Първо това с другарю ще е било по соц време тогава нямаше закони свързани с дискриминацията
Второ да сложим край на спора
Решение № 1061 от 31.01.2007 г. на ВАС по адм. д. № 6170/2006 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова
чл. 85, ал. 1 СК
-------------------------
Производството по делото е образувано на основание чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 5, т. 1, във връзка с чл. 23 от Закона за Върховния административен съд.
Подадена е жалба от Ана Райчева Димчева от гр. София срещу нормата на чл. 1 от Постановление № 38/1985 година на Министерския съвет, с която се определя таван от 80 лева месечна издръжка на ненавършилите пълнолетие деца по чл. 85, ал. 1 от Семейния кодекс (СК). В жалбата се навеждат доводи за противоречие на посочената разпоредба с нормите на чл. 14, чл. 46, ал. 1 и чл. 47 от Конституцията на Република България, чл. 10, ал. 1 и 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) и чл. 27 от Конвенцията за правата на детето.
Ответникът - Министерският съвет на Република България, е депозирал писмено становище, в което обосновава неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното:
От установения в чл. 4, ал. 1 на Конституцията на Република България основополагащ принцип за законност, произтича изискването всички нормативни актове да са конституционносъобразни и законосъобразни. Гаранция за спазването на този принцип е регламентираната с чл. 120, ал. 2 от КРБ правна възможност гражданите и юридическите лица да обжалват пред съдилищата всички административни актове - нормативни, общи и индивидуални, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. В случая предмет на съдебния контрол за законосъобразност визира подзаконов нормативен акт, с неограничен кръг адресати, поради което правен интерес от обжалването му имат всички физически и юридически лица, които считат, че актът противоречи на норми от по-висок ранг, без да е необходимо жалбоподателката да доказва наличието на пряк и личен интерес от конкретно засегнати материални права. Подаването на жалба срещу нормативен акт, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗВАС, не е ограничено със срок, с оглед на което настоящата жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С ПМС № 38/1.07.1985 год. на Министерският съвет са установени границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца по чл. 85, ал. 1 от СК и са изменени ведомствените тарифи № 1 и 3. Съгласно чл. 1 от МПС № 38/1985 г. (изм. - ДВ, бр. 27 от 1991 г., бр. 5 от 1999 г., бр. 117 от 2002 г.) размерът на месечната издръжка, която родител дължи на ненавършило пълнолетие дете, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя в абсолютно число в границите от 30 до 80 лева.
Министерският съвет на Република България е административният орган, компетентен да издаде обжалваното постановление, съгласно чл. 6, т. 2 от Закона за нормативните актове. Налице е законова делегация за издаване на ПМС № 38/1985 година, дадена с разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от СК, съгласно който размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя, в граници, установени от Министерския съвет. С така дадената уредба в СК, изцяло в правомощията на МС е да определи минималния и максимален размер на издръжката. В този смисъл разпоредбата на чл. 1 от обжалваното постановление не противоречи на чл. 85, ал. 1 от СК. В ал. 2 на чл. 85 от СК е предвидена възможност съдът да определи издръжка под установения минимум, когато: 1. детето се намира на държавна издръжка; 2. други важни обстоятелства налагат това, а ал. 3 на чл. 85 на СК предвижда възможност за съда да определи издръжка и над установения максимален размер, когато трябва да бъдат задоволени изключителни нужди на детето и родителят може да я дава без особени затруднения. При тази нормативна уредба, съдът не е обвързан от определените минимални и максимални размери и оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Твърди се, че чл. 1 от постановлението противоречи на разпоредбите на чл. 14 от Конституцията на РБългария, който гласи че "семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото". Конституционно провъзгласената защита на децата не е пряко свързана с т. 1 от цитираното постановление, поради което не може да бъде констатирано противоречие с конституционната норма.
Що се касае до доводите за противоречие на т. 1 от ПМС № 38 с разпоредбите на чл. 46, ал. 2 от Конституцията (според който съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството) и чл. 47 от Конституцията, който урежда правата и задълженията за родителите и на държавата пир отглеждането и възпитанието на децата, тези разпоредби също не създават конкретни задължения по дължимата издръжка на родителите, с оглед на което не може да бъде прието противоречие на чл. 1 от обжалваното постановление с тях. Напротив, ПМС № 38 и в частност разпоредбата на чл. 1 е издадено с цел регулиране на задълженията на родителите и на държавата при отказ да участвуват в престиране на издръжка на родените от брака непълнолетни деца.
Доколкото жалбоподателката се позовава на Конвенцията за правата на детето, разпоредбата както на чл. 85 от СК, така и на чл. 1 от ПМС № 38 от 1985 г. изцяло е съобразена с духа на чл. 27, ал. 2 от нея, доколкото се предвижда, че родител (родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето.
Съображенията, които се излагат в жалбата и в писмената защита на жалбоподателката касаят не законосъобразността на обжалваната норма, а са свързани с необходимия жизнен стандарт в страната и разходите, необходими за отглеждането и възпитанието на децата. Сравняването на разходите и издръжката на деца, които са определени от държавата за обезпечаване на дейностите по медикосоциалните грижи за деца и на децата, които имат родители, дължащи им издръжка не е относимо към казуса, тъй като не касае законосъобразността на обжалваната норма. Тези доводи са относими единствено към средствата, които държавата отделя чрез държавния бюджет за децата със специални нужди и децата, лишени от родителски грижи, но конституционното задължение на родителите да полагат необходимите грижи за отглеждането и възпитанието на децата си не може да бъде заместено със задължения на държавата, която само подпомага родителите.
Правят се оплаквания и за противоречие на чл. 1 с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), които също са неоснователни. В ал. 1 на чл. 10 от ЗЗД е предвидено правото на закрила на всяко дете за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и защита на неговите права и интереси, а ал. 2 не допуска никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждение или наличие на увреждане. Обжалваната разпоредба на чл. 1 от ПМС № 38 е неотносима към така защитените права на детето, и по никакъв начин не ограничава или нарушава тези права. Поради това не е налице и противоречие на подзаконовата норма с нормата на чл. 10 от ЗЗД.
Предвид на изложеното, жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на Ана Райчева Димчева от град София срещу чл. 1 от Постановление № 38/1985 година на Министерския съвет.
Решението не подлежи на обжалване.