Страница 1 от 1

Дъщеря ми живее на семейни начала, без гражд. брак

МнениеПубликувано на: 16 Дек 2007, 05:45
от Vanyna
Дъщеря ми живее на съпружески начала, без сключен граждански брак. На петата година купи апартамент с ипотечен кредит. Съпругът ми и аз и дадохме значителна част от парите за имота, след като бяхме продали собствен недвижим имот. Новозакупеното жилище беше записано на нейно име, ипотеката също е на нейно име, поради факта, че мъжът с който живее нямаше доказани доходи. Впоследствие тя плати данъците му, които е дължал от наеми и сега при него всичко е редовно. Тъй като винаги е била много заета с работата си през деня, тя му давала картата си да тегли от заплатата и /която е доста висока/, за да плаща кредита и. Защото е свободен през целия ден, получава наеми и не работи никъде, а се занимава със своето хоби - "усъвършенстване"...В момента дъщеря ми я грози опасност от раздяла - той и устройва демонстративна ревност, без никакво основание, която обаче уронва престижа й. С баща и мислим вече, че поведението му е целенасочено, защото заговори за "пред съда"!..Имат 9 годишна дъщеричка. Има ли опасност, при положение че бележките от плащанията са вероятно на негово име, той да и вземе при раздялата апартамента, а от там да предяви претенции и за детето, чийто баща е? А детето бе отглеждано и с нашата голяма помощ!
Със съпруга ми мислехме скоро да и помогнем още веднаж с изплащането на по-голямата част от оставащия и за изплащане кредит, но при новите обстоятелства не знаем как да постъпим!

МнениеПубликувано на: 16 Дек 2007, 13:22
от divain
Претенциите към апартамента и детето са две съвсем различни неща . За апартамента няма чак толкова голяма опасност да го " вземе " , въпрос на доказване е . Но никой не ще може да отрече претенциите му за бащинство .
Наистина ще Ви трябва сериозна адвокатска помощ . Желая Ви успех!

МнениеПубликувано на: 17 Дек 2007, 15:30
от Vanyna
divain написа:Претенциите към апартамента и детето са две съвсем различни неща . За апартамента няма чак толкова голяма опасност да го " вземе " , въпрос на доказване е . Но никой не ще може да отрече претенциите му за бащинство .
Наистина ще Ви трябва сериозна адвокатска помощ . Желая Ви успех!


"divain", благодаря за отговора. Нещата още не са опрели до адвокат и се надявам семейните недоразумения да отшумят. Относно "консултацията", към която ме отпраща "raketa", се моля да не ни се наложи...Просто аз съм една разтревожена и обичаща до безумие внучката си баба!

МнениеПубликувано на: 17 Дек 2007, 17:55
от barri
Вие като гледам доста сте се притеснили за вашите деца, като гледам какви теми сте пуснали.......само гледайте от толкова много притеснения, които са нещо като мания явно, да не им разбиете живота.......защото най-често до там се стига........

МнениеПубликувано на: 18 Дек 2007, 16:32
от Vanyna
barri написа:Вие като гледам доста сте се притеснили за вашите деца, като гледам какви теми сте пуснали.......само гледайте от толкова много притеснения, които са нещо като мания явно, да не им разбиете живота.......защото най-често до там се стига........

Не са мания. Темите не ги обсъждам с общи познати или приятели, дори не и със съпруга си, а влязох във форума и ги споделям с вас. Живея в град различен от града, в който живеят децата ми /на 300 км/. Помощта по отглеждане на децата /което, впрочем, също е от голямо значение за спокойното и мирно съжителство в едно младо семейство/ е трудна и е свързана с много разходи по пътувания, платени и неплатени отпуски, болнични и пр. неудобства от наша и тяхна страна. Но се надявам в това да има и някакво преимущество...Като това, например - да не им се месим много-много в живота! И да не им го "разбием"!...

МнениеПубликувано на: 18 Дек 2007, 17:51
от katerinakuch
Оставете дъщеря си и бащата на детето и да решават самостоятелно своите проблеми. Те са големи, зрели хора, имат дете на девет години. След като са взели решение да живеят заедно, а и имат толкова голямо дете, значи са способни все пак да взимат самостоятелни решения за живота си и да търпят всички последици от решенията си. Няма идеални хора. Обстоятелството, че им помагате както във финансов, така и в друг аспект, си е лично Ваше решение. Вие не сте длъжна да им помагате. Можете да помагате само когато Вие прецените, че е необходимо, а и помощтта Ви не бива да съставлява особено затруднение за Вас. Все пак и Вие сте човек със свой живот.
Когато се касае за юридическа помощ, то тогава би следвало да се насочите към адвокат.

hm

МнениеПубликувано на: 18 Дек 2007, 18:24
от libra
Няма смисъл от притеснения. Нито едното ще вземе, нито другото.