forum.lex.bg

ами колеги моля за мнение по един въпрос, който ми се налага да разрешавам, а нещо не мога да си избистр решение в главата.
извършена е покупко продажба от А (непълнолетен) на Б. А е имал назначен особен представител, продал е със съгласието на един от родителите си, но при сключването на сделката не е имало издадено разрешение по чл. 73, ал. 2 СК. Въпреки това нотариален акт е съставен, владението е предадено и купувачът Б е започнал да владее имота и така в продължение на 7 години. впоследствие се завежда дело за признаване на сделката за нищожна и за връщане на собствеността.
та въпросът ми е дали това разрешение по чл. 73, ал. 2 СК е недостатък във формата на сделката и по смисъла на чл. 70 ЗС купувачът Б ще може да се позове на кратка придобивна давност , или си е условие за действителност на сделката и същата е нищожна.
общо взето - дали така сключената сделка е нищожна (чл. 26, ал. 2 ЗЗД -поради липса на форма) или е унищожаема- като сключена от недееспособен - чл. 27 ЗЗД.
всякакви размишления са добре дошли! благодаря предварително

Това не се ли учи по ГП - обща част ?

някъде из тая дисциплина се учеше, иначе благодаря за отговора

Унищожаемост на сделките поради недееспособност, грешка и измама. (Има такъв въпрос от конспекта по Гражданско право - обща част)

Сделките по чл. 73, ал. 2 СК, при които липсва определен ЮФ от ФС (в случая разрешение от съда) са унищожаеми - чл. 27 ЗЗД ( трябва да се има пред вид, че чл. 27 ЗЗД се тълкува стеснително; важи само за сключените сделки от непълнолетен, тъй като ако е скл. от малолетен ще е нищожна поради липса на съгласие - чл. 26, ал. 2 ЗЗД).

сделката е действителна, никъде в закона не пише кога трябва да се даде "съгласието", т.е. то може да се даде преди, по време и след сключването на сделката... ако в конкретния казус не е казано нищо за несъгласие, по аргумент от противното, можем да кажем, че порок няма...
колеги,това което не е изрично забранено от закона е разрешено

tetradka написа:сделката е действителна, никъде в закона не пише кога трябва да се даде "съгласието", т.е. то може да се даде преди, по време и след сключването на сделката... ако в конкретния казус не е казано нищо за несъгласие, по аргумент от противното, можем да кажем, че порок няма...
колеги,това което не е изрично забранено от закона е разрешено

Съгласен съм частично с горното мнение.Според мен колегата е прав относно времето когатоможе да се даде разрешението по чл.73 ал.2.То може и да следва сделката.Може дори и да бъде дадено по време на производството по унищожаване на сделата.Така РЕШЕНИЕ № 1629 ОТ 18.07.1959 Г. ПО ГР. Д. № 4747/1959 Г., II ГР. О.
ОДОБРЕНИЕТО НА НАРОДНИЯ СЪДИЯ НА СДЕЛКА, СКЛЮЧЕНА ОТ НАСТОЙНИКА ИЗВЪН РАМКИТЕ НА ОБИКНОВЕНО УПРАВЛЕНИЕ, МОЖЕ ДА СТАНЕ ИЛИ В СПЕЦИАЛНО ПРОИЗВОДСТВО, ИЛИ В ПРОИЗВОДСТВО ЗА УНИЩОЖАВАНЕ НА СДЕЛКАТА ПОРАДИ ЛИПСА НА ТАКОВА ОДОБРЕНИЕ. ТО МОЖЕ ДА СТАНЕ И ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 19, АЛ. 3 ЗЗД.
Според мен обаче , съгласието трябва да се даде преди сключването на сделката и ако това не бъде сторено тя е унищожаема , с възможност за саниране , с последваща санкция от съда.

Според мен пък е налице хипотезата на недовършен смесен фактически състав - гражданска сделка + АА (в случая разрешението на районния съд). Което означава, че докато не се получи разрешението на районния съд, сделката не може да породи целените с нея правни последици и докато се чака разрешението на съда, ще е налице висяща недействителност (т.е. висяща нищожност).А ако такова разрешение не бъде дадено (съдът откаже или пък въобще не бъде поискано), то това ще повлече и окончателната нищожност на самата сделка поради противоречие с императивни законови норми - липсва елемент от ФС.

Относно времето, когато трябва да се получи разрешението, то това трябва да стане преди сключването на сделката. Законодателят е използвал думата "разрешение", а не "одобрение". Първото има предвид действие ПРЕДИ настъпването на друг ЮФ (сделката), а второто действие СЛЕД настъпването на друг ЮФ. Въпреки това смятам, че и полученото "разрешение", а по моему на практика "одобрение" СЛЕД сключването на сделката ще бъде достатъчно, за да се смята, че ФС на чл. 73 от СК е осъществен правомерно. Ще бъде твърде тежка санкцията за страната, ако се приеме, че последващо разрешение е недопустимо да се даде, след като съдията е установил, че сделката е от очевидна полза на ненавършилия пълнолетие или че еизвършена при нужда.

След като сделката по чл. 73, ал. 2 СК е унищожаема, следва че ще породи правни последици. Едва ако страната, чието волеизявление е опорочено (чл. 32, ал. 1 ЗЗД) се позове на унищожаемостта (с конститутивен иск или възражение), правното действие ще отпадне с обратна сила и състоянието й ще стане като на нищожна сделка.