forum.lex.bg

В последните няколко теми толкова много се говореше за издръжки, родителски права, синдроми на родителско/детско отчуждаване и какво ли не още, направо ми се замая главата.
Ето моята ситуация:
1. Живея в Америка от 4 години
2. Бившият ми съпруг живее във Великобритания /мисля вече станаха 6 години/.
3. Разведени сме от 11 години
Докато живеех в България, той даваше 15 лева издръжка /беше 15000 преди деноминацията на лева/. Откакто заминах за чужбина с детето /да не говоря за проблемите, които имах с бащата/, никаква издръжка не праща. Веднъж в годината по 100 долара за коледен подарък, но като спомена издръжката ми казва - нали ти пратих пари? Считай, че съм ти пратил издръжката накуп. От една година съм завела дело за издръжка от Америка, те пък в Англия от съда не могат да го намерят на адреса, който съм посочила, въпреки че знам със сигурност, че той живее на този адрес, и така документите ми пътуват напред-назад от континент на континент. Той се обажда по телефона у нас, и комуникират с детето по интернет. През лятото детето ходи при него на гости за 1 месец, изкарали са си добре. Преди детето да замине, той обеща, че ще започне да дава издръжка 400 долара на месец, считано от есента. Като се върна детето, го попитах по какъв начин ще плаща издръжката, той ми отговори, че съм нагъл тартор и нямало да ми праща никаква издръжка за детето или по-точно, ще ми праща по 15 лева на месец на адреса ми в България. Аз не живея в България, но той така или иначе не изпраща тези пари на адреса ми в България. Ако прекъсна телефона и забраня контактите с детето, ще бъда упрекната, че съсипвам психиката на детето.
На практика се получава, че аз и сегашният ми съпруг снабдяваме всички нужди на детето - материални, емоционални, здравни и т.н. А таткото се изхвърля веднъж в годината със 100 долара, или с някое-друго обещание, че ще купи нещо и той е най-прекрасният на света в очите на детето. На всичкото отгоре се е разделил със втората си съпруга преди около година и сега непрекъснато говори на детето, колко много го обича и как детето е единственото, което му е останало на света. И това дете се чувства задължено да посрещне емоционалните нужди на баща си. А да, и мобилният телефон, който купи на детето през лятото е в същност с английски номер, така че да могат да си комуникират с СМС-и, когато той има нужда от утеха. В случай на спешност, детето не може да се свърже с мен или съпруга ми, защото ако изобщо има пари в сметката на телефона, ще бъде много скъпо за бащата да го плаща. Така, че ако аз и съпругът ми сме загрижени за сигурността на детето, трябва да купим друг мобилен телефон с местен номер. Пак никаква помощ от таткото.

Е, кажете ми какво да правя? По какъв начин мога да получавам ежемесечна издръжка за детето? Ако прекратя контактите, гаднярка ли ще съм? Как мога да постигна справедливост?

Да не говорим, че не смея да изпратя детето в България, тъй като миналата година като си ходихме, таткото също дойде на посещение. Аз повдигнах въпроса за издръжката, той не ми даде декларацията детето да напусне страната и си замина обратно за Англия. С голям зор и една седмица стрес успях да взема декларацията от родителите му, които от солидарност със сина си бяха скрили документа в гардероба си. А има и още една опасност, таткото да заведе дело за смяна на родителските права. Представяте ли си? Детето беше на 2 години, когато се разведохме, и той дори не живееше в същия град, та контактите му бяха предимно по телефона и сега изведнъж се сетил, че иска детето да живее при него.
Мисля, мисля, и не мога да измисля, защо той не желае да дава ежемесечна издръжка. Аз не пия, не пуша. Работя по 5 дни в седмицата, съпругът ми също. Ние не сме опряли до неговите пари, но той по закон е длъжен да плаща издръжка на детето си. Кажете ми как да се приложи този закон в случая?
Благодаря, че изчетохте това дълго излияние.

