forum.lex.bg

Здравейте! Студентка съм, на 20 г., редовно обучение, втори курс.Родителите ми се разведоха през 2003 г. по взаимно съгласие и отсъдената ми издръжка от баща ми беше в размер на 40лв.През 2007 г. подадох иск за увеличаване на издръжката и тя стана 80лв.От 2003 г. до сега съм получила общо от баща ми 200 лв. Искам съвет, за това, как мога да го съдя за неизплатените издръжки? Благодаря предварително.

Можеш да направиш две неща
1.По делото от 2003 г. ( ако все още се пази - търси го в архива) да се снабдиш с изпълнителен лист- най - добре се обърни към адвокат, който да те посъветва, след което да се образува съд.изп.производство.
2.Подай жалба в Прокуратура.Полцията ще доказва извършеното от него престъпление, а именно че е пропуснал плащането на повече от три вноски по издръжката.След, което или трябва да плати всичките издръжки или ще бъде осъден.-Това ти е по - евтиния вариант.Що се отнася до платените 200 лева-нека баща ти дакзва, че ги е платил.

Много Ви благодаря за съветите и насоките, които ми дадохте.Ще се свържа с адвокат, за да задействаме заедно нещата относно изпълнителния лист и съдебно изпълнителното производство.Благодаря Ви още веднъж за бързите отговори!

Благодаря!

Адвокат съм и се занимавам с подабни проблеми. ........................

Мод
Поли

---

---

"ВИЕ ДЕЙСТВИТЕЛНО ЛИ СМЯТАТЕ, ЧЕ В ТОЗИ СЛУЧАЙ ТЯ ТРЯБВА ДА ИЗПРАВИ СОБСТВЕНИЯ СИ БАЩА ПРЕД НАКАЗАТЕЛНИЯ СЪДИЯ?"

Дали трябва да се изправи един баща, който не изпълнява задълженията си, пред наказателния съдия или не това си е въпрос на личен избор. В случая жалбата беше посочена като възможност , която е предвидена в закона и не разбирам какво толкова се възмущавате.

Драги DrazniteL, обърнах се към колегите Ви за съвет и насока по правен въпрос, а не морален.Умишлено не навлязох в подробности относно причината за развода на родителите ми, както и отношенията ми с баща ми.Но след като поставяте въпроса за моралните ми ценности, нека Ви нарисувам цялата картина.Родителите ми бяха женени 18 години, през които аз, майка ми и по-малкия ми брат бяхме обект на постоянен тормоз от страна на алкохолизирания ми баща.Общо взето прекалено много грозни сцени са запечатани в съзнанието ми.Докато аз не навърших 16, а брат ми 13 години и убедихме майка ни да събере смелост и да се разведе.Изнесохме се от апартамента на баща ми, получавахме постоянни заплахи от него и поради това делото беше по взаимно съгласие, а не по вина.Понеже майка ми не разполагаше с финансови средства, адвокатът й беше от една фондация в помощ на малтретирани жени.След развода изживяхме много тежки моменти - една самотна майка с 2 деца, без покрив над главата си, работеща постоянно за минимална работна заплата, опитваща се по всякакъв начин да изхранва и отглежда децата си.Докато собственият ми баща дори не ни звънеше по телефона за рожденните ни дни.Той не е нито социално слаб, нито безработен, дори печели двойно, че и тройно от средното за страната.Той е просто един напълно безотговорен човек, който се интересува единствено от себе си и това къде и с кого да си направи партито и да се напие.Вече и брат ми е студент първа година.Благодарна съм на майка ми, че нито за момент не ни остави и не спря да се мъчи, да се грижи за нас, да ни помага с каквото може.Тази жена е страдала толкова много по вина на баща ми и въпреки това дори веднъж не се е опитала да ме настройва против него, а винаги когато стане въпрос за него казва, че каквото и да правим решението си е на мен и брат ми.
Относно мнението Ви за мързела и готованщината, наистина ли смятате, че 30,40, било то и 80 лв. на месец са достатъчни за един студент на квартира във Варна редовно обучение, че да мързелува? А въпреки пълнолетието ми, когато подам декларация за стипендия за успех, аз трябва да впиша дохода на майка ми и присъдената ми издръжка от баща ми. Надявам се да сте разбрали, че аз не съм глезено студентче, което се чуди как да изцеди родителите си, за да може да мързелува.
Болката, която в началото изпитвах от това, че собственият ми баща "не дава и пет пари" за мен и брат ми, постепенно премина в омраза и яд. Така че, на въпроса Ви дали не ме е срам да го съдя, категорично Ви отговарям НЕ. Дори смятам, че му е малко.

И СЪВСЕМ ПРАВИЛНО!!!

Обърнете се към колега...точно както са Ви насочи колегите по-горе!!!