Мога ли да се изнеса от сем. жилище с детето?
Публикувано на: 07 Окт 2007, 23:33
Здравейте!
Простете невежеството ми, моля!
За съжаление и нашият брак се разпадна. Преди няколко месеца поисках развод от съпруга си и той каза "Щом така искаш- добре, само детето да не страда". Отидох при адвокат и тя ми обясни, че най-лесно и бързо е "по взаимно съгласие" и за какво трябва да се споразумеем. Обясних това на съпруга ми, но при думите "издръжка", "режим на виждане с детето" и че ще се изнеса с детето (жилището е негово) той се намръщи и каза че всъщност не иска развод и не вижда защо да не продължим да живеем заедно (като семейство), но всеки с "известна лична свобода" (нещо като всеки с друг, но привидно заедно). Казах че не искам това. Всъщност искам ПЪЛНАТА си лична свобода. Кзах му че нямам никакви притенции към жилище, кола, пари и т.н. Искам си само детето. Аз съм от друг град, където имам къде да живея и не ми трябва нищо от него. Като разбра че ще се върна при родителите си каза че това няма да стане и че той ще притендира родителските права - "взаимното съгласие" отиде по дяволите. Тогава се замислих и реших че и за детето ще е по-добре да вижда по-често баща си, т.е. да остана тук. Добре, но това значи да плащам наем. Въпреки че заплата ми е добра, все пак не е лесно - сама с дете на 4 г в град където нямам никакви близки... Предложих му да ми помогне с по-висока издръжка като му казах само какви са наемите, не съм искала конкретна сума и все още нямам други материални претенции към него. Отговорът беше че иска да говори с адвокат преди да реши. Добре, но минаха 2 мес. без никакво развитие и накрая аз уговорих среща с адвокатката при която ходих първия път. Като му казах за уговорката той каза "ми аз вече забравих какво исках да питам. ОПравяй се, нали ти го искаш". Адвокатката ми даде списък с документите които са й необходими - копие от л.к., от нот.акт за жилището, служ.бел за доходите....само, че той не ми ги дава, все "забравя". Така ще я протака бог знае до кога.
Проучих малко нещата и имам възможност да купя жилище с ипотечен кредит, но нямам намерение да го купувам И за съпруга си.
След цялото това излияние, въпроси те ми са:
Мога ли да се изнеса от семейното жилище с детето си, без това да се отрази зле на възможността да получа родителските права?
Мога ли да купя жилище на името на друго лице (напр.майка ми), която след развода да ми го прехвърли? Все пак то ще е ипотекирано а аз ще съм кредитоискателя. Задължително ли е кредитоискателя да е собственик на имота? Трябва ли първо да се разведа и после да мисля за жилище (на този развод краят му не се вижда, а аз не искам да живея повече с този човек).
Благодаря на всички (дори и на "критикарите")!
Простете невежеството ми, моля!
За съжаление и нашият брак се разпадна. Преди няколко месеца поисках развод от съпруга си и той каза "Щом така искаш- добре, само детето да не страда". Отидох при адвокат и тя ми обясни, че най-лесно и бързо е "по взаимно съгласие" и за какво трябва да се споразумеем. Обясних това на съпруга ми, но при думите "издръжка", "режим на виждане с детето" и че ще се изнеса с детето (жилището е негово) той се намръщи и каза че всъщност не иска развод и не вижда защо да не продължим да живеем заедно (като семейство), но всеки с "известна лична свобода" (нещо като всеки с друг, но привидно заедно). Казах че не искам това. Всъщност искам ПЪЛНАТА си лична свобода. Кзах му че нямам никакви притенции към жилище, кола, пари и т.н. Искам си само детето. Аз съм от друг град, където имам къде да живея и не ми трябва нищо от него. Като разбра че ще се върна при родителите си каза че това няма да стане и че той ще притендира родителските права - "взаимното съгласие" отиде по дяволите. Тогава се замислих и реших че и за детето ще е по-добре да вижда по-често баща си, т.е. да остана тук. Добре, но това значи да плащам наем. Въпреки че заплата ми е добра, все пак не е лесно - сама с дете на 4 г в град където нямам никакви близки... Предложих му да ми помогне с по-висока издръжка като му казах само какви са наемите, не съм искала конкретна сума и все още нямам други материални претенции към него. Отговорът беше че иска да говори с адвокат преди да реши. Добре, но минаха 2 мес. без никакво развитие и накрая аз уговорих среща с адвокатката при която ходих първия път. Като му казах за уговорката той каза "ми аз вече забравих какво исках да питам. ОПравяй се, нали ти го искаш". Адвокатката ми даде списък с документите които са й необходими - копие от л.к., от нот.акт за жилището, служ.бел за доходите....само, че той не ми ги дава, все "забравя". Така ще я протака бог знае до кога.
Проучих малко нещата и имам възможност да купя жилище с ипотечен кредит, но нямам намерение да го купувам И за съпруга си.
След цялото това излияние, въпроси те ми са:
Мога ли да се изнеса от семейното жилище с детето си, без това да се отрази зле на възможността да получа родителските права?
Мога ли да купя жилище на името на друго лице (напр.майка ми), която след развода да ми го прехвърли? Все пак то ще е ипотекирано а аз ще съм кредитоискателя. Задължително ли е кредитоискателя да е собственик на имота? Трябва ли първо да се разведа и после да мисля за жилище (на този развод краят му не се вижда, а аз не искам да живея повече с този човек).
Благодаря на всички (дори и на "критикарите")!