Да изчетох илиянието Ви но не мога да Ви отговря дали сте гаднярка или не. Най-малкото затото терминът "гаднярка" не е правен. И не мисля , че на някой в този сайт му е работа да дава подобни квалификации.
Чисто формално бащата е изпълнил съдебното решение относно издръжката на детето присъдена в размер на 15.00 лева. 100 долара (зависи от курса на долара) са горе долу по 150 лева. Които са крайно недостатъчни за отглеждането на едно дете. Но ако искате да увеличите издръжката трябва да се заведе дело за това. Не знам каква е практиката на американските съдилища (допускам че там издръжката която се присъжда в подобни случай е по-висока) но в БГ е от 30 - 80 лева месечно. Разбира се ако страните се споразумеят може да бъде определена и по висока издръжка.
По отношение на това че детето през лятото е било с баща си в Англия - не разбрах какво Ви притеснява. Напротив това че връзката на детето с бащата не се е скъсала -трябва да ви радва. Незабравяйте, че каквто и да е бившия Ви съпруг той е баща на детето Ви

към незнайко - аз знам много добре, че той е баща на детето ми. Дори и да искам, не мога да го забравя. Той ми го напомня непрекъснато. Но бащата е изпратил 100 долара в края на годината за коледен подарък, а не за издръжка, а след това ми казва, че е изпратил за издръжка. По закон издръжката не се ли изплаща ежемесечно? Той какво, заплата ли ми дава, че ми изплаща след като вече една година съм изпълнявала длъжността майка? Как можа да задели 1200 долара детето да отиде при него, а не може да дава по 100 долара на месец за издръжка? Ами отговорът е ясен - като плати за билета, детето ще отиде при него, ще си изкарат хубаво време заедно и той ще е най-прекрасния баща на света. А ако дава издръжка - парите ще отидат за ежедневни нужди и детето няма да има осезателната представа, че са от бащата.
Аз имам решение на американския съд издръжката да бъде 600 долара месечно. От една година това решение е в Англия, но бащата се крие и не могат да го намерят, за да изслушат неговата страна на спора. Направих постинга си, след като разбрах, че документите ми са върнати отново в Реципрокалния офис.
Към KCN_kg - благодаря Ви, вероятно съм пропуснала да прочета това мнение. Сега го прочетох, общо взето не ми стана ясно.
Консултирала съм се с няколко адвоката. Обичайният отговор е - ами нищо не можеш да направиш. Разберете ме, питам, не за да си спестя разходите. Просто вече не знам какво да направя. Има още 5 години, докато детето стане пълнолетно. Вече 5 години бащата се подиграва с мен и със сегашния ми съпруг. Ако заведа дело в България, дори и за 80 лева, как ще докажа доходите му? Как ще го накарат да плаща?

Питате не когото трябва. Делото за издръжка сте го водили в САЩ, а бившия Ви съпруг живее във Великобритания. Как разчитате , български юристи да Ви укажат как да накарате Великобритания да признае и изпълни решение на американския съд? Иначе , водете ако желаете дело в България. Ако докажете пред съда,че детето живее в чужбина и му са необходими за нормална издръжка там повече от 80лв. , а и бащата живее в страна, където получава по-големи от средните доходи в България,мисля ,че съдът ще уважи иска Ви. Може да се удовлетворите от имуществото му в България. Друго,което на мен ми помогна по едно дело е да се иска отнемане на задграничен паспорт и забрана да напусне страната до осигуряване на необходимата издръжка. Но имайте пред вид,че не може да обвържете издръжката с режима на лични отношения,т.е. не може да лишавате бащата от контакт с детето , защото не плаща или плаща малко издръжка.

