forum.lex.bg

Скоро разбрах че сам осиновен и че съм имал брат и сестра който не познавам. Ако знае някои как и към кого мога да се обарна към кои инстанции и как да процедирам за да разбера кои са ми истинските родители,брат ми и сестра ми.

Наско, не прави тази глупост да си търсиш родителите! Те ако бяха стока, нямаше да те изоставят. Единственото мога да се съглася с теб, ако ги търсиш за да ги очистиш. Твоите родители са тези, които са те отгледали!
Отнасяй се с обич и уважение към тях!

nasko999, не прави тази глупост да слушаш Katincharov! Щом си решил и искаш да откриеш рождените си баща, майка и роднини по кръвна линия, аз те подкрепям. Всеки човек има само един рожден баща и една рождена майка и те са хората, които са го създали на света, на тях дължиш най-ценното благо - живота си. Не знаеш тяхната история, не знаеш самото начало на живота си, но си жив, и то на първо място благодарение на тяхната сексуална връзка. Разбира се, за твоята сигурност и живот са се грижили осиновителите ти и те са достойни хора! Но желанието ти да откриеш рода си не е израз на неблагодарност към осиновителите, а израз на твоя стремеж да откриеш истината за живота си.

СЕМЕЕН КОДЕКС
"Чл. 67б. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Осиновителите или навършилият пълнолетие осиновен, могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врати, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение.
(2) Решението на окръжния съд може да се обжалва по общия ред от лицата по ал. 1. "
Друг вариант е да се свържеш с Българска Асоциация "Осиновени и осиновители".

Наско, ако искаш ме слушай, ако искаш недей. Ето например Sarra е на друго мнение. Когато аз те съветвам,то е понеже съм на 53 години зрял мъж, който има пред очите си такива случаи. Имах приятел, който преди 20 години бе подчул, че е осиновен и когато ме попита му казах, че не съм чул такова нещо. Скрих от него. Той също се бе засилил да ги търси, но явно някой го бе разобличил. Едно момиче още ги търси, но е изпаднала в депресия, затворила се в себе си, не излиза никъде, не иска да говори с настоящите и родители. По-оправдано е да търсиш братчето и сестричето, но тези които са те изоставили НЕ! Лошото е, че винаги се намират такива "доброжелателии", които са ти казали....

Към питащия :
Обърни се към БАОО


http://www.baoo-bg.org/

Никой не може да избяга от ИСТИНАТА за себе си. Всеки осиновен рано или късно научава факта, че е осиновен. И той трябва да знае истината, за да намери корените си и за да продължи живота си. Никой не може да ти обещае, nasko999, че като намериш рождените си родители ще се почувстваш добре. Може би, даже ще си нещастен и фрустриран. Може би ще страдаш. Но това страдание ще те направи по-силен. Защото ти ще ЗНАЕШ истината, или може би - не, няма да я знаеш... Но ще си извървял пътя!
Поздрави, Katincharov!
Бъди здрав и щастлив, nasko999!

Решението да търсите биологичните си родители е изцяло ваше, но тези, които са ви осиновили и отгледали, са дали много повече от себе си за вас, отколкото тези, които са ви създали. Последните са били лишени от щастието да ви бъдат родители, и то по собствено желание. А ако ги намерите дали няма да изпитате разочарования. Дали изобщо си заслужава този жест.

Откриеш ли "истинските" си родители, разочарованието Ти е 100% гарантирано. То е като да четеш за влизане в ВУЗ, да изкараш 6 и някой тройкар, син на "червен" другар да го вкарат и ти да отпаднеш. Тръгваш да извървиш младежкия си път ентусиазиран и когато вече достигаш целта, поглеждаш че си стигнал ръба на пропастта. Ето как аз си представям начинанието ти. Търсиш и ги намираш. Но те имат твоето семейство-брат ти и сестра ти. Ти за тях си чужд, понеже не сте били през всичките тези години заедно. Непознати сте. Ще те поканят на обяд, представят братчето и сестричето и след това си отиваш огорчен. Понеже няма да бъдеш обгърнат с внимание от тези хора. Дори да са те създали ти си чужд за тях. И после дълго ще страдаш. Депресията ще бъде твой спътник докато не се разделите. Ами ако тя остане по-силна от теб и не те пусне! Тогава можеш да стигнеш до крайност - да си посегнеш!
Не си търси белята момче! Настоявам да ме послушаш, понеже знам какво ти говоря. Все пак, решението е твое. Да ти напомня една народна мъдрост: "Да би мирно седло, не би чудо видело"

"Преклонената главичка остра сабя не сече"
"По-нисък от тревата, по-тих от водата"
"Страх лозе пази"
"Който го е страх от мечки. да не ходи в гората" и т.н.
Ти решаваш, ти си на ход!

