forum.lex.bg

Имам следния казус. Италианска гражданска, омъжена за италианец, по тяхното право е допустимо споразумение за разделност на имуществата и съответно съпрузите са избрали този режим като приложим за имущетсвените им отношения. Съпругата купува недвижим имот в България. Този имот става ли СИО според българското право и изобщо приложими ли са семейноправните последици на българския СК към тази сделка.
Моля ви за мнение.

Огледайте добре чл. 133 от СК /ал.2 и 3/. Мисля, четейки тези текстове, че е приложимо не българското, а националното право на двамата съпрузи, които, както разбирам, са с еднакво гражданство, т.е. имотът не е СИО, ако тяхното законодателство не го предвижда. Ал.3 се прилага не за уреждане статута на СИО, а само по отношение на разпоредителни сделки с имоти, придобити на територията на РБ. Така че не смятам, че имотът е СИО. Вие на какво мнение сте?

Абсолютно съм съгласна. СК се прилага когато поне един двамата, които са сключили брак, е български граджанин - тогава се прилагат разпоредбите на СК относно СИО. В този слючай - брака ще се прекрати по италианското законодателство, т.е. придобитият имот не е СИО

Много ви благодаря за мненията. Наистина и аз смятам, че законът е категоричен, като казва, че имуществените отношения между съпрузите се уреждат от отечествения закон на чужденците, ако са с общо гражданство. Българското право се прилага само по отношение на вещноправните последици на сделката, доколкото вещта се намира в България, но въобще не ми е ясно защо българският нотариус е заявил на бедната жена, че трябва да се яви със съпруга си, който да се подпише в нотариалния акт, иначе нямало да изповяда сделката.

Предполагам, че е имал предвид именно чл. 133, ал.3, относима към рапоредителните сделки, за които се прилага СК, когато имотът е на територията на РБ. В този случай разпореждането е по чл. 22, ал.2 от СК- разпореждането се извършва съвместно от съпрузите именно поради посочената правна норма.

не знам как е е имал предвид разпоредбата на чл.133, ал.3 СК, след като тя е отменена от 2005 г.

Ами навик сигурно, ако отношенията се развиват сега 8т.е. след 2005 г. / с нотариуса. Защо не порбвате да го убедите да приложи Кодексът на МЧП, в който си има специални разпоредби за имуществените отношения между съпрузи, чл.79, напр.? В крайна сметка имуществените отношения между тях се уреждат според правото, регламентиращо личните им отношения, а това определено не е българското право. Ако откаже следва все пак да се мотивира. Все пак изборност на нотариуси, когато става въпрос за сделка с имот, не е голяма, зависи от региона, ако нотариусите не са много трябва да се преговаря с тях вероятно. Но че имотът не е СИО е сигурно.

Не можах да го пратя наведнъж, извинявам се за което. Друго възможност за нотариуса е приложението на чл.133, ал.3, във вр. с чл.22 от СК при избор на приложим закон по време- може да е счел, че за разпореждането с имота се прилага правната норма, валидна към момента на сключването на брака. Абе какво е счел си е негова работа, само се опитвам да погледна от негова гледна точка, тъй като не пишете какви са мотивите му, пък може и той да не е изтъкнал такива. Пак най- вероятно е да се премине към възможност за убеждаване в противното, но за да се направи това все пак не е лошо да се знае от какви мотиви самият той изхожда.