Благодаря Sunrise. Бащата няма никакво имущество в България. А що се отнася до свижданията, нямам нищо против. През лятото пътувах с детето до града, в който можеше да вземе директен полет до Лондон с една авиолиния, защото ако се сменяват авиолиниите, не поемат отговорността да се грижат за детето и да го прехвърлят. Бащата пое част от разноските ми, аз поех останалата, плюс почивните дни, които трябваше да си взема. След като детето се върна, както вече споменах в един от предишните си постинги, бащата буквално ми се подигра. Та му казах от сега нататък да си търси други начини да си гостуват с детето. От мен да не иска повече нищо. Така че, по принцип нямам нищо против режима на свиждане. А ако бащата може, да си изкара виза, да дойде в Америка, да си наеме хотел и да вземе детето при себе си за известно време. Пък и другите методи на контакти - аз плащам интернета, аз плащам телефона, за да може неплащащият издръжка татко да си осъществява контактите. Даже му купих и изпратих от името на детето картичка за 40 годишния му юбилей, но той ми упрекна, че не съм намерила 5 долара да купя карта за международни телефонни разговори, за да можело детето да се обади по телефона и да му честити рождения ден.

KCN_kg - А що се отнася до наемането и плащането на адвокат, да, нямам нищо против. Но адвокатите, с които се консултирах, ми казаха, че е безсмислено да водя дело в България. Описах случая си във форума, защото много юристи го четат /надявам се/ и може някой да е имал опит и да ми каже дали има шансове изобщо в съда да се обърне внимание на такова дело.
А и между другото, делото ми в Америка беше безплатно. Назначава се служебен адвокат. Изобщо цялото дело трябва да е безплатно. Разходите, които имах бяха по подготвянето, копирането, заверяването на документите и пощенските разходи. По-скъпо ми излезе услугата на частната детективска агенция, която наех в Лондон, за да потвърди къде живее бившият ми съпруг, но съдът не прие декларацията им, защото не била достатъчно убедителна. В момента се опитвам да си наема адвокат в Лондон. А преди изобщо да започна това дело, си наех адвокат в Америка, който подготви писмо до бившия ми съпруг да постигнем споразумение за определена сума, да го регистрираме в съда, без да водим дела. Но бившият ми съпруг не се съгласи. Затова заведох делото.

Ако целта Ви е да получавате някаква издръжка, спокойно можете да заведете иск за увеличаване на издръжката в България и в зависимост от възрастта на детето съдът ще ви определи някаква издръжка. Ако бащата действително няма имущество в България общината може да изплаща издръжката на детето до 18 годишна възраст.и не е необходимо да му търсите адреса в Анлия. Естествено че може и да му запорирате паспорта, но тъй като вече сме в ЕС това няма да свърши голяма работа Между другото на колко години е детето?

Отнемането на паспорта върши работа, защото се забранява на лицето да напусне страната, а и Великобритания доколкото знам все още не ни пуска да пътуваме и се установяваме в нея свободно. А ако националния ти паспорт не е в ред, не мисля ,че там ще ти издадат документ. Все пак зависи и какъв е статута на лицето там.
Закон за българските документи за самоличност
Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не се разрешава напускане на страната, а паспорти и заместващи ги документи не се издават на:
1. лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават непосредствено сигурността на Република България;

2. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават системата за защита на класифицираната информация, представляваща държавна тайна на Република България;

3. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) лица, на които е наложена забрана по чл. 68 от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание, освен в случаите по чл. 66 от Наказателния кодекс;

4. лица, които са осъдени да плащат другиму издръжка и не са я осигурили за срока на пребиваването си в чужбина;

5. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) лицата, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Детето е на 13 години, разведени сме официално от 11, издръжката определена от съда е от 10 години - още на старите пари.
Той е установен в Лондон, може би има постоянна виза още преди България да влезе в Европейския съюз.
А прословутата 15 лева издръжка не е давана от 2 години сигурно, той не ми е пращал никакви пари. Преди 2 години за Коледа изпрати 100 долара да купя на детето подарък, но не и за издръжка. Пък непрекъснато има изисквания от мен.
Аз не искам Общината да ми плаща издръжка. Общината плаща от данъците на хората и сигурно има бедни хора, които имат повече нужда от тези пари. Аз искам бащата да плаща издръжка! Има възможности.
KCN - да не мислите, че ми се водят войни. И аз безконечно чакам да получавам ежемесечна издръжка, ама няма. Таткото смята, че някой друг трябва да се грижи за детето му, а той само да се появи когато му е удобно и когато има някой излишен лев. Какво толкова нередно искам. Ами и в този закон, дето непрекъснато ми цитирате, точно това пише - и двамата родители имат отговорности и задължения в отглеждането на детето. Още малко ще ми кажете, че трябва да си мълча, да си гледам детето, да не искам издръжка, а ако може да му давам и на него издръжка! И той да пляска с ръце и да си мисли колко е велик и недостижим от закона. Защото на практика се получава, че законът не може да го достигне! Ако таткото беше болен, беден, мизерстващ в България, защо не - ще направя всичко, което зависи от мен, детето да поддържа връзка с баща си щях сигурно и на него да му помагам финансово, ако имах възможност. А той е здрав и прав, има добри доходи, защо да не плаща издръжка и да не поеме своята част от задълженията към детето? Какво са 15 лева? А той дори и тях не дава! Благодаря, KCN, за всичките Ви мнения, но ако смятате да изливате злобата си, моля Ви спрете да го правите. Таткото се грижи за това напрежението в дома ми да е високо! Съдружници не са нужни. Благодаря Ви!

Преди години една моя работодателка казваше - Ако изкажеш проблема си на глас, може някой да ти помогне. Ако си мълчиш, никой няма да знае, че имаш проблем. Затова и аз изказах проблема си във форума.
Благодаря на всички!

KCN - Аз искам бащата да си поеме отговорността на родител и да плаща ежемесечна издръжка. И търся правен път да го постигна. А на Вас ако не Ви харесва какво пиша, никой не Ви кара на сила да ми четете постингите и да отговаряйте с мнение. Не съм дошла в кантората Ви, ако изобщо имате такава. По-добре отговорете на някой друг, който според Вас има по-сериозен проблем. Не си губете времето с мен.

"..Ще бъдете заедно,в радост и тъга....докато смъртта ви раздели"
Нещо подобно май се казваше в една церемония при сключване на брак.
И действително - може би трябва да се помисли за въвеждане на смъртното наказание като задължително в бракоразводния процес.
/шегувам се/
Винаги единия да бъде убит.
За да не трови живота на другия.
Или не плаща издръжката,или се прави на баровец - и така съсипва достойнството на "бедния" в очите на детето, или не го вижда никога, или пък постояно иска да го вижда и т.н....и т.н....
Безпорно - тези разправии не само ги знае детето - понякога то е съзнателно въвличано в тях.
Как се отразява това на психиката му???
На кой му пука!!!!!!!!

Просто - единия трябва да бъде убит.

