forum.lex.bg

Моля за помощ относно промяна на детско име (бащино и фамилно). След развод, при получаване на родителски права от майката, и възвръщане на моминското име какъв е юридическия казус и изобщо възможността дете и майка да имат еднакви фамилни имена. Предварително благодаря за отговорите.

Имена на българските граждани (из ЗГР)

Чл. 12. (1) Собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане.
(2) Ако двамата родители не са постигнали съгласие за името, длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от родителите.

(3) Ако родителите не посочат име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая.

(4) Ако избраното име на детето е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ, длъжностното лице има право да откаже вписването му в акта за раждане, като приложи разпоредбите на ал. 2 и 3.




Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.



Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Фамилното име при сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс.

(3) Децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име.

(4) Когато едно лице е известно в обществото с псевдоним, същото лице може по решение на съда да прибави псевдонима към своето име.
(Ако може да се докаже със свидетели, че детето Ви е известно с тези три имена в обществото... ).
Чл. 15. (1) Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща.
(2) В случаите по ал. 1 със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. В този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката.



Чл. 16. (1) Името на детето, припознато след съставянето на акта за раждане, се определя по реда на този закон.
(2) Името на дете, произходът на което е установен по съдебен ред, се определя от съда по реда на този закон.



Чл. 17. Името на дете, родителите на което не са известни, се определя от длъжностното лице.



Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При осиновяване собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, за промяна на собственото име се иска и неговото съгласие.
(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя по реда на този закон.

(3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При непълно осиновяване бащиното и фамилното име могат да се променят по решение на съда при желание на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, се иска и неговото съгласие.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването.




Чл. 19. (1) Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Лице, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на бързите производства по Гражданския процесуален кодекс. Тези производства се освобождават от държавни такси.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., в сила от 01.07.2001 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., в сила от 01.07.2001 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., в сила от 01.07.2001 г.)

(6) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., в сила от 01.07.2001 г.)




Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2001 г., в сила от 01.07.2001 г.) (1) Българските граждани, на които принудително са променени имената, могат по свое желание да възстановят предишните си имена.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Възстановяването на имената по ал. 1 се извършва с решение на длъжностното лице по гражданското състояние по писмено заявление на молителя след нотариална заверка на подписа му. Решението на длъжностното лице подлежи на обжалване от заинтересуваните лица и от прокурора по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) По реда на ал. 2 могат да се възстановят или променят имената на непълнолетни, ако имената на техните родители или на единия от тях са принудително променени. Заявлението в този случай се подава от двамата родители или настойниците. При разногласие между родителите или настойниците спорът се решава от районния съд.

(4) По реда на ал. 2 могат да променят имената си и българските граждани, родени след като имената на техните родители или на един от тях са били принудително променени, а имената на техните непълнолетни деца могат да се променят по реда на ал. 3.



Чл. 20. При придобиване или възстановяване на българско гражданство лице от български произход, ако желае, може да приеме бащино или фамилно име с наставка -ов или -ев и окончание според пола му, както и да побългари собственото си име. Тези изменения в имената се отразяват в указа на президента на Република България, с който придобиват или възстановяват българското си гражданство.

Фактът, че сте разведена със съпруга си не означава, че това важи и за детето. То си има установен произход както от Вас, така и от баща си и този произход не е оспорен. Неговите имена, бащино и фамилно, са определени по закон като начин на образуване, за разлика от собственото име.
Или с две думи- детето си остава дете на баща си, независимо от неразбориите между него и майка му.

Може да му смените имената, ако докажете, че друг е баща на детето или че просто този баща не е биологичен родител, но добре ли е да го оставите без баща а и ще загубите издръжката. Друг ред не се сещам.

колеги, тука става дума и за морал. Не може да се оспорва бащинство своеволно- даже и римляните не са го правили, а всички сме чували за техния морал. Детето не може да бъде част от играта на родителите си- то е личност и следва да бъде уважавано. Обществото има нужда от стабилитет на тези правооотношения.
Nirity, закона урежда този въпрос- виж чл. 14, ал. 1 от СК- marter Ви го е приложила, не може да постигнете хрумването си. Детето носи фамилното име на баща си и толкова.

Детето е описано като осиновено в някои институции, явно след като някой гениален чиновник е видял абсолютно различни имена на майка и син е решил, че не могат да имат кръвна връзка, а бащата, който никой не го знае къде е явно обаче има. Целия испано говорящ свят и някои други народи практикуват при кръщаване на дете : майчино и бащино име. Понеже тук има само мъже ми се дървите на среща колко типично мъжко, евала. Не си отстъпвате от патките и толкоз. Все едно не ви трябват жени да ви ги родят и да ви ги отгледат тези деца, заради дву минутния кеф на един мъж и айде вече голяма работа свършил, оплодил една яйцеклетка, ами после ?! .... Децата са на жените, не на мъжете, те ги раждат, те ги възпитават, те ги отглеждат, те се грижат за тях и на тях ги преписват, но не техните имена носят. Закона не е актуален за новите времена.

Децата ми са с различна фамилия от моята, но никога никъде не съм имала проблем по този повод.
Дали ще ги възпитавате по-добре, ако носят вашето име?
Как е в испаноговорящия свят не знам, но в България важат българските закони и там е записано достатъчно ясно какви имена носят децата.
Намерете си друг начин да накажете виновния или забременейте от епруветка, та да не се налага да търпите двуминутния кеф на някого.

Егати шовинзма, ако исках нападки щях да пиша във форума на някое мачо списание. Втория ми мъж, както и аз, носи моята фамилия с тире към неговата. Двете ни общи деца съответно носят съставни фамилии. Първото ми дете от първия брак е това с различни имена. То не познава баща си, и той не плаща издръжка, както се изказаха по-горе - мъжа плащал издръжка, много малко мъже обаче си плащат. Пък и даже и да си плащат едни кирливи 50-60 лева егати правата дето ги дават, но това е друг въпрос. Жалко, че си помислих, че някой може и да се замисли над въпроса. Ако ме срещнете на улицата сигурно ще ме пребиете с камъни, както решават въпросите в ,,развитите страни,, от третия свят. На вълка врата му е дебел щото сам си върши работата - мерси за нищо. Детето ми само ще си смени името като порастне. Знам го. То поне уважава тези, които се грижат за него, а не този, който го е захвърлил и познава само от няколко стари снимки.

Nirity написа:Моля за помощ относно промяна на детско име (бащино и фамилно). След развод, при получаване на родителски права от майката, и възвръщане на моминското име какъв е юридическия казус и изобщо възможността дете и майка да имат еднакви фамилни имена. Предварително благодаря за отговорите.

Драга Niriti до тук, като чета спорът е кое е първичното-яйцето или кокошкота? - глупости на търкалета!

Запомнете - Не името прави човекът, а човекът името!!!
К`во значение има фамилията на детето Ви, ако то е пълен отличник и стане.....! Дай Боже!
Но, ако проблема Ви е да извършите действия, целяши да наранят някого или фамилията му, за сметка на детето Ви, това е друго.
Според мен, по-добре се постарайте детето да израсте пълноцинна личност, а името - то само ще си създаде!
А, ако след време прецени, че не желае да носи дадено име - има елементарна възможнаст да си го смени!