forum.lex.bg

Става дума за следния казус:
Родителите са разведени от доста години, дъщерята (скоро ще навърши пълнолетие) живее с майката, бащата никога не е проявявал интерес и по тая причина не поддържат контакти. Водени са доста съдебни дела за издръжка, тъй като той често е спирал да плаща присъдената му сума. Вкл. са стигали нещата до прокуратурата.
На момичето, с решение на ТЕЛК, е определена първа група инвалидност (поради онкологично заболяване), което предполага много разходи за чести медицински изследвания, специална диета и т.н. Както е известно, в Бг здравната каса не покрива цената на много от изследванията - напр. туморните маркери, контрастното вещество за ядрено-магнитен резонанс и др.
Бащата има втори брак и дете, което изтъква като довод, за да не плаща издръжка на първото. Освен това представя бележка, че е безработен, а де факто развива частен бизнес - два магазина за авточасти, но на името на втората му съпруга. По тази причина - недоказуемо. За по-сигурно представя пред съда и решение на ТЕЛК, което твърди, че е втора група инвалид (датата на въпросното решение е след завеждане на последното дело!). На практика е напълно здрав със сигурност, но е публична тайна как и срещу каква сума се уреждат такива документи.
Майката е действително безработна (самотен родител, на който се налага често да отсъства от работа заради ходене по болници, не е желан служител в никоя фирма, въпреки високата си квалификация!), следователно - почти без доходи. Освен това момичето е талантливо и учи в средно музикално училище. Това също предполага повече средства за помагала и учебници. По смисъла на чл.85 ал.3 от СК бащата дължи издръжка с размер над регламентирания в закона.
Проблемът е обаче, че в Семейния кодекс никъде не са посочени конкретни стойности, в които би трябвало да варира размерът на издръжката.

Оттам възникват въпроси:
Как стоят на практика нещата?
На какъв принцип се определя колко средства са нужни на едно дете със специални нужди, за да живее?
Как да се докаже, че ответникът е симулант?
Доходите от търговската дейност на фирмата на втората съпруга водят ли се "семейна имуществена общност" и как може да се докаже?
Какъв е размерът на издръжката, която самотната майка може да получи за детето си при горепосочените обстоятелства?
Каква е процедурата след навършване на пълнолетие - молбата от името на детето ли е и в какъв срок след навършване на 18 трябва да се подаде?
И накрая - дали при българското законодателство на майката не й остава нищо друго, освен да "пие една студена вода" и да се примири, че трябва да продължи да се грижи сама за болното си дете, пък т.нар. "баща" да си живее безгрижно, абсолютно незаинтересован за съдбата на отрочето си?

Предварително благодаря.

Според сега действащото законодателство изменение на размера на издържката се налага, когато има промяна в обстоятествата. Принципно положение е, че бащата има задължение за издръжка само към свое непълнолетно дете. Това задължение е обусловено от нуждата и неразривно свързаната с него възможност на родителя да заплаща издръжка. Границите на издръжката са нормативно определени - 30 лв. - 80 лв. Възможно е обаче да се присъди и издръжка в размер над максималната граница. Това е основателно и допустимо, само когато са нали це особенни нужди и грижи и се налага по-голям размер.
В посочения казус безспорно считам, че това условие е налице.Независимо от обстоятелството, че родителят / бащата / е представил доказателства, устанояващи невъзможността му да заплаща издръжка, то съдът е следвало да определи сравнително висок размер. Това е така, понеже, ако родителят няма свое имущество и не може да заплаща определения размер, последния се заплаща от Общината на основание чл.92 СК.
Искът от непълнолетното дете за измененеи на присъдената издръжка следа да се подаде от името на детето, но със съгласието на родителя / майката/.

Освен горната хипотеза, родителят има задължение за заплащане на издръжка на своето пълнолетно дете, но само при наличието на селдните кумулативно дадени условия:
1. Детето да учи в легитимно СОУ / редовна форма на обучение/ до навършване на 20 год.
2. Детето да учи редовна форма на обучение в легитимен Университет до навършване на 25 год.
3. Да не може да се издържа от собственото си умущество
4. Даването ан издръжка от родителя / бащата / да не съставялва особенно затруднение за него

Предвид горното тряббва и съобразно доказателствата с които разполагате, трявба да прецените какво да предприемете. По тези производства държавна такса не се дължи, но при евентуално отхвърляне ан иска, можете да бъдете осъдени да заплатите адвокатско възнаграждение.

АКо детето ви е нетрудоспособно, имате възможност да получавате социална помощ при условия и ред уредени с отделен закон.

В заключение ви съветвам да се обърнете към колега адвокат, за да се подходи с максимална точност и прецизност за разрешаване на казуса.

УСПЕХ !

Аз все още нямам развод със съпруга ми, но успях да го осъдя за издръжка в размер на 105 (сто и пет)лева месечно. Детето ми е с увреждания -ДЦП. Като подкрепа на моя страна предоставих веществени доказателства : двадесетина епикризи от различни лечебни заведения, колкото се може повече фактури на името на детето (Лекарства, нощувки по болници, храна, дрехи и др.). Би могло да се изискат експерти, които да преценят нуждата от по-голяма издръжка на дете с увреждания, поради лошо здравословно състояние, рехабилитация, медикаментозно лечение и т.н. Важно е да има и свидетели, които да изтъкнат това. Съществено е и дохода на ответника, както и имуществото му, независимо, че то би могло да бъде придобито преди брака. Ако се подава иск за първи път за издръжка, би могло да се иска издръжка за една година назад. Би могло да се иска издръжка и от бабата, дядото и т. н. Успех!!! От мен: marter