установяване на бащинство по исков ред на пълно осиновени деца. Е, добре, нали и тогава по абсолютно същия начин е съставен нов акт за раждане и в него са вписани осиновителите като родители. Защо тогава осиновяването не е пречка, като чл. 43 важи еднакво и за припознаване, и за исковете за установяване на произход?
Мотив в полза на допустимостта на иска (според учебника на Л. Ненова) - може да изтече преклузивният срок за иска, а не се знае дали някой ден осиновяването няма да се прекрати и детето да остане без възможност за търсене на бащинство.
За припознаването няма срок, но би могло да има друг интерес - аз се опитах да го посоча. Чл. 43 от СК важи еднакво в двата случая.
Кое друго пречи на припознаването, щом в аналогичен случай няма пречка за предявяване на иск за установяване на бащинство?!

Разбирам притесненията ти и ги споделям. Не е логично да не може да бъде извършено припознаване на осиновен по 61 от СК, а да е допустим иск за установяване на произход от баща на осиновен по 61 от СК. Проблема идва от Постановление №5/78 На Пленума на ВС. В т.3 е казано, че иска за оспорване на бащинство е допустим и при пълно осиновяване. Никъде обаче не виждам иска по 41 да е допустим, когато имаме пълно основяване. Вярно е, че в забраната по чл.43 не е упоменато пълното осиновяване. Но не мисля, че по аргумента на противното 41 е допустим за лице което е осиновено при условията на 61.
Според мен имаме ли титул за бащинство не можем да говорим за 41 от СК.
Така мисля аз

Осиновяването не е договор, за да се разваля!

Права си. Законовия термин е прекратяване на осиновяването.

Според мен имаме ли титул за бащинство, не можем да говорим за 41 от СК.

ОК, но чл. 43 говори само за наличен произход, а СК различава произхода от осиновяването. Мисля, че чл. 43 няма предвид осиновител, посочен в акта за раждане, а само произход в тесния смисъл.
В постановлението наистина не се говори за установяване на бащинство, а само за оспорване, но за иска за установяване на бащинство важат горе-долу същите съображения (преклузивен срок).
А и като аргумент в полза на евентуалната недопустимост в постановлението като че ли се изтъква по-скоро тайната на осиновяването, а не самият наличен поради осиновяването "произход" (титул за бащинство): "По спорния въпрос дали е налице правен интерес за предявяване на исковете по чл. 32 и 33 СК в случаите, когато детето е осиновено, или искът е недопустим поради самото осиновяване, което, ако е пълно, налага запазване тайната на осиновяването...".

Както и да е. Всъщност нямам притеснения, нямам някакъв казус за решаване. Просто се чудя.

[quote="portokal"]Според мен няма пречка да припознае детето, но не мисля, че това само по себе си влияе на осиновяването...Осиновяването може да се прекрати на същите основания като всяко друго осиновяване - посочени в КТ. Не мисля, че става по-различно заради припознаването. При настъпване на основанията за прекратяването му това ще може да стане и по искане на бащата.

Става дума за иск, за прекратяване на осиновяването, на основание чл.64 ал.1, т.1, вр. чл. 54 ал.1, т.2, т.е. че не е искано съгласието на биологичния баща.
Питам, защото съдът междувременно образува исковия процес, въпреки че според приложеното припознаване, същото е направено след осиновяването.
Да речем, че биологичният баща докаже, че целият свят е знаел, че той е бащата, включително осиновителите. Това достатъчно условие ли е съдът да прекрати осиновяването въпреки късното припознаване?

[quote="portokal"]Според мен няма пречка да припознае детето, но не мисля, че това само по себе си влияе на осиновяването...Осиновяването може да се прекрати на същите основания като всяко друго осиновяване - посочени в КТ. Не мисля, че става по-различно заради припознаването. При настъпване на основанията за прекратяването му това ще може да стане и по искане на бащата.

Става дума за иск, за прекратяване на осиновяването, на основание чл.64 ал.1, т.1, вр. чл. 54 ал.1, т.2, т.е. че не е искано съгласието на биологичния баща.
Питам, защото съдът междувременно образува исковия процес, въпреки че според приложеното припознаване, същото е направено след осиновяването.
Да речем, че биологичният баща докаже, че целият свят е знаел, че той е бащата, включително осиновителите. Това достатъчно условие ли е съдът да прекрати осиновяването въпреки късното припознаване?