Stroitel, благодаря Ви! Точно такава е действителноста, каквато я описвате. Честно казано, аз не искам бащата на детето ми да е убит. Искам да плаща издръжка и да обича детето в действие, а не на думи. Искам, когато той обещае да направи нещо за него, наистина да го направи. Най-новият хит е - ако ми дойдеш на гости за Коледа, ще ти купя GSM. Знам, че на това дете не му е лесно и каквото съм могла, направила съм и правя то да се чувства добре. Вярно е, че аз съм избирала този баща, но хората казват, че с един човек трябва да изядеш една торба сол, за да го опознаеш. Дадохме си обещание ... докато смъртта ни раздели..., той си намери друга докато бях бременна. Две години живях с него, като смятах, че всеки човек греши и има право на прошка. Той настоя да се разведем, ожени се. Какво повече да чакам, освен една издръжка. Пак купуваше дрехи по-рано, за да се изхвърли, че живее в чужбина. Сега си имам втори брак. Детето ми живее в истинско семейство - обичано, уважавано, подкрепяно. Но откакто заминах за чужбина с втория си съпруг /който между другото работи с деца и има много добър подход към детето ми/, бащата съвсем озлобя и отказва да дава издръжка. Ами омръзна ми да поемам цялата отговорност за отглеждането на това дете и в замяна да търпя непрекъснато унижения, критики и какво ли не още. Ами като не помагаш, поне не пречи /става въпрос за бащата/. Гледай си живота. А ако искаш да бъдеш част от живота на това дете - действай, направи нещо за него. Само за да поясня що за баща е, ще ви кажа думите му - Аз ако знаех, че толкова много ще трябва да плащам за издръжка, никога нямаше да пусна детето да замине за чужбина. Ако живееше в България щеше да ми излезе по-евтино!
И после някои хора твърдят, че аз си водя стогодишни войни просто защото си нямам друга работа.
Така че, не смърт за другия родител, а здравата ръка на закона. Щом си кадърен да правиш дете, трябва да си поемаш отговорността!
Благодаря на всички за правните съвети и на онези, които ме подкрепиха, и също и на онези, които бяха против мен.

KCN - това, в същност се оказа много добра идея. Свързах се с Искрено и лично и вероятно ще подготвим материал.

Колкото и да го осъдите - то е едно,друго е - дали ще ги плаща, А ТРЕТО - как ще се отрази това на отношенията Ви, как той ще интерпретира иска ви ПРЕД ДЕТЕТО, и как ТО ще го възприеме.

Пак ви съветвам - пазете детето си.

И може би - най-добре е да ползвате услугите на психолог - да ви даде "алгоритъм" - за справяне с поведението на бащата.

ВСИЧКО е психология.

А с такъв иск само "разлайвате кучетата" или "слагате сол в раната'.
НИЩО НЕ ЛЕКУВАТЕ.

Да, Stroitel, точно това правя. Изчела съм доста книги по детска психология, а също и вторият ми съпруг работи с деца от доста години. Той има подход и умее да разговаря с детето така, че да не манипулира отговора, а да получи реална представа. Но, ние, родителите, които се наемаме да си гледаме децата, в старанието си да им запазим психиката, позволяваме на другия родител да си разигравя коня. Другият родител, разбира се, бидейки на ясно, че не прави нищо за това дете, хвърля вината върху грижещия се родител.

А това, че няма как да го накарам да плаща, ме е спирало да завеждам иск в България. Кучето си лае, керванът си върви...Затова и поставям темата няколко пъти във форума, защото може да се случи да я прочете някой, който вече се е сблъсквал професионално. България влезе в Европейския съюз, може да има промени в законовата практика. Винаги съм се дразнела от изказани мнения като - Абе нищо, че не плаща, нали поне се обажда по телефона. Или - Е, нали от време на време дава по нещо. Това е такова гадно и позорно примиренчество. А и детето толкова пъти вече се разочарова от него. До скоро дори се страхуваше да изрази мнението си, защото бащата ще се скара, или ще се разсърди. Наред с всичко останало, трябва и в тези моменти да намирам начини да му вдъхвам кураж. Поне казах на детето, ако те е страх да кажеш нещо на баща си, кажи на мен. Аз ще се оправям с него. И да ми се сърди, не ми пука. Нищо, надеждата не е загубена! Едно нещо, което е започнало, трябва да се изкара докрай.

Вижте какво, KCN, не сме на партийно събрание. Не сте длъжен да слушате. Като не Ви е интересно, защо четете постингите ми? Изказвайте мнения по по-възвишени теми. Или сте човек без работа, който е във всяко гърне мерудия. Това е форум и ще пиша каквото си искам, когато си искам и по колкото пъти си искам. Който иска, да чете, който не иска, да се насочи към други теми. Вие какво, да не сте диспечер във форума, че ще препращате хората насам-натам? Не се очудвам, че жена Ви се е развела с Вас и е получила и родителските права. С такъв заядлив човек като Вас живее ли се?