Родителски права...съдии...социални... детска психология
Публикувано на: 27 Ное 2007, 00:46
Здравейте,искам да споделя и опиша моят случаи,които явно ще се окаже един от най-трудните в съдебната практика в нашата мила родина!Баща съм на малко момиченце,родено в чужбина от майка българка и аз съм бг.гражданин.След навършване на 10/я месец на детето ни майката се прибира в БГ с уговорката да изкарат 1 месец,като почивка но след около 1/а 7/а майката ми заявява по телефона че решава да не се върне.Ей така по собствена воля,без да ме попита как и накъде занапред и как ще бъде най-добре за детето ни.Явно някои родители все още не могат да разграничат разликата между семейният живот/с брак или без брак/е едно а детето е съвсем друго нещо...т.е.семейният живот може да спре да съществува но детето е факт и трябва да се мисли преди всичко за неговият интерес,както от родителите така и от съдебните,социалните и полицейските инстанции.Та,в последствие след като майката остана в Бг се започнаха десетките шантажи от нейна страна и на близките и-ограничава ме или напълно ме лишава от вижданията с детето ми при прибирането ми по време на отпуските ми,под претекст че не съм бил пращал пари в брой на нея лично се говореха неща пред детето ми,които първо не са верни и второ мисля че най-леко казано не са подходящи за възпитанието на едно дете макар и доста малко.Вярно че пари в брой не съм и пращал освен по моя лична инициатива по 30 лв на месец чрез моите родители,но съм предупредил както родителите ми така и майката че всичко каквото е необходимо за детето да се взема в натура защото майката има сериозни проблеми с цигарите и алкохола а напоследък и с някои други неща....може би се досещате?!Та,реших да я съдя за родителските права над детето ни по ред причини-мога да осигуря дъщеря ми с по-нормален начин на живот,възпитание,образование,преки грижи и т.н.Проблемът е че в милата ми родина в последствие когато съм търсил съдействие от социании,полиция и съд всеки си върши работата колкото ей така да има нещо защото трябва да има някакъв отговор и в крайна сметка всички тези инстанции,които вместо да помагат те пречат и обричат детето ми чрез техните изостанал манталитет от 19 век и предубеждения и предразсадаци.Отговорът им е често още преди да ме изслушат е "...искал съм да си отмъстя на майката..."и др.подобни версии..."...абе остави я тази...то детето само ще те намери след време...."То хубаво говорят подобни неща но всеки си има глава,ум и съзнание и чувство за отговорност и всеки сам би трябвало да решава а не да ми дават подобни съвети.Няма да изреждам това че има много свидетели н малко се решават да съдействат....ех,български робски манталитет,на маса сме много силни ама като опре ножа до кокала всеки се дърпа и гледа сеир безучастно!!!
Та имам нещо да посъветвам някои съдии и социални труженички в родината ми както и полицаите...съветът ми е следният-за да се занимавате и разрешавате семейни проблеми,защото от вас зависи на къде и как ще се развие дадена детска личност би трябвало да имате поне малко познания по детска психология в най-елементарни детайли като S.А.P.Синдром на Родителско Отчуждение,Синдрома на Стокхолм и Синдрома на Мюнхаузен.Това са 3 синдрома,които поставят често основата на изграждащата детска психика на нестабилност,риск в развитието прояваяващи се често до края на живота на индивида под формата на депресии,самоубийства или опити за подобни,чувство за малоценност,лесно поддаване към употреба на амфетамини и алкохол,неподходящи компании,трудно приобщаване в социална среда и т.н.Това са част от последствията от S.А.P.Синдрома на Стокхолм се отнася за това че детето често е"заложник" от единият "родител-похитител" и е манипулирано и настройвано срещу другият родител с цел да се отстрани и по този начин един вид да се отмъсти за това че отсъстващият родител не играе по свирката на родителя,който е с детето/най-често майката/!!!Тук е и връзката между 2/а синдрома а 3/ят Синдром на Мюнхаузен се изразява в това че майката си играе театъра пред инстанциите и представя или преиначава или оправдава поведението си с това че по този начин иска да предпази детето си от другият родител.Та,мисля че не е само въпрос на манталитет в днешно време в БГ за това на кого да се отсъдят родителските права а също и на заинтересованост да се разреши подобен проблем в интерес на детето,въз основа на неща които трябва да се научат от специалисти или със съдествието на подобни вещи лица.За съжалнеие съдиите даже не изслу6ват,като почне човек да обяснява някои неща и често обичат да се налагат със положението си защото все пак те са в основата за решаването на проблема.Разберете,не винаги майката е по-подходящият родител въпреки че биологично е по-близкият!!!Има случаи от които ще ви настрахне косата майки...от това което се случи в оследната година във
Франция-майки убиват децата си и ги сухраняват в последствие някъде в близост до тях-първият случаи 3 момченца бебета във фризер,2/ят случаи-самотна майка удушава и изхварля детето си в езерото пред блоцка си и впоследствие подава жалба в полицията че детето и е изчезнало,3/ият случаи-5 бебета в процес на рзлагане намерени от бащата в мазата им!!!И това всичко става без знанието на бащите...учудващо и интересно и невярващо но все пак психолози,психоаналитици и психятри доказаха защо и на какво се дължи подобно поведение и отношение...Мога още много да пиша за подобни случаи,както и по детска психология.Въпросът е че искам не само родителите да се заинтригуват за подобни неща но и съдиите защото от тях зависи децата ни при кого и как ще се развиват и по този начин съдиите са един вид отговорни за това какви граждани ще се изградят за да градят съответното общество!!!Изводът е че може да си направи сметка човек какво е обществото и съзнанието като цяло на българският гражданин или по-скоро на тези,които го поставят в безизходица.
