ТОВА ЗА ГОСПОДАТА С ПЕТИЦИЯТА
На 9.11.2005 официално беше подписан Координационния механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени български деца и деца - жертви на трафик, завръщащи се от чужбина, който беше изготвен по инициатива на Държавната Агенция за закрила на детето съвместно с Международна организация по миграция. С помощта на този механизъм се уеднаквява подходът на българските институции за координирани действия в случаите на трафик на деца.
Изработването на Координационния механизъм е инициирано от Държавната агенция за закрила на детето със съдействието на българската мисия на Международната организация по миграция, в резултат на зачестилите през последните две години случаи на деца – български граждани, които пребивават в чужбина без придружител. Феноменът „деца, пребиваващи в чужбина без придружител” стана актуален за българската действителност след премахването на визовите ограничения за пътуване в чужбина и активизиране на миграционните процеси. Неблагоприятен аспект на това явление е въвличането на малолетните и непълнолетните в различни форми на експлоатация, просия и извършване на джебчийски кражби по време на престоя им в чужбина.
Поради комплексния характер и сложната структура на проблема се наложи мултидисциплинарен и междуинституционален подход за неговото преодоляване. В резултат на това отговорните български институции се обединиха в своите усилия за унифициране на практиките и стандартите за работа по случаите на непридружените деца, както и за сътрудничество и своевременно сигнализиране за предприемане на мерки за закрила на децата в техен най-добър интерес.
С подписването на Координационния механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени български деца и деца – жертви на трафик, завръщащи се от чужбина, се унифицира подходът на българските институции за предприемане на координирани действия и ясно разграничаване на отговорностите с цел ефективно прилагане на законодателството за борба с трафика на хора. Координационният механизъм представлява и отговор на актуалните коментари и препоръки, заложени в Мониторинговия доклад на Европейската комисия за 2005 г. относно готовността на България за присъединяване към Европейския съюз, в частта му за противодействие на трафика на хора.
http://www.prb.bg/php/documents/352.docОСВЕН ЧЛ.72 СК ИМА И АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД ,АМА НИКОЙ НЕ СЕ Е СЕТИЛ , ПОДАВАЙТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ПАСПОРТ ПРИДРУЖЕНИ С ДЕКЛАРАЦИЯ ,ЧЕ ДР. РОДИТЕЛ ОТКАЗА И ОБЖАЛВАЙТЕ И ТОВА Е НАЧИН И Е ПО БЪРЗ -ОТКАЗ ОТ МВР -АДМ. СЪД И АКО СЕ ОБЖАЛВА ВАС -това инициаторката на темата можеше да ви го каже , това обжалване не отнема 2г ,по бързо е и ето едно примерно решение .
Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр. Сливен, 19.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди и девета година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : С.Д.
при секретаря В.К. и с участието на прокурора Х. К. като разгледа докладваното от съдията С.Д. адм. дело № 293/2008 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/.
Образувано е по жалба на С. Б. И. ***, като майка и законен представител на малолетното дете Б.Н.И., чрез Ю. С. - адвокат от СлАК, против Заповед № 2008007197 от 15.09.2008 г. на директора на ОД на МВР – С., с която на основание чл. 76, т. 9 от ЗБДС, не се разрешава напускане на страната на дъщеря й Б.Н.И. с ЕГН ********** със срок от 15.09.2008 г., до отпадане на основанието. В жалбата се сочи, че акта е незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на предвидената в закона процедура, противоречи на материалноправните разпоредби и несъответства на целта на закона. Оспорваният административен акт е издаден по искане на бащата на детето, като се твърди, че производството е приключило с издаване на оспорената заповед още същия ден, без да е спазена предвидената в ЗБДС и АПК процедура – нарушени са чл. 26, чл. 34 и 35 от АПК. Твърди се, че заповедта е постановена в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗЗД и чл. 10, ал. 2 от Конвенцията за правата на детето, според която правото на децата да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Сочи се, че наложената ПАМ несъответства на целта на закона. Иска се да бъде отменена оспорената заповед, ведно със законните последици.
В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с адвокат С. и поддържа депозираната жалба. Счита, че липсват законни основания и мотиви за налагане на такава ПАМ.
Ответната страна, директорът на ОД на МВР – С., изпраща представител по пълномощие – юрисконсулт А., който оспорва жалбата. Ангажира доказателства. Твърди, че заповедта е мотивирана, издадена при спазване на процедурните правила, поради което моли жалбата да се отхвърли. Претендира разноски.
Заинтересованата страна – Дирекция “Социално подпомагане” Сливен не изпраща представител. Депозиран е отговор.
Заинтересованата страна – Н.Д.И., редовно призован, се явява лично и с адвокат Х. от АК – С. надлежно упълномощена. Счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че заповедта е издадена при наличие на фактически и правни основания, че същата има за цел да осигури и да гарантира интересите на единия от родителите, който е действал в интерес на детето си.
В с.з. прокурора при ОП гр.С., конституиран като страна в производството по реда на чл.16, ал.1, т.3 от АПК намира жалбата за неоснователна. Счита, че нормите на специалния закон са създадени от законодателя да защитят правата на малолетното дете и то преди всичко правата му като български гражданин, който да остане в родината си. Предлага заповедта като законосъобразна да бъде оставена в сила.
Административен съд - Сливен, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Производството пред административния орган е започнало по молба с вх. № 9419 от 15.09.2008 г. на Н.Д.И. като баща на малолетното дете Б.Н.И., към която прилага декларация, че не дава съгласието си дъщеря му да напуска територията на РБ и да пътува в чужбина, като отправя искане, на основание чл. 76, т. 9 от ЗБДС, да не й се разрешава напускане на страната. С писмо изх. № 5403 от 15.09.2008 г., началник група “БДС” е уведомил С. Б. И., че е депозирана молба от бащата на детето й с искане за налагане на принудителна административна мярка “забрана за напускане на страната” по чл. 76, т. 9 от ЗБДС. На оспорващата е съобщено, че във връзка със започналото административно производство, в седемдневен срок от получаването на това писмо може да представи своите обяснения или възражения. На същата дата с писмо рег. 010376 Екз. № 2 Директорът на ОД на МВР – С. е изпратил до ГД “Гранична полиция” – МВР гр. София молбата и нотариално заверената декларация за ненапускане на страната от Н.Д.И., за налагане забрана за извеждане извън граница без негово съгласие на дъщеря му Б.Н.И.. В отговор с писмо рег. № 25913 Екз. № 2 от 17.09.2008 г. Главна дирекция “Гранична полиция” уведомява директора на ОД на МВР – С., че на лицето Б.Н.И. е заложена забрана за напускане пределите на страната със срок до 16.11.2008 г. На 15.09.2008 г. Началник група “БДС” във връзка с депозираната молба и приложната декларация от Н.И., предлага спрямо Б.И. да бъде наложена ПАМ по чл. 76, т. 9 от ЗБДС от 15.09.2008 г. до постигане на съгласие между родителите или произнасяне на съда. Административният орган на основание чл. 10 и чл. 15 от Закона за закрила на детето е уведомил дирекция "Социално подпомагане" – гр. Сливен, която е депозирала становището си с вх. № 9597 от 18.09.2008г. Уведомлението за започналото производство е получено от оспорващата на 17.09.2008 г. /арг. обратна разписка лист 28 от делото/ и на 19.09.2008 г. с вх. № 7673, Екз. 1 тя е депозирала своето възражение. Във връзка с това Н.И. е дал обяснения вх. № 7803, Екз. № 1 от 26.09.2008 г., към които са приложени нотариален акт № 139, том ХV, дело 4769/1997 г. за собственост, удостоверение от ХІ СОУ “К. К.” – С., от което е видно, че детето Б. е ученичка в V клас за учебната 2008/2009 г., договор за наем на жилище в Р.Г..
Оспорваната заповед № 2008007197 е с дата 15.09.2008 г. и връчена на С. Б. И. на 22.10.2008 г., видно от завереното копие на представената от административния орган административна преписка / лист 10 от делото/. Жалбата срещу оспорвания административен акт е депозирана чрез административния орган до Административен съд - Сливен на 05.11.2008 г. в законоустановения 14-дневен срок. По делото са представени фиш за изплащане на трудово възнаграждение на Н.И., извлечение на лична осигурителна сметка за първо тримесечие на 2006 г. на С. И., кратко представяне на банковата сметка на С. И., удостоверение за получаване на пакет чекове с дата 10.07.2008 г., вносна бележка от 10.07.2008 г. и удостоверение за получаване на пакет чекове от 28.07.2008 г. Представени са и доказателства за компетентността на административния орган, издал оспорваната заповед, а именно - Заповед № Iз-1003 от 19.08.2008 г. на министъра на вътрешните работи.
