forum.lex.bg

Колеги, честно срещана практика напоследък е ищците да твърдят, че не знаят адреса на ответника, нямат никаква връзка с него и т.н, като търсят призоваване на ответника по реда на чл.50, ал.1 ГПК и дори и да бъде назначен представител, не винаги той може обективно да свърши каквото и да било, защото няма връзка с ответника и се предоверява на твърдяното от ищеца или просто няма как да го оспори.
Та в един такъв случай се стига до развод-по принцип ответникът няма нищо против, вече не живеят заедно, но твърди че през въпросния период се е чувал по тел. с бившата си съпруга и тя дори не му е казала чисто човешки, че е завела дело за развод, като дори междувремено е успяла да го "убеди"да подпише декларация за напускане на детето на пределите на Република България, което е за доброто на детето и как скоро всички ще се съберат в чужбина. В същото време е знаела, че е пуснала молба за развод.
Та станалото, станало, този човек научава, че има влязло в сила решение по бракоразводно дело /от бившата си жена, която му заявява, че трябва да си плати издръжката по делото/ и се примирява с по-голяма част от решението, освен с това, че е осъден за издръжка за минало време, което го обижда много, тъй като твърди, че през това време детето е живяло при баба си и дядо си и той лично е превел по банков път немалка сума пари, дори повече от това, на което е осъден, като отделно е и закупил всичко необходимо за заминаването на детето при майката в чужбина.
Търсих нещо за което да се заловя в случай, че нямам възможност да обжалвам решението, то по делото по данни на ответника е станала голяма каша, та се надявам да се заловя за нещо.
Но въпросът е може ли да се търси някаква отговорност / в случай, че не можем да съборим решението и то си остане в сила/ за лъжите, които са изтъкнати в исковата молба от ищцата-че не й плащана издръжка/все пак разполагамес писмени документи за противното/. Аз се чудех за чл.3 ГПК доколко важи и друго-как ли пък ще искаме изпълнение на влязлото в сила решение, та бащата поне да си вижда детето през лятото, щом детето е в чужбина/ но в рамките на ЕС/, дали съдия-изпълнител има правомощия да ни помогне поне да се виждат през лятото.
Всяка помощ е полезна!

182 ал.2 НК Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняването на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.
ал.3 Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Що се касае до правомощието на съдебния изпълнител- предаването на деца или контактите с деца не са изрично уредени в закона, но се образуват и изпълнават такива дела. Изпълняват се като при предаване на вещи. Особеното е, че когато е присъдено право на свиждане на един родител с детето, се счита, че това е направено от съда не в интерес на родителя, а на детето. Изхождайки от тази логика, би трябвало действията да не се извършват така, че да нарушат интересите на детето или по някакъв начин да го притеснят. Ако детето не желае да види родителя или не иска да иде при него и това се покаже по много очевиден начин, тогава изпълнението се отказва като се описва всичко в специален протокол. Т.е. детето не се предава насила, ако не желае или ако се стресира от присъствието на съответния родител. Ако например детето е присъдено на единия родител, а се намира при другия и при изпълнението не иска да отиде при този, в полза на когото са присъдени родителските права, това се описва в протокол и може да служи като основание за иск за промяна на родителските права.

И аз така мисля за наказателната отговорност-не ми се вижда вероятно някой да се ангажира, като знам как работи прокуратурата.
По принцип съставът е чист-детето живее при баба, която по делото е заявила: "бащата не е плащал никаква издръжка" , а той лично й е превеждал парите-на бабата, не на майката.
Та за мен си е чисто доказано лъжествидетелстване, какво повече от това, а и няма как да се измъкне, освен да твърди, че парите са били за нещо друго.
Иска ми се обаче да има прокурор, който да се захване с това, а не съм сигурен, че е така.