Чл.67б от СК визира случаите само когато осиновяването е пълно.
Питащият обаче не споменава какъв вид е осиновяването му. Ако все пак е непълно, той има право да търси информация за произхода си от Единната система за гражданска регистрация, след представяне на съответния документ. Справка не могат да му откажат, по простата причина, че като непълно-осиновен е наследник по закон и на биологичните си родители.

Katincharov написа:Наско, ако искаш ме слушай, ако искаш недей. Ето например Sarra е на друго мнение. Когато аз те съветвам,то е понеже съм на 53 години зрял мъж, който има пред очите си такива случаи. Имах приятел, който преди 20 години бе подчул, че е осиновен и когато ме попита му казах, че не съм чул такова нещо. Скрих от него. Той също се бе засилил да ги търси, но явно някой го бе разобличил. Едно момиче още ги търси, но е изпаднала в депресия, затворила се в себе си, не излиза никъде, не иска да говори с настоящите и родители. По-оправдано е да търсиш братчето и сестричето, но тези които са те изоставили НЕ! Лошото е, че винаги се намират такива "доброжелателии", които са ти казали....

"Той също се бе засилил да ги търси, но явно някой го бе разобличил."

Осиновеният не е престъпник, че някой да го разобличава..... , нямам думи.....

Май поне елементарна грамотност е необходима за да се пише по толкова значими въпроси, а не сляпа вяра в собствената правота, уважаеми Катинчаров.

nasko999 написа:Скоро разбрах че сам осиновен и че съм имал брат и сестра който не познавам. Ако знае някои как и към кого мога да се обарна към кои инстанции и как да процедирам за да разбера кои са ми истинските родители,брат ми и сестра ми.

Обществото не ти признава даже правото да откриеш кой си и да си наясно със своята идентичност.

ВСЕКИ осиновен преди да е осиновен е изоставен. Това, обаче, не се споменава никъде. Не е изгодно , може да наруши мира в душите на неособеномислещите хора.

Търсещият себе си осиновен е приравнен на черен неблагодарник и елементарен човек.

Срам ме е от писанията на Ревета.

Осиновяването е ПРОЦЕС, за жалост няма край болката.
Не е еднократен акт, който да завърши със захарно-розови цветове.

Ако нямате личен опит и професионална подготовка, моля не "стреляйте" по момчето!!!

Не стига, че обществото не му дава право да изживее болката си, ами и го поучава без прекъсване.

Осиновителите са хора изстрадали, не винаги са решили душевните си проблеми, а това не е особено благоприятно за крехките осиновени.

Както осиновените са получили нов пристан, така и осиновителите са получили безценен дар - дете, така, че не са много умни едностранните твърдения и клетви.

И аз мисля, че откриването на био-родителите няма да има на напълно щастлив край, но човекът има право да научи кой е и болката от разочарованието е по-малка от пропастта да не знаеш кой си и какво е станало.

Интересно нямаш ли си друга работа а си се захванал на Катинчаров да му пилиш онази работа. Сбъркал е и какво от това. Ти сигурно граматически си перфектен??? Ще погледна за твои грешки в края на работното време.

MekKyp написа:

krem_karamel написа:

Katincharov написа:Наско, ако искаш ме слушай, ако искаш недей. Ето например Sarra е на друго мнение. Когато аз те съветвам,то е понеже съм на 53 години зрял мъж, който има пред очите си такива случаи. Имах приятел, който преди 20 години бе подчул, че е осиновен и когато ме попита му казах, че не съм чул такова нещо. Скрих от него. Той също се бе засилил да ги търси, но явно някой го бе разубедил. Едно момиче още ги търси, но е изпаднала в депресия, затворила се в себе си, не излиза никъде, не иска да говори с настоящите и родители. По-оправдано е да търсиш братчето и сестричето, но тези които са те изоставили НЕ! Лошото е, че винаги се намират такива "доброжелателии", които са ти казали....

"Той също се бе засилил да ги търси, но явно някой го бе разобличил."

Осиновеният не е престъпник, че някой да го разобличава..... , нямам думи.....

Май поне елементарна грамотност е необходима за да се пише по толкова значими въпроси, а не сляпа вяра в собствената правота, уважаеми Катинчаров.

Ааааа, аз съм го копирала и ясно се вижда коя е думата : "РАЗОБЛИЧИЛ" е.

Явно после е редактирана на "Разубедил".