С оглед така установената фактическа обстановка, административен съд - Сливен намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 145, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съображенията на съда в тази насока са следните :
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът провери най-напред неговата валидност. Това се налага както поради изричното възражение за това направено с оспорването, така също и поради служебното начало в административния процес съгласно принципа, възведен с нормата на чл.9 от АПК.
Съгласно чл. 76, т. 9 от ЗБДС, може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на: малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. С оспорваната заповед на детето Б.Н.И. не се разрешава напускане на страната и е разпоредено да не се издават паспорти и заместващи ги документи. Като мотив административният орган е вписал, че бащата на детето не е съгласен дъщеря му Б. да пътува. Видно от молбата на Н.И., с вх. № 9419/15.09.2008 г. до ОД на МВР – Сливен, последният не дава съгласието си детето му да напуска територията на страната ни. В резултат на тази молба административният орган е издал оспорваната заповед.
В жалбата оспорващата твърди, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването й. Сочи се, че административното производство е започнало по молба на Н.Д.И., която е входирана до органа под № 9419 от 15.09.2008 год. Още същия ден производството е приключило с издадената от същия орган Заповед № 2008007197 от 15.09.2008 год., с която е наложена принудителната административна мярка. Т.е. административния орган е пререшил въпроса, като не е спазил предвидената в ЗБДС и АПК процедура. Съдът намира тези възраженията са неоснователни. От представената надлежно заверена административна преписка, указания рег. № АМ-4645/13.05.2008 г.на Директора на НСП, както и от показанията на разпитаната по делото свидетелка – К., които съдът кредитира, тъй като същите се подкрепят от събраните писмени доказателства, се установи, че автоматизираната информационна система за налагане на ПАМ позволява въвеждането на заповедта, генерирането и отпечатването й. Процесната заповед е с дата 15.09.2008 г. - датата на която молбата е въведена в системата и е подчертано в графа състояние “чака” / арг. лист 9 от делото/. След приключване на процедурата заповедта е потвърдена на 30.09.2008 г., като в графа състояние е подчертано “наложено” / лист 8 от делото/. Това се потвърждава и от другите събраните по делото доказателства. С писмо от 15.09.2008 г., с рег. № 5403, директорът на ОД на МВР – С., в изпълнение на чл. 26, ал. 1 от АПК, уведомява оспорващата за молбата на съпруга й. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК и по чл. 34, ал. 3 от същия. Дал е срок на оспорващата за възражения, нещо повече, указал й е, че има право да направи това, с оглед изричната разпоредба. Изискал е становище на основание чл. 10 и чл. 15 от Закона за закрила на детето от дирекция "Социално подпомагане" – гр. С.. Следователно обжалваният административен акт, в случая заповедта на Д. на ОД на МВР – С., с която е наложена ПАМ е издадена от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия - материална и териториална компетентност, въз основа на законосъобразни предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма.
Настоящият състав намира за основателни изложените в жалбата съображения, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта му. Съгласно чл. 76, т. 9 ЗБДС липсата на съгласие от единия родител за пътуване на малолетното/непълнолетното дете в чужбина, не е абсолютно основание за отказ за издаване или отнемане на издаден паспорт. Административният орган би имал тази възможност единствено при наличието на обстоятелствата, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 33, ал. 3 ЗБДС - когато е застрашена националната сигурност, или обществения ред, или здравето, или правата и свободите на други граждани. По силата на чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, правото на децата, да напускат която и да е страна, подлежи само на тези ограничения, предписани от закона, а според чл. 3, т. 1, висшите интереси на детето са първостепенни съображения във всички действия отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.
Следва да се има предвид, че при издаването на заповеди за ограничение на правото за напускане на страната от малолетни и непълнолетни по чл. 76, т. 9 от ЗБДС, административният орган има право на субективна преценка за налагането на мярката. Независимо от формално осъществените законови изисквания, е необходимо да се извършва сериозно проучване на обстоятелствата, обосноваващи отказа на родителя за даване на съгласие или за оттегляне на даденото вече съгласие. Възможно е упражняването на това право да обслужва негов, извън родителската грижа интерес, а не този на детето. За да съответства на целта на закона, както е формулирана в чл. 33, ал. 3 от ЗБДС, административният акт трябва да е насочен към запазване интересите на детето, свързани с личностното му развитие, осигуряване на благоприятна социална среда. В този смисъл е и решение № 1417 от 07.02.2008 г. на ВАС по адм. дело № 10912/2007 г., V отд.
