forum.lex.bg

Dobur Den!

Moiata snaha i brat sa v proces na razvod. Semeino jilishte im e apartament koito e moia sobstvenost. Snaha mi dobrovolno napusna jilishteto predi okolo mesec i v molbata si za razvod ima pretencii da i bude predostaveno za da jivee v nego s decata ot braka im , a moiat brat da bude izveden ot jilishteto. Az ot okolo dve godini imam jelanie da prodam tova jilishte i da investiram parite v drugo takova . Poradi nastupilite subitia svurzani s razvoda i izvunbrachnata vruzka na snaha mi ima li opasnost tova moe reshenie za prodajda da bude osueteno ili moga svobodno da podhodia kum prodajba. Vuzmojno li e suhsto taka vmesto da go prodam da go daria na blizuk rodnina?

Blagodaria vi predvatitelno za vremeto koeto shte otdelite na moite vuprosi.

Вашата снаха явно добре е изчела Семейния Кодекс и то в частта му на чл.107,където се регламентира предоставянето на семейното жилище след прекратяването на брака.

В действителност чл.107 ,ал.4 от СК предвижда тази възможност.Особеното тук е,че съдът определя срок,в който съпругът на когото са присъдени родителските права може да ползва жилището,собственост на близки на другия съпруг.Не е задължително срокът да съвпада с навършването на пълнолетие на децата.Но така предявената претенция не е задължителна за съда в частта относно нейното уважение.Ако бъде уважена с решението си съдът ще постанови да се направи вписване в партидата на имота към съответната служба по вписвания .
При направено вписване наистина няма да можете да извършите отчуждителни действия спряво този имот.За сметка на това ползващата го съпруга следва да изплаща обезщетение на лишените от ползването му лица /брат Ви/.

В тази насока прилагам и един случай от съдебната практика:

Решение от 26.05.2005 г. на ОС - Велико Търново по д. № 559/2004 г., докладчик съдията Иванка Вачкова
чл. 107, ал. 4 СК

чл. 99 СК

В случаите, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и жилището е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването на жилището за определен срок на другия съпруг, на който е предоставено упражняването на родителските права - чл. 107, ал. 4 от СК. Законодателят е предвидил като правна възможност чуждо жилище да се предостави за ползване на другия съпруг. Правната норма визира едно изключение, свързано със защита и охраняване интересите на децата - да може родителя, комуто е предоставено упражняване на родителските права след развода - докато се устрои битово, да има къде да живее с децата. Идеята на законодателя при предоставяне на семейното жилище след развода в хипотезата на чл. 107, ал. 4 от СК е друга, уредена е като правна възможност - ползването на жилище, което не се СИО на съпрузите, а на близки на съпруга, да се ползва от другия заедно с ненавършилото пълнолетие дете за определен срок.

Би могло да избегнете предоставянето на жилището на снаха ви след развода, ако го прехвърлите на дрлуго /не-близко лице/ преди да е приключило делото. Брат ви да представи доказателства по делото че вече не е ваше и съда не би могъл да й го предостави.

Blagodaria za izcherpatelnite otgovori.

Oshte edno pitane:Advokatkata na moia brat e spomenala che sled kato se prodade jilishteto sum dlujna da predostavia dokument za kolko e prodadeno, na kogo i kakvo sum napravila s parite ot prodajbata. Ima li podobno neshhto? I posledno sled kato snaha mi dobrovolno napusna jilishteto tia bez znanieto na brat mi iznese i zaloji /ipotekira za sobstveni nujdi computri i tehnika koiato az biah dala na brat mi za polzvane po povod slujedni nujdi. az pomolih brat mi da smeni bravata na jilishteto i pismeno ya uvedomih za tova moe reshenie kato spomenah che moje da vliza i vzima neshta samo v priustvieto na brat mi. Tia se vuzpolzva ot tova no v posledstvie neednokratno hodi v mestnoto raionno i puska jalbi che ei e otkazan dostup do apartamenta? Kakvi sapravata mi. Da poiasnia brat mi e edinstvenia rabotesht v semeistvoto, snaha mi ne raboti i nikoga ne e plashtala ili doprinasiala za kakvoto i da e v doma im.

