Кара ме да мисля така фактът, че "предприятие" имаме, когато го притежава търговец. Търговското качество и извършваната търговска дейност на притежателя прави от сбора от "права, задължения и фактически отношения" - предприятие.
Вярно е, че обикновено между смъртта на търговеца и това прехвърляне ще е изминало съвсем малко време, което позволява да се запази самата дейност, каквато си е била, но... мисля, че все пак водещо е качеството на притежателя.
Иначе на наследника може и след десет години да вземе да му хрумне да продаде наследеното търговско предприятие. Може ли да го направи и търговско предприятие ли ще бъде това?
А не мисля, че водещ критерий следва да бъде например дали починалият вече е формално заличен от търговския регистър, или не. Със смъртта си той престава да съществува - търговец вече няма. Другото е техническа подробност.
За наследниците е предвидено да могат да поемат предприятието. Друг вид прехвърляне при смъртта на едноличен търговец обаче не е специално предвиден.
Търговец е лицето, което е отчуждител по сделката по чл. 15 от ТЗ. Вижда се и от чл. 16
- "Прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър едновременно
по делото на отчуждителя и на правоприемника". А отчуждител не е починалият ЕТ, отчуждител е наследникът.
Последният абзац е с леко намигване към думите "такова нещо не пише в ТЗ".