riyva_evro написа:medilex написа:hrisimimi написа:проспала съм само 10 дни преди да си взема решението от 1998г., а не години
Много безотговорно отношение към детето ви и произхода му. Единствения шанс за Вас е, ако детето се е родило след прекратяване на брака, да намерите бившия си съпруг и да го молите той да оспори бащинството си като твърди, че е узнал за раждането на детето сега! Срокът за бившият ви съпруг е от узнаването, а не от раждането! Обърнете се към адвокат възможно най-скоро. Извинете ме за назидателния тон, но наистина не разбирам как до сега не сте решили един толкова важен въпрос, какъвто е този за произхода на детето Ви.
Аз пък защо си мисля, че има и друг вариант. Детето ищец като майка му се явява негов процесуален представител, а бащата - ответник. Почвате си делото,доказвате си каквото си доказвате и така нататък. Ама се получава така, че някои юристи дават на други юристи безплатни консултации. Поне пратете една каса бира и малко мезе бре хора.
Детето не може да е ищец при установен и вписан в акта за раждане произход от бащата, т.е. не разполага с възможност да води иск по чл. 41 СК и в тази насока е константната практика на съда. Да посоча ли адрес за бирата или първо да посоча съдебната практика?
Тук възможният вариант е посочен вече от medilex, проблем е обаче, че бащата го няма.
Ето и практиката:
Тълкувателно решение № 81 от 28.IX.1974 г. по гр. д. № 62/74 г., ОСГК
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1974 г., С., Наука и изкуство, 1975 г.
чл. 31, чл. 32, чл. 33, чл. 35, чл. 39, чл. 40 СК (отм.),
чл. 32, чл. 33,
чл. 34, чл. 37,
чл. 41, чл. 43 СК
Детето няма право да оспори бащинството, установено с презумпцията на чл. 31, ал. 1 СК. То е активно легитимирано да установи своето извънбрачно бащинство само когато няма установен произход от бащата или наличният произход по чл. 31, ал. 1 СК е бил оборен от майката или от презумптивния баща по исков ред.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Министърът на правосъдието е направил предложение да се издаде от ОСГК на Върховния съд тълкувателно решение по въпроса: има ли детето право да оспори бащинството, установено по презумпцията на чл. 31, ал. 1 СК.
Семейният кодекс съдържа правила за определяне произхода на детето. Произходът от майката се определя от раждането - чл. 30, ал. 1 СК. Съпругът на майката се счита за баща на детето - чл. 31, ал. 1 СК*.
Раждането се документира чрез нарочно съставен за целта документ - акт за раждане, какъвто задължително се съставя за всяко новородено дете - чл. 1 - 11 от Правилника за водене регистрите за гражданско състояние**. Като акт за гражданско състояние актът за раждане е пълно доказателство за онова, което длъжностното лице е отбелязало, че е станало пред него, докато в тази част не се докаже неговата неистинност по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс. Следователно той не е необоримо доказателство за отбелязаните в него данни.
Член 32 СК предоставя правото както на съпруга, така и на майката да оборят презумпцията по чл. 31, ал. 1 СК, като докажат по исков ред, че "детето не е могло да бъде заченато" от съпруга. От съдържанието на тази разпоредба следва да се приеме, че активно легитимирани да водят такъв иск са само тези две лица и че на самото дете такава активна легитимация не е призната. Отричането от законодателя активна легитимация на детето за оспорване презумпцията за бащинство по чл. 31, ал. 1 СК не е пропуск при изготвяне и приемане на Семейния кодекс, тъй като липсва и каквато и да е друга разпоредба в кодекса, от която би могло да се направи противен извод.
Член 35 СК дава право на детето да оспори направеното му припознаване от дадено лице. Това разрешение обаче не дава основание да се приеме, че е допустим и иск за оспорване на бащинството. Оспорваното по реда на чл. 35 СК бащинство не е презумптивно, а такова, установено с акта за припознаването.
До противен извод не може да се стигне и от разпоредбата на чл. 39, ал. 1 СК. Съгласно тази разпоредба детето е активно легитимирано да предяви иск за установяване на своето извънбрачно бащинство. Но за да може то да предяви такъв иск, когато като негов баща е посочен съпругът на майката, съгласно разпоредбата на чл. 40 СК е необходимо преди това да оспори по исков ред съществуващата презумпция за бащинството. Тази необходимост следва не само от изричната разпоредба на чл. 40 СК, но и от биологичната невъзможност детето да има двама бащи.
Освен това разпоредбата на чл. 40 СК определя и условията за оборване на наличния произход, като посочва две основни предпоставки: оборването да стане по исков ред и при условията и сроковете, предвидени в закона. Исковият ред за оспорване на произхода е изрично и изчерпателно уреден в чл. 32 и 33 СК. Там са уредени и сроковете. За оспорване презумпцията за бащинство от детето Семейният кодекс не предвижда нито исков ред, нито условия и срокове. Следователно наличният произход, който е пречка за дирене на друг произход, не може да бъде оборен чрез иск, предявен от детето по чл. 39, ал. 1 СК, щом то не е изрично легитимирано за това по чл. 32 СК. Вярно е, че чл. 40 СК допуска съединяването на двата иска - за установяване извънбрачно бащинство и за оспорване бащинството по презумпцията на чл. 31, ал. 1 СК, но този текст има предвид съединяването на два иска, които са предварително дадени, съществуват самостоятелно и независимо един от друг. А такъв иск за детето, както се казва, не съществува.
Само когато бащинството по презумпцията на чл. 31, ал. 1 СК е било оборено от презумптивния баща или от майката, детето може да се възползва от това обстоятелство и да предяви иск за установяване извънбрачното си бащинство по реда на чл. 39, ал. 1 СК. Тогава, когато тези две лица не оспорват, когато съпругът на майката приеме детето за свое, не е оправдано от етична и обществена гледна точка самото дете да може да оспори произхода си от съпруга на майката. Това разбиране се налага в интерес на семейството, на майката и презумптивния баща, на стабилността на гражданския статус на детето. Тези интереси законодателят е поставил по-високо от интереса непременно да се установи биологичното бащинство.
В подкрепа на това разбиране е и установената в закона невъзможност детето да обори бащинството, резултат на изкуствено оплодяване на майката със съгласие на съпруга й - чл. 32, ал. 3 СК. В тези случаи бащинството също не отговаря на истината, но детето е длъжно да се примири с него и приеме един произход на бащата, който не отговаря на биологичния.
Затова по изложените съображения Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд приема, че по чл. 39, ал. 1 СК детето е активно легитимирано да установи своето извънбрачно бащинство само когато то няма установен произход от бащата или наличният презумптивен произход от бащата е бил оспорен или оборен от майката или от бащата по презумпцията на чл. 31, ал. 1 СК по исков ред. Вън от тези два случая то не може чрез иск да оспорва бащинството си, установено с презумпцията на чл. 31, ал. 1 СК.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
* На посочените в решението чл. 31, 32, 33, 35, 39 и 40 от отменения Семеен кодекс от 1968 г. съответстват чл. 32, 33, 34, 37, 41 и 43 от сега действащия Семеен кодекс от 1985 г.
** Сега чл. 34 - 41 от Наредбата за гражданското състояние, с което е отменен Правилника за водене регистрите за гражданското състояние (ДВ, бр. 75 от 1975 г.)
