Страница 1 от 1

неподеляемо жилище

МнениеПубликувано на: 02 Мар 2007, 14:40
от Desi_80
Здравейте! Може ли някой да ми отговори на въпроса: Предпоставките за неподеляемо жилище по чл. 288 ал. 2 ГПК, отнасят ли се, когато от брака има повече от едно дете. т.е. при развод съда може ли да възложи упражняването на родителски права от единият съпруг върху едното , и упражняването на същите от другият съпруг върху другото дете . В този случай ще отговаря ли всеки от съпрузите на предпоставките за възлагане на неподеляемо жилище - бивша СИО, прекратена с развод ? Ще бъда благодарна ако някой ми изясни ситуацията

МнениеПубликувано на: 02 Мар 2007, 15:01
от titin
Колега, въпросът ви не е много ясен, но ще се опитам да ви насоча. Има едно ТР 1/19.05.2004 на ВСК-
точка 4. 4. С изменената редакция на чл. 288, ал. 2 ГПК (обн., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) са уредени две хипотези за възлагане в дял на неподеляемо жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност - когато собствеността възниква поради смърт на единия съпруг или при развод на страните.
С чл. 288, ал. 2 ГПК законодателят урежда възможността един от бившите съпрузи да получи възлагане и изкупи съсобствения жилищен недвижим имот във втората фаза на делбата ако: 1) жилището е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод; 2) на претендиращия възлагане съпруг е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака и 3) същият не притежава друго жилище. Условията на закона са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие.
Ако при прекратяването на брака поради развод брачният съд е предоставил упражняването на родителски права на всеки от родителите, при две или повече родени от брака деца, и всеки един от бившите съпрузи има заявена възлагателна претенция и не притежава друг жилищен имот, следва, че и двамата бивши съпрузи отговарят на условията на закона. В действащата хипотеза на чл. 288, ал. 2 ГПК съдът не разполага с компетентността за преценка и избор на кого от претендиращите съделители да възложи имота поради липса на законова основа за това. Нормата на чл. 288, ал. 2 ГПК въвежда изключение от общия принцип, заложен в чл. 288, ал. 1 ГПК, явяващо се привилегия в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Новата редакция на чл. 288, ал. 2 ГПК не възпроизвежда отменената норма на чл. 288, ал. З ГПК, (обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г.), уреждаща възможността за възлагане на неподеляем жилищен имот от съда с оглед критерия "най-голяма жилищна нужда". С разясненията на Т. р. 67/85 ОСГК ВС преценката на този релативно формулиран законов критерий бе предоставена на съда по извършване на делбата. Действащият чл. 288, ал. 2 ГПК (обн., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) не допуска каквато и да е преценка извън законовите изисквания като основание за предпочитание на единия съпруг. Ако и двамата бивши съпрузи отговарят на условията на закона, то претенцията на нито един от тях не може да бъде уважена поради липса на законова база за преценка на конкуриращите основания. Делбата следва да се извърши чрез изнасяне имота на публична продан.
5. В делбения процес всяка страна-съсобственик реализира своето потестативно субективно право за ликвидирането на една спорна съсобственост и превръщането й в индивидуална собственост. Във втората фаза на делбата всеки съсобственик има възможността да заяви искане за възлагане по чл. 288, ал. 2 или ал. З ГПК, ако делбеният имот е жилищен и неподеляем. Преценката за наличие на фактите и тяхното подвеждане под конкретна правна норма за уважаване на заявената претенция се разглежда от съда след приключване на устните състезания. Съдът взема под внимание всички онези правнорелевантни за претендираното право факти, включително и тези, настъпили след предявяване на иска, но от значение за спорното право - чл. 188, ал. З ГПК.
Меродавен момент за преценка на факта на непълнолетието на родените от брака деца следва да бъде приключване устните състезания в първата инстанция, Първоинстанционният съд е този, който постановява съдебния акт по извършване на делбата и в рамките на правомощията му по чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК прави преценка за наличие на законовите условия по чл. 288, ал. 2 ГПК. Въззивната инстанция провежда самостоятелно съдебно дирене, преценка на фактите и основателността на претендираното право като необходим и обуславящ етап за осъществяване на контролните си функции по преценка на крайния правен резултат - по арг. от чл. 208 ГПК. След като въззивната инстанция следва да да преценява материалноправната законосъобразност на акта на първата инстанция за наличие на правнорелевантните факти към приключване на устните състезания, именно към този момент следва роденото от брака на страните дете да е непълнолетно, т. е. да не е навършило 18-годишна възраст. Разпоредбата на чл. 188, ал. З ГПК, задължаваща инстанцията по същество да цени и настъпилите след предявяване на иска факти, не може да намери приложение по отношение факта на настъпване на пълнолетието на роденото от брака дете във въззивната инстанция, тъй като при тази хипотеза се касае до обективно настъпващ, предварително известен за страните факт от категорията на юридическите събития, а не до волево действие на страните или трети лица.
Тоест: Ако двамата бивши съпрузи отговарят на условията на чл. 288, ал. 2 ГПК, претенцията на нито един от тях не може да бъде уважена. Нормата на чл. 288, ал. 2 ГПК в действащата редакция на закона не допуска конкуренция на възлагателните претенции.
Обявява за загубило сила Т. р. 67/85 ОСГК ВС.
5. Непълнолетието на родените от брака деца като юридически факт и материалноправна предпоставка за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК следва да е налице към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция.
6. Съдът може да извършва възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК в полза на бивш съпруг, когато същият упражнява правата по чл. 128, ал. З СК. Дано да съм Ви бил полезен. :D

МнениеПубликувано на: 02 Мар 2007, 16:48
от Desi_80
Благодаря ти Titin за бързият и изчерпателен отговор ! Явно си запознат с казуса след като ми отговори и ,на въпросите които не бях написала :wink: