forum.lex.bg

Колеги, търся решения на ВС, ВКС и тълкувателни на Пленума в смисъл, че е възможно да се прекрати ползването на семейното жилище при следните обстоятелства:
-съпругата, на която е предоставено ползването поради това, че на нея е присъдено упражняването на родителски права на детето от брака, след това живее на съпружески начала с друг мъж и има друго дете от него
- въпросното жилище, което е било на собственост на виновният съпруг, след развода го продава на трето лице.
Та при това положение доближавайки се по един или друг начин до хипотезите на чл.107, л.4 и чл.107 ал.5 от СК да се намери разрешение на въпроса?
Също така искрено се надявам някой от форума да се е занимавал с подобни казуси и сподели опита си.

Жалко, май не предизвиква особен интерес темата ми? Ще съм доволна на всякакъв коментар. Професионален, непрофесионален и т.н

Колега-напротив въпроса е интересен,но не можах да изровя никаква съдебна практика.
По лично мнение:

1.Фактическото съжителство в предоставеното за ползване семейно жилище не би следвало да доведе до автоматично прекратяване на ползването.Все пак не е налице нов брак.Има реална възможност обаче от страна на другия съпруг да се иска изменение в упражняването на родителските права- в следствие поведението на другия съпруг,на когото са предоставени /фактическо съжителство в предоставеното за ползване семейно жилище/.Изменението в упражняването на родителските права ще доведе съответно и до промяна в ползването на семейното жилище.
2.По втория въпрос считам,че продажбата следва да се третира като недействителна.Ако жлището е било в режим на СИО и двамата съпрузи имат върху него дялова съсобственост след развода.А известно е какви са изискванията на чл.33 ЗС относно продажба на дял от съсобственост.
Ако жилището е собственост само на виновния съпруг и е изключено по смисъла на СК от СИО също не би следвало да се извършва сделка на разпореждане .на лице е съдебно решение относно ползване на другия съпруг и непълнолетните от брака деца.Според мен тази сделка за отчуждаване подлежи на унищожаване по съдебен ред.

само едно уточнение да направя по т.1 . Бившата съпруга не ползва сеемйното жилище, защото живе при другия мъж, заедно с детето от предишния си брак и детето от другия мъж.
по т.2 Не смятам, че е недействителна сделката. Жилището е било съпружеска имуществна общност, било лично имущество на съпругът и ползването на семейното жилище не би следвало да е пречка за разпореждане с имуществотол Е друг е въпросът, че с това не се прекратява ползването на семейното жилище.
Значи, казваш няма практика. И аз не можах да открия нища. Имам Сиела и тя с последна актуализация от 02.2005г.

Съжалявам, допуснах грешка - исках да кажа, че жилището не е било съпружеска имуществена общност

Считам,че родителя,на който не е предоставено упражняването на родителските права с основание може да поиска изменението им по реда на чл.106,ал.5 от СК.На лице е влошаване на условията,при което живее детето.В тази насока е и решение ПП 1-74,т.V на ВС.Това е най-добрия начин да отпадне правото на ползване на другия бивш съпруг,на когото е предоставено жилището и който в случая има виновно поведение /фактическо съжителство с друг партньор в присъствието на детето/.

Относно втория въпрос - бих се съгласил с твоето виждане,но не съм сигурен дали се игнорира постановеното съдебно решение относно правото на ползване.

Практика може и да има,но не можах да открия.

И според мен фактическото съжителство ще бъде правно ирилевантно при положение, че няма нов брак. По отношение на втория въпрос, отчуждаването на въпросния имот ще бъде недействително с оглед запазване интересите на непълнолетното дете.

