forum.lex.bg

чл. 51 във връзка с чл. 49, ал. 1 от ЗН. Дадено лице прави отказ от наследство , като полага подпис за заверка на частен документ пред кмет на село през 1988г. Към 1988г. заявленито/отказът не се вписва в регистъра на СРС. Съгласно ЗН и съдебната практика - отказът от наследство произвежда действие от датата на вписването в особенната книга при районния съд. Човека умира през 1990г. В последствие СРС издава удостоверение от 1994г. че по молба от лицето с вх. № от същата година се отказва от наследството. Според вас действителен ли е отказът от наследство

Решение № 80 от 29.I.1992 г. по гр. д. № 1206/91 г., I г. о., докладчик председателят на отделение Соломон Розанис
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, бр. 3/1992 г., № 17, стр. 16
чл. 52 ЗНасл.
Отказът от наследство произвежда действие от датата на вписването му в особената книга при районния съд. Ако от датата на заявлението за отказ до датата на вписването му наследството е прието, отказът е недействителен.
------------------------
Отказът от наследство е строго формален акт, защото само тогава е налице действителен отказ от наследство, когато е направен по реда на чл. 52 ЗН във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН, т. е. когато е заявен писмено до районния съд, в района на който е открито наследството, и е вписан в особената за това книга в същия съд.
=========================================

Решение № 185 от 24.II.1992 г. по гр. д. № 10/92 г., I г. о., докладчик председателят на отделение Соломон Розанис
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, бр. 4/1992 г., № 22, стр. 14
чл. 22, ал. 2,
във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗНасл.
Невписаният в особената книга при районния съд отказ от завет не произвежда действие.
------------------------
В съгласие с данните по делото е прието, че съпрузите - общи наследодатели на страните, са наследени от тримата си синове и от дъщеря си и че единият от синовете се е отказал от наследството и на двамата си родители. След тяхната смърт е починал един от синовете и в делбеното производство участвуват неговите наследници. В допуснатия до делба имот е определена по-голяма част на дъщерята, а както на живия син, така и на наследниците на починалия общо са определени по-малки части, защото е съобразено, че наследодателят е завещал на дъщеря си 1/3 от недвижимите си имоти в гр. С. Не е уважен доводът на наследниците на починалия син, че заветницата е подписала декларация за отказ от направеното в нейна полза завещание. В молбата за преглед се поддържа, че решението на районния съд в това отношение противоречи на закона.
Решението е законосъобразно.
Заветницата действително е подписала документ, че се отказва от направеното й завещание, като подписът й е заверен от нотариуса. Този отказ обаче не произвежда ефект.
Съгласно чл. 22, ал. 2 ЗН разпоредбите на чл. 48 - 54 ЗН намират приложение и за заветите. Това означава, че заветникът може да се откаже от направен в негова полза завет. Според чл. 52 ЗН обаче отказът от наследство, т. е. и от завет, става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 ЗН, и се вписва по уредения в този текст начин. Всеки наследник може да се откаже от наследство. Всеки заветник може да се откаже от завета. За ефективността обаче и на единия, и на другия отказ е необходимо това да стане с писмено заявление до районния съдия в района, на който е открито наследството, и вписването на отказа в особената книга при съда. Наличието само на заявление или на декларация, дори подписите под тях да са нотариално заверени, не е още валиден отказ. Необходимо е и спазването на формата, на реда, уредени в чл. 49, ал. 1 ЗН. Не е ли спазен този ред, не е налице отказ от наследство, респективно - от завет.
В случая отказът от завет, който заветницата е заявила в своята декларация, не е вписан в особената книга в районния съд. Затова законосъобразно е прието, че дъщерята на наследодателя не се е отказала от направения завет.

Решение № 80 от 29.I.1992 г. по гр. д. № 1206/91 г., I г. о., е пред мен, но тук въпросът е че при вписването на отказа лицето е било вече починало. Може ли трето лице да впише отказа

Мисля, че не. Презумцията е, че вписването се извършва по волята на заинтересованото лице, то може да извърши отказ, но да не иска да бъде вписан. След като това лице е починало отказа е недействителен и не може да бъде извършено вписване от трето лице, защото самото вписване е част от фактическия състав на отказа от наследство. Противното би означавало третото лице да извърши и отказ вместо починалия.

благодаря . много ми помогнахте. аз съм на същото мнение, считам , че след като към момента на смърта на лицето отказа е недействителен, то наследството преминава върху неговите наследници и те са в правата си да приемат и ли откажат приемане на наследсктво