forum.lex.bg

Възможно ли е да бъдат открити биологичните родители на човек роден в София и осиновен в провинцията през 1943 година, при условие, че и двамата осиновители са починали?

Не е невъзможно, но следва да се има предвид и нормативната уредба, при която е извършено осиновяването. За посочения от Вас период е действал "Закон за извънбрачните деца и осиновяването", който е предвиждал само един тип осиновяване - непълно, което предполага запазване на правните връзки между осиновения и биологичното му семейство. Впоследствие със ЗЛС - изм. от 1961 г. - се въвежда единствен законов режим на осиновяването - пълно, като при това се прилага и спрямо всички извършени до момента осиновявания, като преурежда отношенията и последиците от осиновяването от момента на извършването му. Компетентен съд през интересуващия Ви период е бил Районният съд. Успех!

Колега, действително текстът на чл. 67б СК предвижда молбата да се подаде пред окръжния съд, извършил осиновяването, но според мен е непрецизен - написан е инерционно - това право е новосъздадено с изменението на СК от 2003 г. , по същото време компетентността на Районните съдилища да постановяват решения за осиновяване бе прехвърлена на окръжните и оттам е текстът. Това означава, че пред ОС ще могат да подават молба (ако се запази редакцията му) едва лицата, осиновени след 2003 г. Засега молбите се подават пред съда по осиновяването - всъщност това е и идеята на законодателя. В София за периода, в който вече са архивирани осиновителните дела в стара архива, молбите се подават действително в окръжния (СГС).

Ще посъветвам питащата да се обърне и към БАОО

http://www.baoo-bg.org/

така е, колега kalahan2008 - различни са били районите и просто трябва да се провери тогавашния РС като териториален обхват, както и местонахождението на архива му. Прочетох с интерес препратката - и моето становище съвпада с това на колегата от ПДИ.
Колега Донна, член съм на БАОО и се опитвам от доста време да убедя и общество, и съдии, че няма нищо по-естествено за човек от това да знае произхода си. Практиката ми обаче е в повечето случаи при осиновявания, извършени след 60-те години - въпреки че са извършвани при една и съща законодателна уредба, срещнах различни модификации при оформяне на документите и т.н. Така че, в конкретния казус нещата може да се окажат малко или много по-различни; не пречи да се започне процедурата, пък каквото сабя покаже.

Радвам се, че и в професионалния форум колегите проявяват отзивчивост към темата!

Процедурата е истинска доколкото съществува - прилагането и е истинско изпитание и за субекта на правото, и за адвоката му, и за съдиите - кои ще са тези "важни обстоятелства", които да налагат получаването на информацията - за всеки осиновен достатъчно важно обстоятелство е естественото му желание да познава корените си, историята си, най-после - себе си. Но как съдията да прецени дали това са важни обстоятелства по смисъла на закона, за да постанови положително за молителя решение?Съдебната практика в по-голямата си част не е ориентирана към това становище.
Колкото до тайната на осиновяване - донякъде са разбираеми мотивите - осиновеното дете да расте без съзнанието и травмата, че някой ден някой го е счел за нещо непотребно в живота си, а този някой по дефиниция трябва да бъде най-близкия ти човек. Незнанието на обстоятелствата обикновено предполага такива разсъждения. Разбираеми са и страховете и вълненията на осиновителите. Въпросът обаче е, че у нас и тайната не е тайна - в един хубав ден (обикновено около пубертета) се намира някой, който много държи да те информира и сривът не закъснява - със всички последици. Би трябвало изискването за съблюдаването на тайна да се запази за служебните и трети лица, но осиновителите да се насърчават да споделят този факт с децата си, за не са уязвими по-късно, а с навършването на пълнолетие осиновените, както и наследниците им да имат правото да се информират при по-облекчена процедура. Все пак мисля, че не бива да е безконтролна. Срещала съм доста осиновени, които искат да намерят биологичните си родители или с користна цел или с цел отмъщение - все пак упражняването на правото не трябва да стига до злоупотреба.

Съжалявам, че малко със закъснение се включвам в темата, не зная дори дали ще бъде прочетено и ще е полезно казаното от мен, но все пак ще споделя какво открих тези дн по повод на подобно дерене на осиновен само че през 1940г.
Та, според тогавашното законодатество осиновяванията са се публикували в Държавен вестник, неофициален раздел. Аз лично търся информация за едно осиновяване и прегледах доста такива публикации. Нужно е търпение и много време. В Държавен вестник от онова време даже фигурират иманата на осиновения и осиновителите, както и месторождението им, стига осиновявания да е незаконнореден и с неизвестни родители. Обичайна практика е било осиновяването на пълнолетни лица, не зная по каква причина. Аз продължавам да ровя. Пожелавам успех на търсещите. Ако публикувалия въпроса иска да се свърже с мен, за да обменим информация /аз се позапознах със законите от онова време, касаещи осиновяването сравнително обстойно/. А що се отнася до Държавен вестник, може да го намерите в дота добро състояние във всяка по-голяма, може би и по-малка бблиотека в България в доста добър вид. Лошото е, че ако се дири осиновяване от цялата 1943 година, трябва да се преровят стотин броеве, защото вестникът е излизал всеки ден, а не както сега - два пъти в седмицата.
Успх!