Вижте копирания от мен текст на Катинчаров !!!

Добре, че го копирах навреме ...

Вижте копирания от мен текст на Катинчаров !!!

Добре, че го копирах навреме ...[/quote]


ВИЖТЕ надписа за НАЛИЧИЕТО и ВРЕМЕТО на редакцията !
(направени от Катинчаров на собствения му постинг.)


Не може даже да се извини за простотията си и агресията към момчето, а му е необходимо да ми приписва грешка.

Не става, драги, не става !

nasko999 написа:Скоро разбрах че сам осиновен и че съм имал брат и сестра който не познавам. Ако знае някои как и към кого мога да се обарна към кои инстанции и как да процедирам за да разбера кои са ми истинските родители,брат ми и сестра ми.

Наско,


дори само поведението на Катинчаров и "Мек..." по повод тази "невинна" подмяна
на двете думи : "разобличил" и "разубедил"

и опита да ми се припише грешка

е май дооооооста показателна за това колко е разумно като четеш съвети да следиш зорко и какви хора ти ги дават.

krem_karamel написа:

Katincharov написа:Наско, ако искаш ме слушай, ако искаш недей. Ето например Sarra е на друго мнение. Когато аз те съветвам,то е понеже съм на 53 години зрял мъж, който има пред очите си такива случаи. Имах приятел, който преди 20 години бе подчул, че е осиновен и когато ме попита му казах, че не съм чул такова нещо. Скрих от него. Той също се бе засилил да ги търси, но явно някой го бе разобличил. Едно момиче още ги търси, но е изпаднала в депресия, затворила се в себе си, не излиза никъде, не иска да говори с настоящите и родители. По-оправдано е да търсиш братчето и сестричето, но тези които са те изоставили НЕ! Лошото е, че винаги се намират такива "доброжелатели", които са ти казали....

"Той също се бе засилил да ги търси, но явно някой го бе разобличил."

Осиновеният не е престъпник, че някой да го разобличава..... , нямам думи.....

Май поне елементарна грамотност е необходима за да се пише по толкова значими въпроси, а не сляпа вяра в собствената правота, уважаеми Катинчаров.

Извинявам се, че в бързането съм допуснал грешки и вместо разубедил съм написал разобличил. По принцип не проверявам какво съм написал, и е логично да сбъркам.
Вие неграмотен ли искате да ме изкарате Г-жо, /Г-н/ Крем_Карамел или не Ви харесва, че имам ясен поглед върху нещата? Позицията ми ясна и правилна! Трудно е да бъде разбрана от всеки.....

Имате нещо много по-опасно от обикновена граматическа неграмотност.

То е - елементарно и лишено от самокритичност мислене, поради което, в случая, дълбоката Ви убеденост, че имате право да раздавате мъдри съвети, без да сте осиновен или професионалист в тази сфера, се проявява като жестокост към момчето.

Ако не сте бил на неговото място или не сте дипломиран и опитен професионалист именно в тази сфера, не давайте оценки на ничие поведение.

Елементарщината Ви не Ви дава възможност да предугадите как ще се отрази ммнението Ви на търсещия съвет.

Кварталните чичковци, които поради липса на по-сериозно занятие в момента, дават съвети и са компетентни по всички въпроси, нека си ги дават за компотите, а не за човешката болка.

Наистина е интересен този феномен - за осиновяването всички са убедени, че имат правото да съветват, и то само да поучават осиновения как има право само на безкрайна благодарност.

Това, че е жертвата, на която дори не и се признава правото да изживее болката си, не се дава и дума да стане.


Ако ще съветвате непрофесионално - предпазвайте се да давате оценки, дайте добра дума.

Нищо лично, отговарям на това, което чета тук от Вас, г-н Катинчаров.

krem_karamel, не разбрах от какво точно сте се засрамили, но аз заставам плътно зад всяка своя дума. Не съм казала да не си търси биологичните родителите - напротив, това си е негово право и никой не може да му пречи. Не е неморално да разбереш кои са създателите ти, а ако и осиновителите ти съдействат, само тогава те биха се наричали Майка и Баща с Главна буква! Въпросът е дали е РАЗУМНО да го правиш - фактът че преди толкова години биологичните родители са се отказали от теб, няма ли да ти говори много? И какво трябва да очакваш от тях сега? Да те прегърнат и да поплачат на рамото ти, да ронят сълзи и да съжаляват за това, което са сторили? Ще ги приемеш ли? Съжалявам, ако съм нетактична, но колкото и сурово да звучи: те са направили своя избор като са оставили детето в дом!