forum.lex.bg

Здравейте!
Имам проблем и не знам как да намеря решението за това задавам въпрос в юридически форум.
Семейството ми попадна в кошмар от датата 01.01.2006 г. Тогава при катастрофа почина братовчедка ми. Нейният син, на 2 г. беше при майка ми. Баща му не се интересува от него и когато имаше нужда братовчедка ми го оставяше на майка ми да го гледа, както и тогава се случи.
Родителите на братовчедка ми са разведени повече от 15 г.
Сега майка и е немска гражданка, лишена е при развода от родителските права. Иска да вземе детето, но дядото, който всъщност е нашата кръвна връзка не го дава.
Съдът го настани в семейството на майка ми и баща ми.
Сега бабата идва и прави скандали.
Какви права имат майка ми и баща ми като хора при които живее детето?
От бабата идват и много други проблеми, които мога да опиша ако някой ми отговори за да не става много дълга темата в момента.
Ами това е основният въпрос-има ли моето семейство някакви права?

Доколкото знам, никакви. Предполагам, съдът е взел мярка про Закона за закрила на детето, за настанване на детето при роднини - чл. 4 т. 2 от закона. Съдът може да измени или отмени тази мярка след като прецени интереса на детето.
Отделен е въпросът, че бабата (майката на братовчедка Ви) не може да сезира съда за изменение на мярката. Това право имат само родителите - в случая бащата на детето, след като майката е починала:
Закон за закрила на детето
Чл. 26 (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство или специализирана институция се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Искането за мерките по ал. 1 пред съда се прави от дирекция "Социално подпомагане", прокурора или родителя пред районния съд.


Чл. 28. (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г.) Исканията за настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в специализирана институция са подсъдни на районния съд по настоящия адрес на детето, освен в случаите по чл. 27, ал. 2 .
(2) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Съдът разглежда незабавно искането в открито заседание с участието на органите или лицата, направили искането, и с участието на детето при спазване разпоредбата на чл. 15 .
(3) Съдът се произнася в едномесечен срок с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно. При определяне на мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1 , освен ако това не е в интерес на детето.
(4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) В решението по ал. 3 задължително се посочва срокът на настаняването.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Решението подлежи на обжалване пред окръжния съд в седемдневен срок. В случай на подадена жалба или протест съдът насрочва делото в срок не по-дълъг от седем дни. Окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно.

Скандалите обаче не можете да си спестите, тъй като бабата има право да се вижда с внука си, съгласно Семейния кодекс


(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Съдът може да промени постановената мярка по искане на лицата по чл. 26, ал. 2 , ако това е в интерес на детето.

Благодаря!
Искам да поясня, че не е посочен срок за настаняване.
Също така скандалите са придружени с неоснователни оплаквания в полицията от страна на бабата за побои, както и статии във вестника с неверни твърдения. С всяко посещение твърденията на бабата стават по-дръзки и трябва да има начин да се противодейства. Детето е при нас защото дядото живее сам, а то е твърде малко и след като така или иначе положението беше заварено така си остана.
Бабата не се е явявала на делата, нито успяха да намерят бащата. От него имаше нотариално заверена декларация, че е съгласен детето да живее в това семейство.
Интересът на бабата е изцяло материален /наследството на детето както и ползвани облаги в Германия/ и за това всичките проблеми.
Сега срещите между бабата и детето, както и телефонните разговори се осъществяват чрез местната Агенция за закрила на детето за да се намали тормозът в къщи /телефонът беше изключен, сега смениха номера/. В същото време бабата има ограничителна заповед да не се доближава до жилището.
Има ли смисъл да се завежда дело за клевета или някакви възражения в полоцията?
Изобщо как може да се противодейства на тормоз от човек, който пък и има някакви права?
Бабата е изключително активна и пише до всички възможни инстанции и министерства.

началото на последното изречение много ми хареса. Дело за клевета или обида няма смисъл да водите, чиста загуба на нерви и пари. Ако бабата тръгне да нарушава ограничителната заповед може да се обърнете към компетентните органи. Аз не знам защо и позволяват на бабата въобще контакти при положение,че влияе негатовно на детето, пък и по закон родителите ви са длъжни да осигуряват личните отношения на детето само с родителите му.