Blagodaria prerdvaritelno!

Във връзта с темата ви изпращам едно решение на ВКС.
Независимо дали ща се предостави за полсване от съпругата като семейно жилище, вие може да се разпореждате с него, но друг е въпросът, че предоставеното право на ползване не може да се пренебрегне и този който ще го купува ще трябва да се съобразява с с предоставенот хправо на ползване.


РЕШЕНИЕ № 610 ОТ 22.08.2001 Г. ПО ГР. Д. № 40/2001 Г., II ГР. О.

СЪГЛАСНО ЧЛ. 23 СК ЗА РАЗПОРЕЖДАНЕТО СЪС СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, ДОРИ И КОГАТО ТО Е ЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ НА ЕДИНИЯ СЪПРУГ, СЪГЛАСИЕТО НА ДРУГИЯ СЪПРУГ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. ТОВА ИЗИСКВАНЕ Е ГАРАНЦИЯ СРЕЩУ НАКЪРНЯВАНЕ НА ИНТЕРЕСИТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО.
СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА ОБАЧЕ ТАКОВА ИЗИСКВАНЕ НЯМА, ВКЛЮЧИТЕЛНО И В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ЖИЛИЩЕТО Е СЛУЖИЛО ЗА ЗАДОВОЛЯВАНЕ НУЖДИТЕ НА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ ДЕЦА ОТ БРАКА. ТОВА ПО СЪЩЕСТВОТО СИ БИ ПРЕДСТАВЛЯВАЛО ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ. ЗАКОНЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ТЪЛКУВА РАЗШИРИТЕЛНО.
Чл. 23 СК

Докладчик председателят на отделение Милена Жабинска
Изяснено е, че жилището, предмет на атакувания договор, е било лична собственост на бившия съпруг на ищцата.и е представлявало семейното им жилище. С влязло в сила решение на 07.10.1998 г. на Бургаския районен съд, бр. К от 15.09.1998 г. по бр. дело № 587/97 г. е прекратен бракът между ищцата-жалбоподателка и ответника Т. Г. К. Ползването на семейното жилище след развода е разпределено между бившите съпрузи. Разпореждането с него е извършено от собственика след прекратяване на брака му с ищцата.
Според чл. 23 от Семейния кодекс, когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. Ако липсва съгласие, разпореждането може да се извърши с разрешение на районния съд, само ако се установи, че не е във вреда на децата и семейството. Това изискване е гаранция срещу накърняване интересите на семейството.
С правилото на чл. 23 СК се ограничава правото на лична собственост и затова то не може да се тълкува разширително. Недействителни са само договорите, които законът обявява за такива. Разпореждането с недвижим имот, лична собственост на бившия съпруг, след прекратяване на брака му е действително и в случаите, когато то е служило за задоволяване жилищните нужди на съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца през време на брака. Доколкото с извършената сделка се влошават жилищните условия. при които ще бъдат децата след развода, трябва да се отбележи, че ако до 14.V.1999 г. децата са живеели в жилище на бащата-собственик на основание задължението на този родител да ги обезпечи с жилище и решението на съда по чл. 107 СК. то след разпореждането на бащата с него евентуално дължимият наем за ползваната от децата жилищна площ следва да се съобрази при определяне размера на дължимата им издръжка.


Между другото срещу един мой познат в момента е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 296, ал.2 от НК, затова, че с цел да попречи на изпълнението на съдебно решенеие е отчуждил имота си. Или по-конкретно - продал е семейното жилище след развода. Жилището си е лично негово, но на основание чл.107, ал.5 от СК е било предоставено на съпругата му до навършване на пълнолетие на детето им. Така че във връзка с това ще ми бъде приятно да чуя и ваши мнения по въпроса. Съставлява ли наистина това действие престъпление или не? Моето лично мнение е, че не съставлява престъпление.

Blagodaria vi za otgovora, az v sluchaya se yaviavam "blizka na edinia suprug" i ne priako zamesena v situaciata. No vuznamieriavam da prodam jilishteto oshte predi deloto da e prikljuchilo ( a to ne e zapochnalo , data e za sredata na meseca)