[quote="portokal"]Според мен няма пречка да припознае детето, но не мисля, че това само по себе си влияе на осиновяването...Осиновяването може да се прекрати на същите основания като всяко друго осиновяване - посочени в КТ. Не мисля, че става по-различно заради припознаването. При настъпване на основанията за прекратяването му това ще може да стане и по искане на бащата.

Става дума за иск, за прекратяване на осиновяването, на основание чл.64 ал.1, т.1, вр. чл. 54 ал.1, т.2, т.е. че не е искано съгласието на биологичния баща.
Питам, защото съдът междувременно образува исковия процес, въпреки че според приложеното припознаване, същото е направено след осиновяването.
Да речем, че биологичният баща докаже, че целият свят е знаел, че той е бащата, включително осиновителите. Това достатъчно условие ли е съдът да прекрати осиновяването въпреки късното припознаване?

Да речем, че биологичният баща докаже, че целият свят е знаел, че той е бащата, включително осиновителите. Това достатъчно условие ли е съдът да прекрати осиновяването въпреки късното припознаване?

Не, и аз като теб и Незнайко не мисля, че е достатъчно условие. Осиновяването е съвсем редовно. Към момента на извършването му не е имало основание да се иска съгласието му, т.е. няма нарушение на чл 54 от СК. Какъв беше оня лаф - че може да се знае у селото, ама го няма по делото. Не е точно за случая, но имам предвид, че бащинство се установява по точно определени начини, а не чрез "всички знаят". Към момента на извършване на осиновяването той все едно не е бил баща. Да, установяването на произход е именно установяване, а не създаване на произход, но независимо от това мисля, че е безспорно, че нарушенията, които водят до унищожаемост на осиновяването - тези по чл. 64, ал. 1, т. 1 - се преценяват към момента на допускане на осиновяването. Иначе не са никакви нарушения.

Може би отношенията с бащата и припознаването биха могли да бъдат разстройващ отношенията фактор - чл. 64, ал. 1, т. 3 от СК, не знам. Но не и да водят със задна дата до нарушение на чл. 54.

Напълно съм съгласен с теб, Portokal. Но съм изумен защо съдът отхвърли искането за прекратяване. За да пристъпи към разглеждане на делото, съдът трябва все пак да счита, че въпреки късното припознаване, осиновяването МОЖЕ да се прекрати (на основание, че не е искано съгласие на родителя?!?!). Е аз лично не мога да измисля причина, колкото и да си блъскам главата.

Предполагам, че е е оставил без уважение искането за прекратяване на делото, защото въпросът има ли нарушение на чл. 54 е въпрос по същество, а не по допустимост. Така смятам, защото искът е предявен все пак от родител - той е надлежна страна. Мисля, че е допустим, но неоснователен, и че съдът би трябвало да отхвърли искането с решение - ако не ни изненада съвсем.
А може и да греша.
----
Написала бях по-горе, че при настъпване на основание за прекратяване на осиновяването, като разстройване на отношенията и т.н., прекратяването ще може да стане и по искане на рождените родители, но всъщност не е така. Не бях видяла добре в СК.

Нека поразсъждаваме върху израза "наличен произход". И по конкретно върху "наличен". Според мен е този който не е оборен или който не липсва"няма запис - неизвестен".
Знам че ще ме реплекирате по отношение на произхода и че осиновяването само наподобява произхода но сам по себе си не е произход. Но споредмен дори и такова наподобяване (осиновяване по 61)е пречка да бъде водено дело за установяване на произход или за припознаване.

Interesno bi bilo da razberem mnenieto na gery. Tia e dosta kompetenten jurist v oblastta na semeinoto pravo

Но споредмен дори и такова наподобяване (осиновяване по 61)е пречка да бъде водено дело за установяване на произход или за припознаване.

Може би точно това е преобладаващото мнение, щом дори и Л. Ненова смята така, специално за припознаването.
Но това означава, ако един ден след години се прекрати осиновяването:
- да са изтекли сроковете за исковете за установяване на бащинство и бащата да не иска да припознае детето;
- да са изтекли сроковете и бащата да е починал, въпреки че би бил съгласен да припознае детето, ако беше жив.
Т.е. горе-долу същите мотиви като при иска за оспорване на бащинство, който според постановлението е допустим.
Аз продължавам да мисля, че произход и осиновяване са различни неща за СК, колкото и да се наподобяват.