forum.lex.bg

Бихте ли ми разяснили какъв е шанса да получа пълните родителски права над сина си, който е на 2г. С мъжа с който живях нямаме сключен брак, а само едногодишно съжителство, като той е признал детето за свое. Трябва ли да се водят дела или има закон с който прават могат да бъдат отнети автоматично.
Ако се завежда дело какви доказателства трябват да се представят - само отношението към детето или и други отношения преди раздялата?

Dream написа:Бихте ли ми разяснили какъв е шанса да получа пълните родителски права над сина си, който е на 2г. С мъжа с който живях нямаме сключен брак, а само едногодишно съжителство, като той е признал детето за свое. Трябва ли да се водят дела или има закон с който прават могат да бъдат отнети автоматично.
Ако се завежда дело какви доказателства трябват да се представят - само отношението към детето или и други отношения преди раздялата?

Хайде поредната лудост , автоматично идете на лекар.
За лишаване или отнемане на родителски права трябва да са на лице някой доста фрапантни обстоятелства.

Родителските права могът да бъдат отнети само и единствено със вл. в сила съдебно решение. Такива неща като автоматично отнемане на родителски права в България няма.
Съдът се интересува само от интересите на детето.
Иск за оспрване на бащинство е късно да бъде подаден / до 1г. възраст на детето/.
Шансът за успех е критично минимален...

Не наричайте луди хората които не разбират нещата от юридическа гледна точка. Може би ако седнете на моето работно място ще сте по луд/а - не влезнах тук за да се заяждам с никой а да намеря решение на проблема си. Търся адекватни отговори и съвети а не оценка на психическото си състояние. Да доказателства има много въпросът ми беше трябва ли да се стига до изкарването на всичките кирливи ризи?

alissa написа:Шансът за успех е критично минимален...

Критично минимален за мен /майката/ или за него / бащата/?

Алиса, тук не става дума за оспорване на бащинство. Онова оспорване на бащинство се прави при брак, когато се твърди, че съпругът не е биологичен баща на детето. Тук имаме извършено припознаване, което не може вече да се оспори от майката.
А лишаването от родителски права е нещо различно (това е към питащата) и не става просто по желание. Родител може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не се грижи за детето И не дава издръжка или когато поведението му сериозно застрашава възпитанието, здравето или интересите на детето.

Единственото което застрашава детето ни са отношенията ни - непрестанните скандали за всяко, буквално за всяко нещо. Не такава среда е нужна на едно дете.
Общо взето разбрах - трябва ми адвокат който да запозная подробно с обстоятелствата довели ме до това решение. Е тук сте именно такива препоръчайте ми.
Знам ще кажете че изхода е да се разделим и толкова, но рискувам че веднъж вземе ли детето повече няма да го видя

права сте portokal, влязох в друг казус...
така или иначе, неприложимо е.
Вземам си забележка и с присъщата си упоритост ще се опитам да бъда полезна.
Dream, въпросът, който задаваш е уреден в чл. 75 и сл. СК. Както спомена portokal, ако поведението на родителя е опасно за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето може да се вземат такива мерки. По делото учавства прокурор, съдът обаче преценява доколко целесъобразно е това за детето. В крайна сметка съдът служебно следи за това.
Шансът е критично минимален, защото като всяко право, за да има ограничаване/ лишаване от него причините трябва да са изключително сериозни, добре обосновани, мотивирани и категорично доказани.
Не зная какъв е конкретно случая, но ако е хрумване от огорчение към партньора това не е достатъчно. Дори не е важно за съда. Вие двамата може да сте смъртни врагове, но всеки от вас има равни родителски права над детето ви.
Важно е какво мисли и другият родител по този въпрос.

виждам, че докато аз съм ви писала сте допълнили казуса. Това със средата не е хубаво за детето ви, но в съда няма да свърши работа. Ако искате да успеете помислете обективно с какво другият родител е опасен конкетно за детето?