Убеждавам се за пореден път че в БГ на първо място нещата се уреждат чрез шуробаджинащина....преобладават завистта,небрежността,злобата и немурливостта във всяко едно ниво... и "че има добри адвокати и адвокати,които познават добре съдиите"!!!
Бихте ли ми отговорили на 1 вaпрос,защото не знам кое и докъде е вярното след толковa прочетена информация в този форум а и от др.места-Ако спечеля делото за родителските права и искам да напусна страната защото съм установен в чужбина,майката няма да ми подпише декларация-пълномощо...та съдебното решение достатъчно ли ще е за да изляза без проблем от БГ с детето ми?
[quote][/quote]
Та имам нещо да посъветвам някои съдии и социални труженички в родината ми както и полицаите...съветът ми е следният-за да се занимавате и разрешавате семейни проблеми,защото от вас зависи на къде и как ще се развие дадена детска личност би трябвало да имате поне малко познания по детска психология в най-елементарни детайли като S.А.P.Синдром на Родителско Отчуждение,Синдрома на Стокхолм и Синдрома на Мюнхаузен.Това са 3 синдрома,които поставят често основата на изграждащата детска психика на нестабилност,риск в развитието прояваяващи се често до края на живота на индивида под формата на депресии,самоубийства или опити за подобни,чувство за малоценност,лесно поддаване към употреба на амфетамини и алкохол,неподходящи компании,трудно приобщаване в социална среда и т.н.Това са част от последствията от S.А.P.Синдрома на Стокхолм се отнася за това че детето често е"заложник" от единият "родител-похитител" и е манипулирано и настройвано срещу другият родител с цел да се отстрани и по този начин един вид да се отмъсти за това че отсъстващият родител не играе по свирката на родителя,който е с детето/най-често майката/!!!Тук е и връзката между 2/а синдрома а 3/ят Синдром на Мюнхаузен се изразява в това че майката си играе театъра пред инстанциите и представя или преиначава или оправдава поведението си с това че по този начин иска да предпази детето си от другият родител.Та,мисля че не е само въпрос на манталитет в днешно време в БГ за това на кого да се отсъдят родителските права а също и на заинтересованост да се разреши подобен проблем в интерес на детето,въз основа на неща които трябва да се научат от специалисти или със съдествието на подобни вещи лица.За съжалнеие съдиите даже не изслу6ват,като почне човек да обяснява някои неща и често обичат да се налагат със положението си защото все пак те са в основата за решаването на проблема.Разберете,не винаги майката е по-подходящият родител въпреки че биологично е по-близкият!!!Има случаи от които ще ви настрахне косата майки...от това което се случи в оследната година във
Франция-майки убиват децата си и ги сухраняват в последствие някъде в близост до тях-първият случаи 3 момченца бебета във фризер,2/ят случаи-самотна майка удушава и изхварля детето си в езерото пред блоцка си и впоследствие подава жалба в полицията че детето и е изчезнало,3/ият случаи-5 бебета в процес на рзлагане намерени от бащата в мазата им!!!И това всичко става без знанието на бащите...учудващо и интересно и невярващо но все пак психолози,психоаналитици и психятри доказаха защо и на какво се дължи подобно поведение и отношение...Мога още много да пиша за подобни случаи,както и по детска психология.Въпросът е че искам не само родителите да се заинтригуват за подобни неща но и съдиите защото от тях зависи децата ни при кого и как ще се развиват и по този начин съдиите са един вид отговорни за това какви граждани ще се изградят за да градят съответното общество!!!Изводът е че може да си направи сметка човек какво е обществото и съзнанието като цяло на българският гражданин или по-скоро на тези,които го поставят в безизходица.
Убеждавам се за пореден път че в БГ на първо място нещата се уреждат чрез шуробаджинащина....преобладават завистта,небрежността,злобата и немурливостта във всяко едно ниво... и "че има добри адвокати и адвокати,които познават добре съдиите"!!!
Бихте ли ми отговорили на 1 вaпрос,защото не знам кое и докъде е вярното след толковa прочетена информация в този форум а и от др.места-Ако спечеля делото за родителските права и искам да напусна страната защото съм установен в чужбина,майката няма да ми подпише декларация-пълномощо...та съдебното решение достатъчно ли ще е за да изляза без проблем от БГ с детето ми?
[quote][/quote]