Страница 1 от 2
смяна на фамилно име на бебе
Публикувано на:
22 Юли 2007, 15:11
от juja55
Здравейте, бих искала да попитам каква е процедурата при промяна на фамилно име на бебе и промяна на бащинство, когато първият съпруг на когото е записано бебето не оспорва и няма никакви претеции към него?
Публикувано на:
22 Юли 2007, 15:20
от ivalina
Може би имате впредвид да направите осиновяване??????????Защото по друг начин невиждам как ще станат нещата.
Публикувано на:
22 Юли 2007, 15:47
от ivalina
Колега и как ще докажите бащинство или ще оспорвате след като се направи ДНК всичко ще стане ясно. А може би просто трябва да се поиска съгласието на първия баща, да се откаже от родителските си права и тогава вторият просто да осинови детето.Мисля че тази процедура е много по- лесна и по ефикасна в случая.
Публикувано на:
22 Юли 2007, 15:51
от bebitor
lyutiyat написа: на базата на самото съдебно решение с което се оспорва бащинството на единия и се търси бащинството на другия !...
Най-разумният отговор!
Публикувано на:
22 Юли 2007, 15:57
от donna
ivalina написа:Колега и как ще докажите бащинство или ще оспорвате след като се направи ДНК всичко ще стане ясно. А може би просто трябва да се поиска съгласието на първия баща, да се откаже от родителските си права и тогава вторият просто да осинови детето.Мисля че тази процедура е много по- лесна и по ефикасна в случая.
ай ай ай .............., то в семейни има една тема чудо .......
Публикувано на:
22 Юли 2007, 16:26
от ivalina
Колеги имате в предвид , че не съм права ли????
Публикувано на:
23 Юли 2007, 11:28
от octavia
Точно това имаме предвид
http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=1594118657
Това го прочетете, преди да давате некомпетентни съвети. А на питащата - може да стане само с иск. Няма административна процедура, с която да се "заличи" бащинство.
Публикувано на:
23 Юли 2007, 11:38
от portokal
Бе, то зависи първият съпруг дали наистина е биологичен баща. Едно е да не е, друго е да е наистина баща и просто да иска да се отърве от бащинството (тогава може само чрез осиновяване).
Публикувано на:
23 Юли 2007, 12:46
от sunrise
Ivalina,как точно си представяте ситуацията: Бащата дава детето за осиновяване , а майката не. Какво става с детето? Той ще му бъде биологичен баща, ама ще го е дал за осиновяване. И вторият ще е само осиновител с всички произтичащи от това последствие, вкл. и право да прекрати осиновяването. Ако осиновителят няма брак с майката, което разбирам от случая , то тогава според мен не може да има изобщо осиновяване.
Публикувано на:
23 Юли 2007, 12:58
от portokal
Ако осиновителят няма брак с майката, което разбирам от случая , то тогава според мен не може да има изобщо осиновяване.
Е, ще трябва да се оженят, разбира се.
Публикувано на:
23 Юли 2007, 14:09
от portokal
Хубаво, де - дай първо да кажат кой е наистина биологичният баща и тогава ще подредим бъдещите събития.
Публикувано на:
23 Юли 2007, 15:05
от razli4na
А бе, като се харесват младите, да се вземат. То и без друго горкото дете никой не го пита- като минат 18- тина години, и, като стане джангъра, като в темата "има ли шанс този биологичен баща", тогава ще тръгнат всички да съдят инстанциите. Все ще намерят някой виновен, но не и самите те.
А иначе, първоначалният въпрос е: "бих искала да попитам каква е процедурата при промяна на фамилно име на бебе и промяна на бащинство, когато първият съпруг на когото е записано бебето не оспорва и няма никакви претеции към него?"- отговора е АДВОКАТ!!! Там ще получите подробна информация, можете да разнищите и всяка една възможна хипотеза, ще получите съвет относно това какъв е правния Ви интерес, както и какво ще Ви струва всяко действие.
Публикувано на:
23 Юли 2007, 16:48
от portokal
Явно " ... първият съпруг на когото е записано бебето ... " НЕ е !
Аа, що да е явно?
Няма ли татковци, дето направят бебе, скарат се с мама и после нямат съвсем нищо против да се отърват от бащинството на бъдещото или наличното вече бебе?
Знам за случай, при който родителите, женени, се изпокарват още около раждането на бебето, а след това бащата се опитал да си оспори бащинството - не знам дали го е направил, защото наистина се е съмнявал, или за да дразни майката. Не успял, защото той си бил бащата. Но случаи всякакви.
Публикувано на:
23 Юли 2007, 19:21
от ivalina
От никаде нестава видно, че няма да сключат брак.Така, че ...........Незная колеги дали сте имали подобен казус, но оспорването на бащинството не е ей така, решавам и готово.Затова и казах , че процедурата с осиновяването е по -лесна.
Публикувано на:
24 Юли 2007, 08:11
от portokal
И за капак на всичко няма същата функция, нито пък води до 100% същия резултат - е, почти, но не съвсем. При всички положения е за препоръчване биологичният баща, ако е такъв, да установи бащинството си (с помощта на мама, естествено - сам няма да може да оспори бащинството на съпруга), а не да осиновява. То пък голямата разлика в сложността.
Публикувано на:
24 Юли 2007, 10:59
от octavia
Съжалявам за резкия тон на написаното от мен, но наистина леко се нервирам на неграмотни постове и липса на стил при оформяне на коментарите... Извинявам се на Ивалина, но поста си няма да коригирам. Погледнах всички нейни коментари и мисля, че е добре да почете из форума още малко, и да натрупа повече опит, преди да започне да се включва - казвам това с най-добро чувство. И поддържам казаното от мен: исковото производство е по-чиста процедура от осиновяването, ако, разбира се, първия съпруг не е биологичен баща (но оставам с впечатлението, че не е). Btw, питащата забрави да уточни това важно обстоятелство и ни остави да си блъскаме главите, а?
Публикувано на:
24 Юли 2007, 13:03
от ivalina
Много благодаря за топлите думи колега. Радвам се , че съм Ви заинтересувала толкова много, че чак сте прочели всички мои коментари. Както забелязвам аз нямам какво да прочета за вас, след като сте регистриран във форума едва от вчера. Всеки има право на мнение. Това, че вие мислите исковото производство за по- чиста процедура съвсем не означава, че трябва да мисля и аз така. Що се отнася до стил на писане и неграмотни постове.........Колега сдържайте се малко, не си мислете , че вие сте перфектен.
Относно, Вашите съвети , кога аз да участвам във форума и колко трябва да почета чужди мнения, бих Ви отговорила, че не ми е необходимо. Не защото много зная и нямам какво да науча, а защото всеки си има мнение. И щом си имам мнение , относно някой казус и щом участвам във форума, не мисля, че трябва да си мълча и примерно да се съобразявам с нечие мнение. Мога да си взема поука, защото човек се учи цял живот.
А като се вземе в предвид, че тук повечето са студенти, как мислите дали всички коментари са попаднали на точното място????????
Публикувано на:
24 Юли 2007, 13:29
от ivalina
Публикувано на:
24 Юли 2007, 20:44
от ivalina
Декан не са трудни, но за такива, които много знаят, а дефакто нищо са трудни.
Ако искаш и теб да те включим, виждам , че ги разбираш много нещата и все съвети ми даваш.