forum.lex.bg

Здравейте, имаме следната ситуация: съпругът е закупил имот с ипотечен кредит преди брака и след развода на съпругата е дадено право на ползване на имота до навършване на пълнолетие на детето.

Въпросът ми е: ако съпругът спре да изплаща вноските по кредита, банката има ли право да продаде жилището и да възстанови погасената част от кредита на съпруга - както си е редно според ипотеката. При това положение съпругата губи ли правото на ползване върху вече продадения от банката имот и може ли да има някави претенции? С други думи кой по закон е с предимство - банката с това че има ипотека или съпругата с правото си на ползване?

За съпругът в случая е ясно че никой не може да му забрани да остане без пари и да спре да си внася вноските по кредита

Банката има право по образувано изпълнително производство да иска изнасянето на имота на публична продан за удовлетворяване на претенцията си по издаден изпълнителен лист, съвсем друг обаче е въпроса кой ще купи имот, който съгласно съдебно решение е предоставено за ползване на майката до навършване на пълнолетие на децата. Купувачът ще е обвързан от съдебното решение, като в случая той може да претендира обезщетение в размера месечния наем за този период.

Според мен при публична продан имотът се купува чист от всякакви тежести, така че родителят и децата ще отидат на улицата, което е повече от аморално и не знам защо се задават такива въпроси.

Не, при публична продан имотът се купува чист само от възбрани и ипотеки. Не и от другите тежести.

Но има нещо друго. Доколкото знам, съществува мнение - дори и несправедливо да изглежда, - че правата на ползващия жилището бивш съпруг могат да се противопоставят само на дотогавашния собственик (бивш съпруг или негови близки), а не на всяко лице, което е придобило имота от него. Т.е. че то е само едно облигационно право към бившия или близките, а не нещо подобно на вещно право. Затова впрочем и не подлежи на вписване.
По този начин правата на родителя (по-скоро родителката) с децата остават доста незащитени, но...

Дали има някакви текстове в закона които могат да дадат повече яснота по въпроса?

pbpb2 написа: Здравейте, имаме следната ситуация: съпругът е закупил имот с ипотечен кредит преди брака и след развода на съпругата е дадено право на ползване на имота до навършване на пълнолетие на детето.

Въпросът ми е: ако съпругът спре да изплаща вноските по кредита, банката има ли право да продаде жилището и да възстанови погасената част от кредита на съпруга - както си е редно според ипотеката. При това положение съпругата губи ли правото на ползване върху вече продадения от банката имот и може ли да има някави претенции? С други думи кой по закон е с предимство - банката с това че има ипотека или съпругата с правото си на ползване?

За съпругът в случая е ясно че никой не може да му забрани да остане без пари и да спре да си внася вноските по кредита

Здравейте,

За да не повтарям, ще си позволя да цитирам отговорът, който отговаря на обективната истина, а именно:

Never написа:Банката има право по образува изпълнително производство да иска изнасянето на имота на публична продан за удовлетворяване на претенцията си по издаден изпълнителен лист, съвсем друг обаче е въпроса кой ще купи имот, който съгласно съдебно решение е предоставено за ползване на майката до навършване на пълнолетие на децата. Купувачът ще е обвързан от съдебното решение, като в случая той може да претендира обезщетение в размера месечния наем за този период.:

В този казус е интересен следния момент:

Решението, с което се предоставя ползването на семейното жилище не подлежи на вписване / справка ЗС и ПВп/. С това решение обаче, фактически се постига резултатът както при учредяване на право на ползване - на определено лице се предоставя за ползване определен имот. В тази връзка предоставянето на правото на позлване на семейното жилище чрез администраране от съда на тези отношения се въвежда едно изключение от общото правило от необходимост на вписването, когато се учредяват определени вещни права върху недвижими имоти. Още нещо - Съпругата / това е най-често срещания случай / , не се приема за типичния позлвател по смисъла на ЗС. В тази връзка тя и не дължи заплащането на данъци. Това е още едно изклчение от общо установеното правило. В конкретния случай, водещ мотив на законодателя според мен е бил да предостави възможност на децата да бъдат отгледани при нормални битови условия, което ще спомогне за тяхното физическо, емоционално, умствено развитие.


УСПЕХ !

Колега Монтескьо, моля само като цитирате, да цитирате правилно, защото леко сте поразменили лицата, написали цитираното от Вас.

Never написа:Колега Монтескьо, моля само като цитирате, да цитирате правилно, защото леко сте поразменили лицата, написали цитираното от Вас.

Здравейте,

Коригирах цитатите.


УСПЕХ !

Колега Монтескьо, напълно споделям и мнението Ви в коментара, който сте направили.Определено такава е идеята. Нека си представим следната хипотеза, ако примерно решението на съда е непротивнопоставимо на приобретателя на жилището. Съпругът примерно ако иска да заобиколи изпълнението на съдебното решение и продаде имота на друго лице, което поиска като собственик да бъдат изведени от жилището децата с родителя на който е предоставено упражняването на родителските права и в последствие съпругът го придобие отново, няма ли да е налице заобикаляне на закона или злоупотреба с право. Чисто хипотетично развивам тази хипотеза, за да поразмишляваме върху поставения въпрос. Интересно ми е да видя мнения на колеги тук във форума.

