arthurmorgan написа:Моят случай е огледален на описания казус.
В края на 2005г. бившата ми съпруга ме напусна и взе детето ми / тогава на 8 години/. До 02.2006 отказваше да се върне у дома, но не ми позволяваше да виждам детето, понеже - " То не иска да те вижда!!" В началото на 03.2006 заведох дело за развод. До края на 2006 не можах да се виждам с детето нито ден. Ходех в училището му, а веднъж, когато беше само дори отидох в жилището на майка му и бях с него 30 минути
. Беше много наплашено. През 2006 подадох жалба в Отдел за Закрила на Детето с молба да се извършат срещи с майката, детето , мен и психолог и да се престане с томоза над малкото, защото заради горния случай му забраниха дори да говори с мен. В резултат подписахме протокол в ОЗД, че майката се съгласява да ми дава детето
всяка събота. Видяхме с 4 пъти. Спря да го дава. Подадох нова жалба в ОЗД. Отговориха ми, че изготвили задължителни предписания по ЗЗД, но тя оказвала да ги получи и не можели да направят нищо
Делото за развода приключи едва Август 2008 с определение да го виждам всяка събота. Не ми дадоха детето до Януари 2009 - 26 месеца нито един ден - виждах го само в училище. Междувременно бившата започна дело за делба на семейното жилище, като пред адвокатите ни заяви, че докато не и платя 1/2 по пазарни цени няма да виждам детето
. Жилището е купено с пари дарени от баща ми!
С изпълнителен лист за режиме на контакт с детето потърсих Съдия Изпълнител, който организира среща с мен, детето и майка му. Тя твърдеше, че детето не иска да ме вижда, но на срещата СИ видя, че това е лъжа. Сега проблемът ми е, че майката постоянно измисля "уважителни" причини да няма срещи - детето е "болно"/и отива в дома на дядо си/, по-предната събота бе работен ден - значи няма да се видим, трябва да ходи на тренировки и т.н. Писах жалба до СИ, но майката не се стресна! Какво друго мога да направя?? Има ли наистина "уважителни' причини?
Моят случай е огледален и на зададената тема, и на горецитираният.
Бащата не се явява изобщо. Отказва телефонни разговори, отказва каквото и да е. Това в продължение на последните две години. Преди три години си намери приятелка, която почна да му дава акъл как да се държи с детето си, и да проявява амбиции да определя отношенията между бащата, мен (майката) и детето, защото била в момента актуалната (наебана? амбицирана? актуална какво?)
В резултат, всички си влошихме отношенията, водихме дела, едното по Закона за доашно насилие, защото бащата откачи (по нейни съвети, явно го е насъскала срещу нас, дойде да ни убива и се опита да разпердушини мазилките и плочките наоколо).
Което никога дотогава не се беше случвало, дотогава човека проявяваше данни да притежава поне средно количество мозъчни клетки. Не е ясно по каква логика трябваше да бъдем убити, явно претендентката за настояща е нервничела, че изобщо има бивша съпруга и вече роден наследник. Не мога да си представя как иначе сме пречели на плановете й, аз отдавна не се инетересувам от бившия и имам втори брак, до степен, че човека се тресеше от злоба, как смея да съм щастлива, когато той не е?
Е, заведоха се дела, тръгна се по съдилища, ахмака още живее в сладки заблуди какво му се полага, и се опитва да се изкара жертва, че сме се разбирали 9 години след развода си. Сега претендентката го убеждавала, че се е прецакал с това дълго разбирателство, на детето и на бившата не има се полагали екстри като нормален живот, трябвало да ни покаже къде зимуват раците. Резултат, кавги, насилие, трепане, дела, разправии, за кефа на една интригантка. Разбира се, аз ще изкарам това през носа на наивника, и той вече плюе кръв и зъби, и се проклина, но според мен му е малко, не трябва да му хрумва пак да прави истерии и да следва точка по точка чужди амбиции и да трови живота на всички ни, защото една продажна ......... е решила да му гледа сеира.