С оглед изложеното по-горе, административното производство се е развило едностранчиво, актът е издаден, без да са преценени интересите на детето и евентуалната необходимост да пътува извън страната с майката. В този смисъл, следва да се има предвид принципът на съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 2 от АПК, според който административният акт и неговото изпълнение не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В мотивите на оспорвания административен акт липсват изводите на издаващия орган във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, в които да се обсъждат обясненията и възраженията на двамата родители. А с оглед чл. 78 от ЗБДС, принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед.
Съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗБДС правото на българските граждани да напускат страна и да се завръщат в нея не подлежи на ограничения, освен ако те са необходими за защита на правата и свободите на други граждани. В конкретния случай е следвало да се прецени доколко е допустимо правото на малолетното/непълнолетното дете да напусне страната да бъде ограничено.
Видно от съдържанието на чл. 76, т. 9, на административния орган е предоставено правомощието да прецени съществуват ли основания за налагане на ПАМ, като обаче изложи конкретни мотиви за това. Несъгласието на другия родител не е достатъчно основание за отказ за издаване на паспорт, а компетентният административен орган е длъжен да събере всички данни, свързани с личността и положението на детето, като при решаването на въпроса следва да се ръководи от съображения за оптималния интерес на детето. Следва да се прецени дали като напусне пределите на Р. България, това ще доведе до по-пълно задоволяване на интелектуалните и емоционалните му потребности или не.
Представеното по настоящото дело Решение № 1267 от 16.01.2009 г. на РС – Сливен от страна на процесуалния представител на оспорващата не влязло в сила, не променят изложените по-горе мотиви на съда, тъй като предмет на оспорване в настоящото административно производство е конкретен индивидуален административен акт, съобразно основанията за оспорване, посочени в чл. 146 от АПК.
С оглед изложеното, административен съд - Сливен намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде уважена, като основателна.
Предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, при отмяна на обжалвания административен акт държавните такси и възнаграждението за един адвокат се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. По делото са поискани и доказани разноски в размер на 160 (сто и шестдесет ) лева, от които 150 (сто и петдесет) лева договорено и внесено адвокатско възнаграждение и 10 (десет) лева - държавна такса.
С оглед на това, че естеството на административния акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, не позволява решаването на въпроса по същество от съда и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, следва да се изпрати преписката на компетентния административен орган - директора на ОД на МВР – Сливен, със спазване на посочените в мотивите на настоящото съдебно решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2, във връзка с чл.173, ал.2, пр.2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 2008007197 от 15.09.2008 г. на Д. на ОД на МВР – С., с която е наложена принудителна административна мярка – забрана за напускане на страната и неиздаване на паспорти и заместващите ги документи на българската гражданка Б.Н.И., като незаконосъобразна.
ВРЪЩА преписката на административния орган – Д. на ОД на МВР – С., за решаване на въпроса по същество, при съобразяване с дадените задължителни указания от съда по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Директора на ОД на МВР – Сливен, да заплати на С. Б. И., ЕГН ********** направените но делото разноски в размер на 160 (сто и шестдесет ) лева.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Публикувано на: 20 Мар 2009, 00:57
...та, според мен, като човек занимаващ се основно със семейно право, проблемът не е в развода, а е в манталитета ни, като нация! ...личните ми наблюдения са следните: ние, българите, веднъж стигнали до "войната" наречена развод, считаме че оттук насетне трябва да направим всичко възможно за да вгорчим живота на бившата си половинка, неосъзнавайки, че ИМЕННО ОТ ТАЗИ ВОЙНА СТРАДА ДЕТЕТО! проблемът не е в раздяла, а в отношението ни към тази раздяла-война! скромното ми мнение е, че детето може да бъде много по-щастливо при едни невоюващи разделени/разведени родители, отколкото ако е свидетел на ежедневни семейни драми или пък на на една тиха семейна война!...защото превръщайки се в бивши съпрузи, ние, българите не се превръщаме в бивши РОДИТЕЛИ! ...и като завършек...според мен маската-ДА ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО В ИМЕТО НА ДЕТЕТО, носи само горчивина, понеже е много по-добре да живеем щастливо разделени, отколкото нещастно събрани!
Щом няма съгласие-това е тормоз.Не винаги е задължително.Както не е задължително животът в Белгия или САЩ например да е по-добър от живота на детето в България.Не винаги адаптацията е лесна и възможна.Тук е мястото на социалните работници,психолозите и съда да се произнесат.И как-в 14 дневен срок?