имена на бебе при раждане
Публикувано на:
06 Мар 2007, 16:30
от balon4e
Здравейте,
порових се дали не е отговаряно вече на подобен въпрос, но не намерих за това моля за отговор.
Когато биолог. баща не иска да припознае дете и не си дава имената, може ли детето да вземе бащино и фамилно на майката, а бащата да се впише като неизвестен.
След това биолог. баща има ли права над детето и майката се води "самотна" нали.
Сиреч майката поема изцяло отговорността за детето си по отношение на отглеждане, детски заведения, пътувания в чужбина и т.н.
Благодаря предварително на всички, които ще ми помогнат
Публикувано на:
07 Мар 2007, 10:53
от marter
Раздел II
Имена на българските граждани
Чл. 12. (1) Собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане.
(2) Ако двамата родители не са постигнали съгласие за името, длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от родителите.
(3) Ако родителите не посочат име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая.
(4) Ако избраното име на детето е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ, длъжностното лице има право да откаже вписването му в акта за раждане, като приложи разпоредбите на ал. 2 и 3.
Чл. 13. (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.
Чл. 14. (1) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.
(2) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Фамилното име при сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс.
(3) Децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име.
(4) Когато едно лице е известно в обществото с псевдоним, същото лице може по решение на съда да прибави псевдонима към своето име.
Чл. 15. (1) Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща.
(2) В случаите по ал. 1 със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. В този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката. Чл. 16. (1) Името на детето, припознато след съставянето на акта за раждане, се определя по реда на този закон.
(2) Името на дете, произходът на което е установен по съдебен ред, се определя от съда по реда на този закон.
Чл. 17. Името на дете, родителите на което не са известни, се определя от длъжностното лице.
Чл. 18. (1) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При осиновяване собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, за промяна на собственото име се иска и неговото съгласие.
(2) (Нова, ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя по реда на този закон.
(3) (Нова, ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При непълно осиновяване бащиното и фамилното име могат да се променят по решение на съда при желание на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, се иска и неговото съгласие.
(4) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването.
Чл. 19. (1) Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
(2) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Лице, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на бързите производства по Гражданския процесуален кодекс. Тези производства се освобождават от държавни такси.
(3) (Отм., ДВ, бр. 28 от 2001 г.).
(4) (Отм., ДВ, бр. 28 от 2001 г.).
(5) (Отм., ДВ, бр. 28 от 2001 г.).
(6) (Отм., ДВ, бр. 28 от 2001 г.).
Чл. 19а. (Нов, ДВ, бр. 28 от 2001 г.)
(1) Българските граждани, на които принудително са променени имената, могат по свое желание да възстановят предишните си имена.
(2) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Възстановяването на имената по ал. 1 се извършва с решение на длъжностното лице по гражданското състояние по писмено заявление на молителя след нотариална заверка на подписа му. Решението на длъжностното лице подлежи на обжалване от заинтересуваните лица и от прокурора по реда на Административнопроцесуалния кодекс..
(3) По реда на ал. 2 мегат да се възстановят или променят имената на непълнолетни, ако имената на техните родители или на единия от тях са принудително променени. Заявлението в този случай се подава от двамата родители или настойниците. При разногласие между родителите или настойниците спорът се решава от районния съд.
(4) По реда на ал. 2 могат да променят имената си и българските граждани, родени след като имената на техните родители или на един от тях са били принудително променени, а имената на техните непълнолетни деца могат да се променят по реда на ал. 3.
Чл. 20. При придобиване или възстановяване на българско гражданство лице от български произход, ако желае, може да приеме бащино или фамилно име с наставка -ов или -ев и окончание според пола му, както и да побългари собственото си име. Тези изменения в имената се отразяват в указа на президента на Република България, с който придобиват или възстановяват българското си гражданство.
Чл. 21. (Отм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.).
Публикувано на:
07 Мар 2007, 13:39
от balon4e
Благодаря ти marter беше много изчерпателно и полезно за мен.
Лек ден
Публикувано на:
15 Мар 2007, 14:11
от aleks84
Балонче, не знам какво предпочита майката, но имай предвид, че ако желае тя може да "принуди" бащата да признае детето - чрез иск за установяване произход от бащата, в 3 год. срок от раждането. Това означава право на издръжка, колкото и малка да е тя, както и право на наследяване (бог да го поживи таткото, не че му мисля лошото).
Публикувано на:
15 Мар 2007, 16:14
от balon4e
Благодаря и на теб aleks84.
Обмисляхме и този вариант, но тя реши че няма смисъл да си създава излишни главоболия с разни декларации, съгласия и други подобни, който ще са необходими от него през по - голямата част от живота на нея и детето и.
Той не го иска и по-добре е така да си остане.
Насила хубост не става.
Публикувано на:
15 Мар 2007, 19:00
от ostin
Балонче, наистина с неизвестен баща, който не си иска детето, за майката е по-добре. Вярно че по-добре е да го няма, но времената се променят. Сега майката мисли така, но след време, когато детето порастне и почне да пита "защо в акта му за раждане пише баща "неизвестен". какъв ще е отговора? Детето има право да се чувства конфортно в бъдещия си живот, а не да живее с понижено самочувствие.
Публикувано на:
16 Мар 2007, 12:23
от balon4e
Здравейте отново
Да, темата е много болезнена и правилно или най-добро решение няма или е много трудно да се намери.
Мисля, че доста жени са се сблъскали с този проблем и са го решили по някакъв начин.
Майката е много привлекателна и интелигентна жена и ме притеснява по-скоро факта, че ако сега тя позволи биологичния баща да си даде името без той да го желае, /защото той не е чак такъв изрод и ще се съгласи, но само на това без други ангажименти/.
На един по-късен етап когато мойта приятелка си намери, а тя ще намери-истински мъж до себе си-биологичния "татко" реши, че той има права над детето и им се набърка в живота...
Тогава за дедето ще баде много по травмиращо отколкото това да попита и да му се обясни за татко му.
Въпреки че и тази ситуация е малко тъпа .
Бе незнам според мен е по-добре от законова гледна точка всичко да е максимално опростено и само този, които наистина отглежда детето и му пука за него да има пълните права върху него във всяко едно отношение.
Моя баща като е известен та голяма работа . Никога не съм го виждала нито той мен. И ей ме на жива и здрава съм и с добро самочувствие
според мен.
Благодаря Ви много за това че сте съпричастни към приблемите на българските майки.
Малко поразмихме темата, но все пак се надявам да не ни се сърдят много останалата част от аудиторията тук