Решение № 610 от 22.08.2001 г. на ВКС по гр. д. № 40/2001 г., II г. о., докладчик председателят на отделение Милена Жабинска
Адвокатски преглед, бр. 10/2001 г., стр. 34
чл. 23 СК
Съгласно чл. 23 СК за разпореждането със семейното жилище, дори и когато то е лична собственост на единия съпруг, съгласието на другия съпруг е задължително. Това изискване е гаранция срещу накърняване на интересите на семейството. След прекратяване на брака обаче такова изискване няма, включително и в случаите, когато жилището е служило за задоволяване нуждите на непълнолетните деца от брака. Това по съществото си би представлявало ограничаване на правото на собственост. Законът не може да се тълкува разширително.
------------------------

Изяснено е, че жилището предмет на атакувания договор, е било лична собственост на бившия съпруг на ищцата и е представлявало семейното им жилище. С влязло в сила решение на 7.10.1998 г. на Бургаския районен съд, бр. К от 15.09.1998 г. по бр. дело № 587/97 г. е прекратен бракът между ищцата-жалбоподателка и ответника Т. Г. К. Ползването на семейното жилище след развода е разпределено между бившите съпрузи. Разпореждането с него е извършено от собственика след прекратяване на брака му с ищцата.


Според чл. 23 от Семейния кодекс , когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. Ако липсва съгласие, разпореждането може да се извърши с разрешение на районния съд, само ако се установи, че не е във вреда на децата и семейството. Това изискване е гаранция срещу накърняване интересите на семейството.


С правилото на чл. 23 СК се ограничава правото на лична собственост и затова то не може да се тълкува разширително. Недействителни са само договорите, които законът обявява за такива. Разпореждането с недвижим имот, лична собственост на бившия съпруг, след прекратяване на брака му е действително и в случаите, когато то е служило за задоволяване жилищните нужди на съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца време на брака. Доколкото с извършената сделка се влошават жилищните условия, при които ще бъдат децата след развода, трябва да се отбележи, че ако до 14.05.1999 г. децата са живеели в жилище на бащата-собственик на основание задължението на този родител да ги обезпечи с жилище и решението на съда по чл. 107 СК , то след разпореждането на бащата с него евентуално дължимият наем за ползваната от децата жилищна площ следва да се съобрази при определяне размера на дължимата им издръжка.

Не виждам по какъв начин съжителството на семейни начала с друг мъж на бившата съпруга застрашава интересите на детето от първия й брак, дори напротив-по този начин майката е създала пълноценна семейна среда и за първото си дете. По отношение на продажбата-считам, че е напълно действителна, тъй като жилището е изключителна собственост на бившия съпруг. Факта, че има съдебно решение за предоставяне на ползването на това жилище представлява тежест върху имота, с която купувачът е длъжен да се съобрази, тъй като решението за развода подлежи на вписване и от вписването тази тежест се счита за известня на всеки. И още нещо: с продажбата бащата сам е поставил детето си в несигурност поради възможните проблеми с купувача, които могат да възникнат, ако същия не е проверил имота за тежести, НО НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ЧЕРПИ ИЗГОДИ ОТ СОБСТВЕНОТО СИ ПОВЕДЕНИЕ !
ТОВА Е ЛИЧНО МНЕНИЕ !

Качвам част от решение, което има отношение по темата за прекратяване ползването на семейното жилище въз основа промяна на обстоятелства, каквато несъмнено има щом съпругата не живее в него с детето от брака.


Решение № 971 от 25.09.2000 г. на ВКС по гр. д. № 163/2000 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков
Бюлетин на ВКС, бр. 3/2000 г., стр. 26
чл. 99, ал. 3,
чл. 107 СК,
чл. 231 ГПК
.......

Промяната на мерките относно упражняването на родителските права не е основание за отмяна по чл. 231 на решението по мерките относно ползуването на семейното жилище, а е основание за искане за промяна на тези мерки поради новонастъпили обстоятелства. [url]Обстоятелството, че в чл. 107 СК не е предвидена изрично възможността за промяна на мерките (аналогично на чл. 106, ал. 5 СК), не изключва тази възможност, тъй като решението и в частта за семейното жилище е акт на спорна администрация, който няма сила на присъдено нещо и подлежи на изменяване от съда при промяна на обстоятелствата.[/url]