На първо място " правото на ползване на семейното жилище, което се предоставя от съда по реда на спорната съдебна администратиця не е еднозначно, равносилно, идентично, равнопоставимо, на учредяването на ограниченото вещно право на ползване. Първото е право, което е установено в СК. Второто е изрично ограничено вещно право посочено в ЗС. Следователно различита между тях са големи, но целеният резултат, ефектът е почти идентичен. За това говорих по-рано и не е нужно да го повтарям. Нещо повече налице е още една съществена отлика - правото на ползване е върху точно определена от самия законодател вещ - семейното жилище. Обратно - ограниченото вещно право на ползване може да се учреди за различни по вида и рода си вещи. На трето място, но не по важност е и императивната новела, закрепена в законовата разпоредба на чл.107 ал.5 СК. Това е правилото и единствената хипотеза, когато това право предоставено , а не учредено от съда, се прекратява преди да изтече срокът, за който е дадено. Не на последно място, тезата ти би издържала, ако беше указано, че исковата молба за развод, с която се иска предоставяне на семейното жилище, се вписва, а както знаем това не е така.

Следователно Видно от изложението по-горе а и от нормативната база, за мен се налага изводът, че правото на ползване на семейното жилище, е противопоставимо на собственика на имота, независимо от извършените промени в титула на собственост, докато се сбъдне условието, при което това право ще се погаси.

УСПЕХ !

Аз пък без сложни приказки искам да повторя, че съществува и другото мнение, за което писах по-горе. Съвсем не казвам, че е единствено правилното, но явно и то си има своите основания.

Безспорно, казусът е безкрайно интересен,

търсейки някаква практика по този повод, намерих следното решение на ВКС, което лично за мен представлява противоречие :

Според чл. 23 от Семейния кодекс, когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласие на другия съпруг. Ако липсва съгласие, разпореждането може да се извърши с разрешение на районния съд, само ако се установи, че е е във вреда на децата и семейството. Това изискване е гаранция срещу накърняване интересите на семейството.
С правилото на чл. 23 СК се ограничава правото на лична собственост и затова то не може да се тълкува разширително. Недействителни са само договорите които законът обявява за такива. Разпореждането с недвижим имот, лична собственост на бившия съпруг, след прекратяване на брака му е действително и в случаите, когато то е служило за задоволяване жилищните нужди на съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца през време на брака. Доколкото с извършената сделка се влошават жилищните условия, при които ще бъдат децата след развода, трябва да се отбележи, че ако до 14.05.1999 г. децата са живеели в жилище на бащата-собственик на основани е задължението на този родител да ги обезпечи с жилище и решението на съда по чл. 107 СК, то след разпореждането на бащата с него евентуално дължимият наем за ползваната от децата жилищна площ следва да се съобрази при определяне размера на дължимата им издръжка.

т.е. дали става въпрос за наема, който биха заплащали бившата му съпруга и децата му на новите собственици на имота, или наема в новото жилище, което ще наемат, поради непротивопоставимостта на установеното им право със съдебно решение да ползват имота.

Ще се радвам, ако дадете тълкуванието си колеги, възможно е отговорът да е очевиден, но на мен да ми убягва.

Освен това в темата доста се говори дали при евентуална публична продан правата на ползвателите могат да се противопоставят на бъдещите купувачи на имота. Мен лично ме тревожи повече, дали правата им могат да се противопоставят на банката, като ще е интересно да се изясни не само как са защитени интересите на децата, но и на банковата институция. Та, банката отпуска ипотечен кредит срещу надлежно обезпечение- първа по ред ипотека в полза на банката, обезпечение, което е годно да погаси при неизпълнение задължението на кредитополучателя, в договора за банков кредит най- вероятно е вписано " да не обременява, отчуждава обезпечението............да извършва действия, които биха намалили стойността му- надали това е забрана да се разведе разбира се. Та имайки предвид един основополагащ принцип в гражданското право "Първият по време е първи по право"/ съжалявам но не ми се получава на латински/, защо ще следва да се ограничава правото на банката да се удовлетвори от едно ГОДНО обезпечение, каквото е било то към момента на отпускане на кредита.

Кой би трябвало да реши кои обществени отношения са по- значими- облигационните създадени по - отрано или семейните, създадени в последствие.

Съжалявам колеги, но поради гореизложеното ми е трудно да дам еднозначен отговор на поставения казус, но ще следя темата с интерес.

irina_van написа:... дали става въпрос за наема, който биха заплащали бившата му съпруга и децата му на новите собственици на имота, или наема в новото жилище, което ще наемат, поради непротивопоставимостта на установеното им право със съдебно решение да ползват имота.

Второто според мен. В новото жилище. И ако правилно разбирам цитираното решение, то застъпва мнението, за което говорех.