начало

Вместо да се избере нов ВСС, чрез ЗСВ се цели бетонирането на безвремието в съдебната система Вместо да се избере нов ВСС, чрез ЗСВ се цели бетонирането на безвремието в съдебната система

ОСЪДИЛИ ПОСМЪРТНО ПЕНЬО ПЕНЕВ ЗА ИЗДРЪЖКА

Брак, развод, наследство
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


ОСЪДИЛИ ПОСМЪРТНО ПЕНЬО ПЕНЕВ ЗА ИЗДРЪЖКА

Мнениеот donna » 09 Ное 2007, 22:09

MADE IN BULGARIA
ОСЪДИЛИ ПОСМЪРТНО ПЕНЬО ПЕНЕВ ЗА ИЗДРЪЖКА
В: ШОУ, №50, 15 дек. 2005, с. 12

--------------------------------------------------------------------------------
Размер на шрифта:


Поетът преплува Марица от Димитровград до село Ябълково с магаре, за да отиде на гости на приятел

Едва ли споменът за поета с ватенка ще помръкне някога у тези, които го познаваха. И колкото повече минава времето, толкова повече тайни от неговия живот излизат наяве. В архива на починалия преди 12 години поет Иван Николов са открити снимки, бележки и непубликувани стихове на Пеньо Пенев, писани сякаш на коляно. Точно на Иван Николов в сeло Горски извор е отивал да гостува поетът, качен на магарето, и без малко да се удави в придошлите води на Марица.

През 1955 година поетът сключва брак с красавицата Мара Бакалова, която е малко по-възрастна от него. Малко след това той вече е разочарован. От това, което споделя с най-близките си приятели, става известно, че бракът му скърца яко и не върви. Мария заминава за Тополовград с малкия си син, а Пеньо остава в Димитровград. Само след няколко месеца получава първата призовка, придружена с искова молба от Мария за издръжката на детето. Пеньо бил бесен, защото съпругата му го описва в исковата си молба като най-големия непрокопсаник.
Тя пише, че той въобще не се грижи за тях двамата, че е вечно пиян, че спи къде и с когото свари. Вечерта Пеньо се напива яко с приятели и непрекъснато повтаря: “Защо, бе, братко, защо ме черни така? Какво съм й сторил?” В един от недовършените си спомени Иван Николов пише: ”От този ден нататък като че ли нещо се скърши в Пеньо, той не беше същият, доби страдалчески вид.”
На всичкото отгоре алчната му съпруга изпраща писмо до председателя на Съюза на българските писатели, с което моли да й бъде предоставена справка за това, какви хонорари взема нейният съпруг през 1957 и 1958 година. Аргументите й са повече от нахални: ”Той не се интересува от нас двамата с детето и аз искам да знам какви пари получава като член на Съюза на българските писатели.
Не пристига отговор и Мара завежда официална искова молба в Тополовградския съд, който задължава СБП с решение да издаде такава справка, в която да бъдат отметнати и стотинките, които получава поетът. От централата на столичната улица “Ангел Кънчев” 5 отговарят, че при тях не е имало и няма такова лице.
Въпреки това призовките хвърчат една след друга, тровят душата на Пеньо и сякаш напук той не се явява на нито едно съдебно заседание. Призовкарите го търсят по кръчмите, но той категорично отказва да се подписва под документите. По това време научава за новата искова молба на Мара до съда, в която настоява да се изиска справка за доходите му от редакцията на вестник “Димитровградска правда”. Тогавашният главен редактор издава удостоверение, че човек с такова име отдавна не работи в редакцията. Предпоследната, 41-ва призовка най-после е връчена в ръцете на поета, но той лежи тежко болен в болницата и не може да стане от леглото. Делото се отлага за пореден път. Две години продължава сагата със семейните дела на Пеньо Пенев, но
Мара не се отказва - търси парите му по редакции и хотели, иска да знае откъде и колко хонорари е получил, но всички инстанции, откъдето е минал поетът, вдигат безпомощно ръце. Никой нищо не знае за него, никой не го е виждал да получава заплата и съдът изпада в цайтнот.
42-рата поред призовка е предадена лично в ръцете на поета на 9 април 1959 година. Делото е насрочено за 29 април същата година. Ответникът, както винаги, не се явява в съда, но този път наистина има уважителна причина - два дни преди това се е самоубил. Съдът обаче не знае този факт, макар че погребението на чудака се превръща едва ли не във всенародно, вестниците публикуват последното му стихотворение, радиото съобщава скръбната вест. Нито един от тополовградските магистрати не знае за смъртта на поета. И съдът издава строго решение в името на народа: ”Осъжда Пеньо Пенев Митев от Димитровград да заплати и да продължава да заплаща на Мара Господинова Бакалова от Тополовград по 300 (триста) лева месечна издръжка за малолетното дете Владимир Пенев Митев, начиная от 1 октомври 1958 г. Парите да се изплащат в началото на всеки месец, заедно със законната по 6 % лихва за всяка закъсняла вноска. Подсъдимият следва да заплати и сумата от 324 лева като държавна такса… Той може да обжалва решението на съда в 7-дневен срок пред Ямболския окръжен съд.”
Странното в случая е, че за смъртта на поета не са съобщили нито ищцата, нито нейният адвокат, а съдията Рангел Атанасов въобще не подозира, че подсъдимият вече се е осъдил сам.
Днес хората, с които Пеньо Пенев е бил близък, твърдят, че тази съдебна сага, клеветите на злобната му половинка и писанията й от инстанция в инстанция буквално са го съсипали и той е изпаднал в дълбока депресия. Точно в такъв момент поетът се е натъпкал с веронал, убеден, че така ще реши не само своите, но и тези на съпругата му проблеми.

Хасково, Тодорка НИКОЛОВА

http://bulpress.net/index.php?p=view&r%5Bid%5D=1396
donna
Старши потребител
 
Мнения: 5350
Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
Местоположение: Свищов

Назад към Семейни казуси


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 36 госта


cron